Наследяване от завещание чужбина

Наследяване от завещание чужбина

Откриване на наследство с международен елемент винаги е пораждало правни проблеми, свързани с международен елемент, който се нуждаят от изрядна правна регламентация. Поради множеството емигранти в чужбина, в практиката възникват все повече въпроси относно наследяване, от завещание в чужбина. 

В отделните държави -членки са налице съществените различия в международно частно наследствено право, регламентиращо техните правни системи за наследяване. Съществен въпрос е наследяване от завещание в чужбина поради което се наложи създаването на единна уредба относно наследяване, от завещание в чужбина. 

Поради тази причина през 2015г. влезе в сила и бе приет Регламент (ЕС) 650/2012, който от 2015 г., който уреди въпросите относно местната  компетентност, приложимото право и признаването на съдебни решения във връзка с наследяването с международен елемент.

Българският Законът за наследството определя завещанието като способ за разпореждане с притежавано от завещателя недвижимо и движимо имущество след сбъдването на бъдещо събитие, респективно същото съставлява и способ за придобиване на правото на собственост, върху същото това имущество, от заветника. Предвид на това, в случаите когато предмет на завещателното разпореждане е недвижим имот, това завещателно разпореждане подлежи на вписване.

След 2001 г., по силата на чл. 112, б „и“ от Закона за собствеността (ЗС) и чл. 4, б „и“ от Правилника за вписванията (ПВ), саморъчните завещания, с които се завещава право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, задължително подлежат на вписване в Службата по вписванията по местонахождението на наследството (най-често недвижими имоти).

Съобразно ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т. д. № 7 от 2012 г., ОСГТК на ВКС „при вписване на препис от обявено завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот, съдията по вписванията не проверява правата на завещателя и няма право да откаже вписването поради това, че не са му представени доказателства за такива права.“

Съгласно чл. 27 ЗН, всички нотариуси са длъжни да обявят завещание, депозирано за съхранение в нотариалната кантора, така и представено им за обявяване от трето лице – приносител.

С Определение № 530 от 26.10.2012 г. по гр. д. № 515 по описа за 2012 г. на ВКС  е  допуснато касационно обжалване въпрос за приложимия закон относно действителността на завещание, съставено в чужбина, преди приемане на Кодекса на международното частно право (КМЧП) и имащо за предмет недвижими имоти в страната.

Именно поради това, при наследяване от завещание, съставено в чужбина, преди приемането на КМЧП, е действително по форма, ако то отговаря на изискванията на Закона: дали по местосъставянето на завещанието, дали по отечествения закон на завещателя, дали  по закона по обичайното местопребиваване (местожителство) на завещателя или по Закон на местонахождение на наследството (най-често) недвижимия имот.

В регламента са уредени т.нар. разпореждания по случай на смърт. Те са две категории: договори за наследство (чл. 25), които понастоящем са познати преимуществено на държавите от германското правно семейство, и „други разпореждания по случай на смърт“ (чл. 24).

Принципът, установен в Регламент 650/2012г. е следният : материалноправната действителност на разпорежданията по случай на смърт се регулира от правото, което би било приложимо, ако наследодателят бе починал в деня на извършване на завещателното разпореждане; въпреки това, той може да посочи за право, което да регулира материалноправната валидност на завещанието, правото, което би могъл да избере като приложимо право по чл. 22 от Регламента.Наследяване от завещание чужбина

От своя страна Регламент 650/2012 ще се прилага по отношение на наследства, открити на или след дата 17.08.2015 г. Регламентът и след 2015 г. няма изцяло да измести международното наследствено право на държавите членки.

Регламентът не засяга действието на разпоредбите на международни конвенции, по които страни са държави членки, в това число на Хагската конвенция от 1961 г.

Саморъчното завещание е форма на завещание, признато от повечето европейски държави, за което е необходимо то да бъде написано, датирано и подписано собственоръчно от завещателя, докато изискванията за завещанията, извършени пред свидетели, варират в различните държави, но не е задължително да бъдат депозирани пред орган на публичната власт.

Съгласно чл. 178 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), доказателствената сила на писмените документи, издадени в чужбина, се преценява съобразно закона, който е бил в сила по времето и мястото на издаването му, тоест по закона на държавата по местосъставянето и по време на съставянето му.

В този смисъл органът, пред който е съставен съответното завещание, следва да установи съдържанието на чуждото право по реда, на което е издаден документът. Длъжен е служебно да издири съдържанието на чуждото право, като си послужи с утвърдените правни способи, предвидени в международните договори, може да изиска информация от Министерството на правосъдието или друг орган, както и да потърси становища на експерти и специализирани институти.

При съдиите по вписванията тази възможност не би била приложима, тъй като по Правилника на Вписванията, Съдията по вписванията следва или да се разпореди съответният акт да се впише, или съответно да откаже вписване в рамките на работния ден, а за установяване съдържанието на чуждото право е необходимо техническо време, за разлика от представянето му пред нотариус, пред който има възможност да се спази съответната процедура по установяване съдържанието на чуждото право.

При преценка на гражданскоправните последици на чуждестранен охранителен акт по повод на предявяването му в България, съдиите по вписванията следва да спазват изискването на чл. 124 КМЧП, че гражданските последици на чуждестранни охранителни актове не противоречат на българския обществен ред.