Наследяване на роднини по степени

Законът за наследството е точен и изчерпателен за факта на кръга на наследниците и колената, по които се наследява в България. Общото правило е, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на наследодателя.

В главата “Родство” Семейният кодекс от 2009 г., както и предходните кодекси, урежда и сватовството. Уредбата разграничава два вида сватовство: връзка между съпруга и роднините на другия съпруг и връзка между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг (между сватовете).

То е последица на брака, а не на произхода. Отразява традиционна житейска близост, понякога се проявява много интензивно в бита, отразява и влияе върху икономическите отношения в семейството, има и морално значение.

Степени на сватовство 

Степените и при сватовството отразяват близостта на две лица. Определение на степента ни дава чл. 76, ал. 2 и 3 СК 2009г. В линията и степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг, то е роднина по сватовство на другия съпруг. Например снаха и свекърва са в първа степен сватовство; заварено дете и втора майка (съпруга на родителя ) – също; внукът на единия съпруг е в сватовство втора степен с другия съпруг.

Степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг се получава от сбора на степените родство между единия съпруг и неговите роднини и другия съпруг и неговите роднини. Така, родителите на съпрузите са роднини по сватовство от втора степен; децата им от предходни бракове – също.

Според чл. 76, ал. 4 СК ’09 г. съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен. Тук, въпреки че не се намираме пред хипотеза, съответстваща на правилото за пораждане на сватовство, самият закон урежда това нормативно положение, за да отчете житейската реалност на близост.

Оттам нататък следват много действия по изясняване за това кои ще са наследниците, кой как точно ще получи, как ще стане това. родствени връзки

Родство по права линия
Родството по права линия е връзката между две лица, от които едното произхожда пряко или непряко от другото (чл. 74, ал. 1 СК ’09). Тази линия е низходяща, когато я разглеждаме от предшественика към потомството, и възходяща – когато я разглеждаме от потомството към предшественика. Роднини по права линия са дядото – бащата – внукът – правнукът и т.н.

Степента на родство по права линия зависи от броя на поколенията, които свързват лицата, т.е. ражданията, от които възниква родствената връзка. Кодексът посочва в чл. 75, ал. 1 как се определят степените: между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Така, между дядо и внук има две степени, те са роднини от втора степен.

Родство по съребрена линия
Това е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото (чл. 74, ал. 2 СК ’09).

Съребреното родство може да бъде пълно, когато лицата имат общ баща и обща майка или са потомци на лица с общ майка и общ баща. Ако е общ само единият родител, родството е непълнокръвно.

Когато това е майката – означаваме го като едноутробно; когато е общ бащата – еднокръвно. Съребрени роднини са братята и сестрите, чичо (леля, вуйчо) и племенниците; първите братовчеди.

Няма родство между доведени и заварени деца (децата на единия съпруг и децата на другия съпруг). Няма родство и между тях и техните втори баща и втора майка. Връзката е по сватовство.

Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина (чл. 75, ал. 2 СК ’09). Леля и племенник са роднини по съребрена линия трета степен; двамата първи братовчеди са от четвърта степен.

Законът за наследството определя, че децата на починалия наследяват по равни части. Именно това е първият ред. Когато той не е оставил деца или други низходящи (внуци, правнуци), то тогава наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив – това е вторият ред.

Когато починалият е оставил само братя и сестри, то те наследяват по равни части. В тази хипотеза наследяват само братя и сестри, но заедно с възходящи във втора или по-горна степен.

Тогава първите получават две трети от наследството, а възходящите – една трета. Законът определя, че в тези варианти еднокръвни и едноутробни братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри. Тук говорим за трети ред наследници.

Законът за наследството бе променен 1992 г. бе вкаран и четвърти ред на наследници – съребрените роднини от 3 до 6 степен включително. Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително.

Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Семейния кодекс определя родството по съребрена линия е връзката между две лица, които имат общ родоначалник, без едното да произхожда от другото.

Степените на родство при съребрена линия пък се определят по точно определено правило: броят се ражданията от единия роднина до общия родоначалник (без да се брои последният) и се събират с броя на ражданията от общия родоначалник до другия роднина.

Така най-близката степен на родство по съребрена линия е втора – тук липсва първа. Например брат и сестра са роднини по съребрена линия от втора степен, чичо и леля спрямо племенник са от трета степен, първи братовчеди са от четвърта степен. От четвърта степен са и чичото и лелята и децата на техните племенници.

Както вече бе отбелязано по-горе, степените при родството по съребрена линия са много важни при наследяването.

Включително и защото роднините по съребрена линия са сред наследниците по закон.

Важно е да се знае, че „съребрените“ роднини наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. Освен това не трябва да има и преживял съпруг. Защото по закон последният наследява част, равна на частта на всяко дете.

Ако няма деца, възходящи (родители, дядо, баба), братя и сестри (и техни деца), то тогава всичко остава за съпруга и той получава цялото наследство. Необходимо е да се уточни и че роднините по съребрена линия нямат право на т.нар. запазена част от наследството.

Такава част имат единствено роднините по права линия – низходящите като деца, внуци, правнуци, възходящите като родители, баба, дядо, прабаба, прадядо и съпругът. Ако тази част бъде накърнена, законът за наследството дава право на всеки от изброените наследници да иска възстановяването й. Извън този кръг обаче никой друг не разполага с това право.

И тук стигаме до конкретните въпроси, свързани на практика с т.нар. родство по сватовство.

Защото роднините на съпруг, пък било то и починал, са роднини по сватовство. Иначе казано, тук става дума за роднини без кръвна връзка между всеки от съпрузите с роднините на другия съпруг.

Тук се имат предвид свекър, свекърва, баджанаци, етърва, девер, тъст, тъща и т.н. Степента по сватовство се определя, като се гледа степента, в която едно лице е роднина на единия съпруг.

Тя е същата и за другия. Например съпругите на двама братя или съпрузите на две сестри са роднини по сватовство от втора степен. Родителите на съпрузите са роднини по сватовство също от втора степен.

Роднините по сватовство обаче не са и не могат да станат наследници по закон.

Те на практика не могат да наследяват, защото са и вън от въпросните четири реда, по които единствено може да се наследява в България.

За тях обаче не пречи да получат нещо по дарение или по завещание, но пък трябва да се спазват правилата за запазената част на наследниците по закон – децата, родителите, съпруга.

5
5,0 rating
5 out of 5 stars (based on 3 reviews)
Excellent100%
Very good0%
Average0%
Poor0%
Terrible0%

роднини по сватовство

Referevces

References

Oбезщетение гаранционен фонд