Назначаване особен представител, адвокат съдебни дела. Особено представител по чл. 47.6 ГПК, назначаване особен представител. Дело особен представител

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ ( служебен защитник)

За да отговорим на редица запитвания от наши клиенти и с оглед изповядвания от нас принцип за правна защита, основана на върховенството на закона, Ви предлагаме нашия прочит на чл. 47, ал. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Посочената правна разпоредба гласи: “Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца“.

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма, насочена към гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от Съда.Особен представител

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от Съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК. В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението по предходните алинеи на същия член, като призовкарят, респективно Съдът, следва да е установил и зачел наличието на следните факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, Съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на установения настоящ/постоянен адрес на адресата;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, Съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Самата процедура по връчване завършва преди назначаването на особения представител, поради което чл. 47, ал. 6 от ГПК не е част от процедурата за връчване на съобщения, а е отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

Действия и актове на съда при назначаване особен представител

Следващият акт на Съда е констатацията, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК. В този случай, Съдът задължително назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с оглед зачитане правото на защита на ответника.

Следва да отбележим, на първо място, че е изцяло погрешна практиката на Съда, да назначава особен представител едва след като изтече срокът за изпълнение на процесуалното право или задължение, съдържащо се в съобщението.

Много често тези права и задължения по съобщението са свързани с процесуални преклузии, поради което ако съдът забави назначаването на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, то ще ограничи правото на защита на ответника.

Нашето становище е, че Съдът следва незабавно да предприеме действия по назначаване на особен представител на ответника, след като констатира редовност на връчването. Анализът на нормата показва, че единственото въведено от законодателя условие за назначаване на особен представител е именно констатацията, че връчването е редовно, а не констатацията, че срокът по съобщението е изтекъл.

Особеният представител по чл. 47, ал. 6 ГПК следва да получи назначението си незабавно след прилагане на съобщението по делото и в срока за неговото изпълнение, а не след него.

Тъй като законодателят не предвижда изрично, че срокът за изпълнение на съобщението спира да тече докато трае процедурата по назначаване на особен представител, то пред особеният представител стоят възможностите за продължаване на срока или за неговото възстановяване (ако е изтекъл междувременно), а пред съда – възможността за определяне на по-дълъг срок за изпълнение на съобщението, който да се съобрази с встъпването на особения представител. “De lege ferenda”, с оглед зачитане равенството в процеса и правото на защита, законодателят следва изрично да предвиди, че до встъпване в длъжност на особеният представител, срок по съобщението не тече.

На следващо място, не можем да се съгласим с практиката на съдилищата по чл.47,ал. 6 ГПК не се прилага за търговци и юридическите лица, поради наличието на чл. 50 ГПК. Видно е от разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, че законодателят е предвидил само еднократно залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК (т.е. съкратил е процедурата по връчване). Това обаче, съвсем не изключва приложението на чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като процедурата по връчване е единствено по-кратка от общата, но не следва да води до неравно третиране на правните субекти в производството, което би нарушило изискването на чл. 9 ГПК.

Както споменахме по-горе, чл. 47, ал. 6 ГПК не е част от процедурата по връчване, а е последица от редовно връчване чрез залепване и е обща разпоредба, целяща да обезпечи правото на защита на ответника.

Ето защо, считаме, че след като констатира редовност на връчването по чл. 50 ГПК, съдът следва да назначи особен представител на търговеца или юридическото лице, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.

От гледна точка на ищеца: ако плати възнаграждението за особен представител на своя ответник, ищецът ще гарантира, че впоследствие ответникът няма да може да иска отмяна на вече влязлото в сила решение на основание на това, че е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Особеният представител е бил назначен и явил се по делото,като го е защитавал.

Не можем да се съгласим и с практиката на Съда, да не назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, при констатирано редовно връчване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК.

Вярно е, че 47, ал. 7 ГПК препраща за връчване на заповедта за изпълнение към ал. 1 до ал. 5 от същия член, но поради процесуалния характер на ал. 7, тази норма не следва да се тълкува разширително и чрез нейното приложение да се игнорира общото правило за назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.

Както споменахме по-горе, задължението за назначаване на особен представител стои извън процедурата по връчване (ал. 7 също използва термина “връчването”) и цели гарантиране на правото на защита на ответника (длъжника), когато има редовно връчване по чл. 47, ал. 1 до ал. 5 ГПК, респективно – при редовно връчване по чл. 47, ал. 7 ГПК.

Съдът е задължен да назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и в рамките на заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК, когато връчването се извършва от Съда.

По същата логика и когато се връчва заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдебният изпълнител следва да осигури правото на защита на длъжника, като даде указания на взискателя за искане от Съда да бъде назначен особен представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, след констатацията за редовно връчване по предходните алинеи.

С оглед невъзможността за продължаване срока за възражения срещу заповедта за изпълнение, по аргумент от противното на чл. 414, ал. 2 от ГПК, изтеклият срок може да бъде възстановен от особеният представител, като докаже особени непредвидени и непреодолими обстоятелства, включително, че неговото назначаване е било забавено от Съда.

Институтът на особеното представителство по чл. 47, ал. 6 ГПК е общ за всички производства, които се ползват от връчването чрез залепване по чл. 47 ГПК, като цели да гарантира правото на защита на ответника (длъжника).

С неговото приложение биха се избегнали фиктивните производства и би се постигнато гарантиране установяването на обективната истина и законността. Според нас би се постигнало и правна сигурност, тъй като процесуалните пропуски и процедурите по отстраняване на нередовности (например нередовно връчване на заповедта за изпълнение и възможността за възражение по чл. 423 ГПК) ще се извършват своевременно от особения представител.

Във всяко положение на делото, когато се установи, че ответникът е намерен, Съдът го призовава и прекратява особеното представителство. Също така, ответникът във всяко положение на делото може да се появи и да предприеме действия по своята защита, което също води до прекратяване на особеното представителство.

Ответникът няма право на възражение за лошо водена защита от особения представител, тъй като назначаването му е правомерно (чл. 47, ал. 6 ГПК), като не се ограничава правото на защита на ответника. Обратното – ако съдът не назначи особен представител, ще е налице съществено нарушение на правото на защита на ответника, което е основание за обжалване или отмяна на крайния съдебен акт.