fbpx
Ответник с неизвестен адрес ?

ИЗБОР ОСОБЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ 

За да отговорим на редица запитвания от клиенти и с оглед принципът за адекватна правна защита, основана на върховенство на закона, предлагаме темата за избор на особен представител.

Неизвестният адрес на ответника и длъжника не е пречка за ищеца, съответно взискателя да реализират правата си по съдебен ред. В противен случай би се допуснало, необосновано и несправедливо, неизправният длъжник да избегне съдебно преследване.

За да защити правата на отсъстващия ответник и длъжник , Гражданският процесуален кодекс е уредил възможност съдебният и изпълнителният процеси да се развиват законосъобразно и без участието на ответника и длъжника. Това става с участието на т.нар.  особен представител .

Ако при завеждане на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването или призоваването се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“, направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина.  Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Особен представител

ПРОЦЕДУРА ПО НАЗНАЧАВАНЕ

Анализът на чл. 47, ал. 6 ГПК показва, че е налице императивна процесуална норма

Цели се гарантиране правото на защита на ответника, поради което е недопустимо нейното игнориране от съда.

Систематичното място на разпоредбата, показва, че сме изправени пред специална хипотеза на задължение за назначаване от съда на особен представител, която е различна от предвидените хипотези по чл. 29 от ГПК.

В същото време, нормата е общо правило когато се използва процедура за връчване чрез залепване.

За да бъде приложен чл. 47, ал. 6 ГПК, абсолютно задължително е да са извършени процедурите по връчване на съобщението.

Съдът, следва да е установил и зачел наличието на факти и предпоставки, а именно:

  1. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес (чл. 38 ГПК) не е намерен адресатът;
  2. че на посочения от ищеца (заявителя) адрес не е намерено надлежно лице, което е съгласно да приеме съобщението, със задължение да го предаде;
  3. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на посочения от ищеца (заявителя) адрес;
  4. ако след изтичане на 14-дневен срок от залепването, съдът установи, че не се е явило надлежно лице да получи книжата, следва да укаже на ищеца да се представи справка за адресната регистрация на ответника (длъжника) или по молба на ищеца (с оглед принципа на диспозитивното начало), да извърши справка за негова сметка, в регистър база данни “Население” (това не се прави в случаите когато става въпрос за последващо връчване на съобщения по чл. 40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 1 ГПК, когато съобщението веднага се прилага по делото и се счита за редовно връчено);
  5. че на установения настоящ/постоянен адрес не е намерен адресатът;
  6. че на установения от справката настоящ/постоянен адрес не е намерено надлежно лице, което да е съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата;
  7. да удостовери залепване на уведомлението, съобразно изискванията на закона, на настоящ или постоянен адрес;
  8. да бъде изискана справка от ищеца, по реда на чл. 47, ал. 4 ГПК, независимо от залепването на уведомлението по предходната точка;

Когато са изпълнени посочените по-горе предпоставки, съдът разпорежда съобщението да бъде приложено по делото с изтичане на последния срок за получаването му (чл. 47, ал. 5 ГПК), с което приключва процедурата по съобщаване.

Отделно правило за поведение извън нея, като процедурата по връчване е само условие за нейното приложение.

За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg.