Международно отвличане на деца

В последните няколко години, вследствие на множество смесени бракове и пътуване в чужбина възниква въпроса кога е налице международно отвличане на деца.

Международно отвличане на дете е налице, когато детето бъде неправомерно отведено от държавата на своето обичайно местопребиваване или бъде задържано в друга държава в нарушение на действително упражнявани права на родителска отговорност.

В практиката това обикновено се случва в една от следните ситуации:

• единият родител извежда детето в чужбина без съгласието на другия родител;
• детето заминава със съгласие за кратко пътуване, но след изтичането на разрешения период не е върнато;
• след семейна ваканция единият родител отказва да върне детето в държавата, в която то обичайно живее;
• родител използва временно предоставено разрешение за пътуване като основание за трайно установяване на детето в друга държава;
• след раздяла единият родител едностранно премества детето, за да започне дело за родителски права пред съд в предпочитана от него държава.

Хагската конвенция от 1980 г. определя отвеждането или задържането като неправомерно, когато то нарушава права на упражняване на родителски права, признати от правото на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди отвеждането или задържането, и тези права са били действително упражнявани или биха били упражнявани, ако отвеждането не беше извършено.

Конвенцията се прилага за деца, които не са навършили 16 години.

Кратък отговор

За да е налице международно отвличане на дете по смисъла на Хагската конвенция, обичайно трябва да бъдат установени следните обстоятелства:

1. детето е било под 16-годишна възраст;
2. непосредствено преди отвеждането или задържането е имало обичайно местопребиваване в друга договаряща държава;
3. молителят е притежавал права, включващи правото да участва при определяне местоживеенето на детето;
4. тези права са били действително упражнявани;
5. детето е отведено или задържано без необходимото съгласие;
6. Конвенцията е в сила между съответните държави.

Не е задължително предварително да е имало съдебно решение, предоставящо родителските права на молителя.

Правата могат да произтичат непосредствено от закона, от съдебен или административен акт или от споразумение с правно действие.

Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца

Основният международноправен инструмент е Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Нейните основни цели са:

• да осигури бързото връщане на неправомерно отведени или задържани деца;
• да гарантира, че правата на упражняване на родителски права и правата на лични отношения, признати в една договаряща държава, ще бъдат зачитани в останалите договарящи държави;
• да предотврати придобиването на процесуално предимство чрез едностранно преместване на детето;
• да възстанови положението, съществувало непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.

Хагското производство има гражданскоправен, а не наказателноправен предмет.

То не решава автоматично дали конкретното поведение представлява престъпление според националния наказателен закон.

Случаите на трафик на хора, сексуална експлоатация, похищение от трети лица или организирана престъпна дейност следва да бъдат разграничавани от типичните производства по Хагската конвенция, при които детето е отведено или задържано от родител или друго лице, претендиращо права спрямо него.

Разлика между неправомерно отвеждане и неправомерно задържане?

Неправомерно отвеждане

Неправомерно отвеждане е налице, когато детето напусне държавата на обичайното си местопребиваване без валидно съгласие на лицето, чиито права включват участие при определяне на неговото местоживеене.

Пример:

Майката и бащата живеят с детето в чужбина, но единият родител взема детето и се установява трайно в България без съгласието на другия родител.

Неправомерно задържане

Неправомерно задържане е налице, когато първоначалното пътуване е било разрешено, но впоследствие детето не е върнато в уговорения срок.

Родителят дава съгласие детето да прекара лятната ваканция в България до 31 август, но на тази дата другият родител заявява, че детето няма да се върне и ще остане постоянно в България.

Във втория случай датата на неправомерното задържане обикновено е датата, на която задължението за връщане е станало изискуемо или намерението за невръщане е било ясно съобщено.

Какво е „обичайно местопребиваване“ на детето?

Понятието „обичайно местопребиваване“ е централният въпрос във всяко дело за международно отвличане на дете.

То не е равнозначно непременно на:

• гражданството на детето;
• постоянния или настоящия му административен адрес;
• държавата, в която детето е родено;
• адресната регистрация на родителите;
• държавата, издала паспорта;
• намерението на единия родител;
• мястото, в което детето се намира към датата на делото.

Обичайното местопребиваване е фактическо понятие.

То отразява държавата, в която се намира реалният център на семейния и социалния живот на детето.

Съдът на Европейския съюз приема, че следва да бъдат съобразени всички конкретни обстоятелства, включително:

• продължителността и редовността на престоя;
• причините и условията за преместването;
• посещаваното училище или детска градина;
• езиковите познания;
• семейните и социалните връзки;
• жилищната среда;
• медицинското обслужване;
• ежедневните грижи;
• намеренията на родителите, когато са обективирани чрез конкретни действия.

При малки деца особено значение има семейната среда на лицата, от които детето е фактически зависимо.

Няма автоматично правило за една година

Твърдението, че обичайното местопребиваване винаги е държавата, в която детето е живяло през последната една година, е юридически неточно.

Дете може да придобие обичайно местопребиваване и за по-кратък период, когато фактите показват стабилно и трайно интегриране.

Обратно, продължителният физически престой не винаги е достатъчен, когато е временен, несигурен или неправомерно наложен.

Всяко дело изисква индивидуална преценка.

Кой съд решава спора за родителските права?

Производството по Хагската конвенция не е производство за предоставяне на родителски права.

Съдът, разглеждащ молбата за връщане, не трябва да определя:

• при кой родител е по-добре да живее детето в дългосрочен план;
• кой родител притежава по-добри възпитателни качества;
• какъв окончателен режим на лични отношения следва да бъде постановен;
• каква издръжка следва да бъде заплащана;
• кой родител е „виновен“ за раздялата.

Решението по Хагската конвенция определя дали детето трябва да бъде върнато в държавата на предишното му обичайно местопребиваване, където компетентният съд да разгледа спора по същество.

Самата Конвенция изрично предвижда, че решението за връщане не представлява решение по съществото на родителските права.

След уведомяване за неправомерно отвеждане или задържане съдилищата в държавата, в която детето е отведено, по правило не следва да решават спора по същество, докато не бъде изяснен въпросът за връщането.

Компетентност при международно отвличане на дете в Европейския съюз

При случаи между държави – членки на Европейския съюз, Хагската конвенция се допълва от Регламент (ЕС) 2019/1111, известен като „Брюксел IIб“ или „Брюксел II ter“.

По правило съдилищата на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват компетентността по съществото на родителската отговорност.

Промяната на компетентността не настъпва само защото детето физически е пребивавало определено време в новата държава.

Необходимо е да бъдат изпълнени допълнителни и строго определени предпоставки, включително относно знанието на другия родител, подаването или неподаването на молба за връщане, адаптацията на детето и развитието на производствата.

Процедура за връщане на дете в България

Кой е централният орган?

Централният орган на Република България по Хагската конвенция е Министерството на правосъдието.

Министерството:

• приема и изпраща молби;
• осъществява комуникация с чуждестранните централни органи;
• съдейства за установяване местонахождението на детето;
• подпомага доброволното връщане;
• улеснява образуването на съдебно производство;
• обменя информация с компетентните органи на другата държава;
• предоставя образци на молби и пълномощни.

На интернет страницата на Министерството на правосъдието са публикувани двуезични образци на молба за връщане, молба относно правото на лични отношения и пълномощно по чл. 28 от Конвенцията.

Задължително ли е молбата да се подаде чрез Министерството?

Не, но лицето може:

1. да подаде молба чрез Министерството на правосъдието;
2. да се обърне към централния орган на друга договаряща държава;
3. да сезира пряко компетентния съд в държавата, в която се намира детето, когато националното право допуска това.

Хагската конвенция изрично допуска пряко сезиране на съдебните или административните органи.

Кой съд е компетентен в България?

Когато детето е доведено или задържано в Република България, молбата за връщане по Хагската конвенция се разглежда като първа инстанция от Софийския градски съд, независимо в кой град на България се намира детето.

В производството участват:

• Министерството на правосъдието или лицето, подало пряко молбата;
• родителят или лицето, което се противопоставя на връщането;
• останалите заинтересовани лица.

Съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права.

По молбите не се събират държавни такси и не се дължат съдебни разноски по реда на специалното производство. Частното адвокатско възнаграждение, преводите, пътуванията и фактическото изпълнение на връщането могат да породят отделни разходи.

Участие на социалните служби

Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето представя становище относно:

• състоянието на детето след преместването;
• мнението на детето;
• мнението на родителя относно доброволно връщане;
• приспособяването към новата среда, когато е изминала повече от една година.

Съдът изслушва детето и придава значение на мнението му в зависимост от неговата възраст и зрелост.

Колко продължава делото?

Производството е спешно.

По действащото българско законодателство Софийският градски съд следва да се произнесе в едномесечен срок от постъпване на молбата, но не по-късно от шестседмичния срок, установен за първата инстанция от Регламент (ЕС) 2019/1111, освен при изключителни обстоятелства.

Решението се обжалва пред Софийския апелативен съд. Апелативният съд се произнася в едномесечен срок от постъпване на жалбата, но не по-късно от приложимия шестседмичен срок. Неговото решение е окончателно.

Забавянето в практиката не променя спешния характер на производството и не освобождава страните от необходимостта да представят доказателствата си незабавно.

Какъв е срокът за подаване на молбата?

Една година не е краен срок

В Хагската конвенция няма правило, според което след изтичане на една година правото да се иска връщане автоматично се погасява.

Разликата е следната:

Молбата е подадена преди изтичане на една година

Когато производството е започнало преди изтичане на една година от неправомерното отвеждане или задържане, Конвенцията предвижда незабавно връщане, ако са установени предпоставките и не е доказано приложимо изключение.

Молбата е подадена след изтичане на една година

Връщането отново остава възможно и по принцип следва да бъде постановено.

Родителят, който се противопоставя, може обаче да се позове на това, че детето вече се е установило и интегрирало в новата среда.

Следователно изтичането на една година:

• не прекратява действието на Конвенцията;
• не узаконява автоматично отвеждането;
• не прехвърля автоматично международната компетентност;
• не гарантира отказ за връщане;
• създава възможност да бъде изследвана адаптацията на детето.

Практическият извод е еднозначен: молбата трябва да бъде подадена възможно най-бързо.

Основания за отказ за връщане на детето

Основната цел на Хагската конвенция е връщането. Отказът е изключение и трябва да се основава на конкретно предвидено основание.

Основанията за отказ не трябва да се смесват с предпоставките за приложимост на Конвенцията.

1. Родителските права не са били действително упражнявани

Връщане може да бъде отказано, когато лицето, което го иска, фактически не е упражнявало съответните права към момента на отвеждането или задържането.

Не е достатъчно обаче да се твърди, че родителят:

• не е живеел постоянно с детето;
• е работил в друг град или държава;
• е имал ограничен режим на контакти;
• не е полагал ежедневно всички грижи.

Упражняването на правата се преценява конкретно и може да включва участие при вземане на решения за местоживеене, образование, здравеопазване и пътувания.

2. Предварително съгласие

Отказ може да бъде постановен, ако молителят предварително е дал валидно съгласие за преместването или задържането.

Съгласието трябва да бъде:

• реално;
• информирано;
• относимо към конкретното преместване;
• дадено преди настъпване на спорното действие.

Разрешение за туристическо пътуване не означава автоматично съгласие за трайна промяна на местоживеенето.

3. Последващо приемане на преместването

Различно от предварителното съгласие е последващото приемане или примиряване с вече извършеното преместване.

Съдът може да изследва:

• кореспонденцията между родителите;
• подаването или неподaването на своевременни сигнали;
• започнати съдебни производства;
• финансовото и организационно съдействие за установяване в новата държава;
• изрични декларации;
• поведението на родителя след узнаване на задържането.

Самото забавяне не винаги представлява приемане, но може да бъде оценено заедно с останалите факти.

4. Сериозен риск за детето – чл. 13, ал. 1, буква „б“

Връщане може да бъде отказано, ако бъде доказано, че то би изложило детето на:

• сериозен риск от физическо увреждане;
• сериозен риск от психическо увреждане;
• поставяне в нетърпима ситуация.

Това е едно от най-често заявяваните и най-стриктно изследвани възражения.

Не всяко неудобство представлява сериозен риск. Обичайно не са достатъчни сами по себе си:

• промяна на училище;
• необходимост от нова адаптация;
• по-нисък жизнен стандарт;
• раздяла с родителя, който е извършил отвеждането;
• наличие на конфликт между родителите;
• нежелание на родителя да се върне;
• твърдение, че детето се чувства по-добре в новата държава.

Необходимо е да бъде доказан конкретен, реален и достатъчно интензивен риск.

Хагската конвенция поставя доказателствената тежест върху страната, която се противопоставя на връщането.

Домашно насилие и сериозен риск за детето

Твърденията за домашно насилие изискват внимателен и индивидуален анализ.

Съдът трябва да провери:

• дали насилието е насочено пряко към детето;
• дали детето е ставало свидетел на насилие;
• естеството, честотата и интензитета на действията;
• наличието на медицински документи;
• полицейски сигнали и преписки;
• заповеди за защита;
• наказателни производства;
• психологически или психиатрични експертизи;
• възможността за ефективни защитни мерки след връщането.

Европейският съд по правата на човека изисква националният съд да извърши ефективна проверка на относими и достатъчно конкретни твърдения за сериозен риск, вместо да постановява механично връщане или отказ.

При случаи в Европейския съюз съдът не следва да отказва връщане единствено поради сериозен риск, когато е установено, че са предприети достатъчни мерки за защита на детето след връщането.

Възможни са ограничителни заповеди, привременни мерки, защитено жилище, контролиран контакт, социална подкрепа или други гаранции.

Следователно анализът има два етапа:

1. съществува ли действителен сериозен риск;
2. може ли този риск да бъде неутрализиран чрез надеждни защитни мерки в държавата на връщане.

5. Детето се противопоставя на връщането

Съдът може да откаже връщане, когато:

• детето действително се противопоставя на връщането;
• е достигнало възраст и зрелост, при които мнението му следва да бъде отчетено;
• становището му е самостоятелно и не е резултат от натиск или манипулация.

Необходимо е да се прави разлика между:

• противопоставяне срещу връщане в държавата;
• предпочитание да се живее с единия родител;
• нежелание да се смени училището;
• страх от раздяла;
• възпроизвеждане на позицията на родителя, с когото детето живее.

Конвенцията не предоставя на детето безусловно право само да избере държавата, в която да се реши спорът.

Българският съд е длъжен да изслуша детето и да оцени мнението му съобразно възрастта и степента на зрелост.

6. Установяване в новата среда

Това основание може да бъде разглеждано, когато производството е започнало след изтичане на повече от една година.

Съдът изследва:

• посещавано училище;
• успех и участие в учебния процес;
• приятелска среда;
• езикова интеграция;
• извънкласни дейности;
• здравословно състояние;
• връзки с роднини;
• стабилност на жилището;
• продължителност и непрекъснатост на престоя;
• законност и сигурност на пребиваването.

Адаптацията трябва да бъде достатъчно стабилна и задълбочена, а не само временно привикване.

7. Основни принципи за защита на правата на човека

Член 20 от Хагската конвенция допуска отказ, когато връщането не би било позволено от основните принципи на замолената държава относно защитата на правата на човека и основните свободи.

Това основание е изключително и не представлява обща възможност съдът да замени механизма на Конвенцията със свободна преценка по справедливост.

Какви доказателства са необходими?

Доказателства на родителя, който иска връщане

Обичайно следва да бъдат подготвени:

• удостоверение за раждане;
• документи за самоличност;
• съдебни решения за родителски права;
• споразумения между родителите;
• приложимият чужд закон относно родителската отговорност;
• удостоверение от чуждестранен съд или централен орган;
• училищни и медицински документи;
• договор за наем или документи за жилище;
• регистрация при общопрактикуващ лекар;
• доказателства за социалната и семейната среда;
• самолетни билети и документи за пътуване;
• декларации за съгласие и техният точен обхват;
• съобщения, електронна кореспонденция и разговори;
• доказателства за датата, на която е отказано връщането;
• данни за местонахождението на детето;
• документи за предприети незабавни действия.

Доказателства на родителя, който се противопоставя

В зависимост от възражението могат да бъдат представени:

• доказателства за съгласие или последващо приемане;
• доказателства, че молителят не е упражнявал съответните права;
• медицински документи;
• заповеди за защита от домашно насилие;
• полицейски и прокурорски преписки;
• социални доклади;
• психологически и психиатрични заключения;
• документи за защитни мерки или за липсата на реална защита;
• училищни документи и доказателства за адаптация;
• свидетелски показания;
• доказателства относно самостоятелното мнение на детето.

Тъй като производството е ускорено, доказателствата следва да бъдат представени концентрирано и още с първите процесуални книжа.

Защитни и привременни мерки

По време на делото Софийският градски съд може да определи:

• подходящи мерки за личен контакт между детето и молителя;
• срещи в защитена среда;
• контакти под надзор;
• забрана за ново преместване;
• предаване или съхраняване на документи;
• мерки за предотвратяване на допълнителна опасност;
• мерки, гарантиращи безопасността след връщането.

Българското законодателство допуска съдът служебно или по искане на страна да определи мерки за личен контакт и мерки за закрила, както и да събере доказателства чрез пряко сътрудничество със съда и органите на държавата на обичайното местопребиваване.

Може ли родителят да започне дело за родителски права в България?

Самото довеждане на детето в България не означава, че българският съд автоматично придобива международна компетентност да реши спора по същество.

Хагската конвенция забранява държавата, в която детето е неправомерно отведено, да решава по същество родителските права, преди да бъде изяснен въпросът за връщането, освен при предвидените в Конвенцията условия.

Подаването на иск по чл. 127 или чл. 127а СК не отстранява автоматично последиците от неправомерното отвеждане и не създава само по себе си международна компетентност.

Във всеки конкретен случай трябва да се анализират:

• обичайното местопребиваване към релевантната дата;
• моментът на сезиране на съдилищата;
• наличието на висящо Хагско производство;
• приложимият международен или европейски акт;
• основанията за запазване или промяна на компетентността;
• евентуалните привременни защитни мерки.

Доброволно връщане и медиация

Централните органи и съдът следва да насърчават доброволното връщане и подходящото извънсъдебно разрешаване на спора.

Възможно е родителите да постигнат договореност относно:

• датата и начина на връщане;
• придружаването на детето;
• временното жилище;
• финансовите разходи;
• защитни мерки;
• контактите с двамата родители;
• започването на дело за родителска отговорност в компетентната държава;
• временното упражняване на грижите след връщането.

Медиацията не трябва да забавя спешното производство и не е подходяща във всеки случай, особено при тежко насилие, принуда или съществен дисбаланс между страните.

Регламент (ЕС) 2019/1111 изисква възможността за медиация да бъде разгледана своевременно, освен когато е против интереса на детето, неподходяща е или би забавила делото.

Изпълнение на решението за връщане

Постановяването на съдебно решение не винаги води автоматично до фактическото връщане.

Когато решението не бъде изпълнено доброволно, се прилага процедурата по предаване на дете по чл. 528 ГПК.

Възможно е участие на:

• съдебен изпълнител;
• дирекция „Социално подпомагане“;
• полиция;
• психолог или друг специалист;
• компетентните централни органи.

При необходимост съдът може да допусне предварително изпълнение на решението за връщане, когато това се налага от интереса на детето.

При вътреевропейски случаи органите по изпълнението също трябва да действат бързо. Ако решението не бъде изпълнено в шестседмичен срок от образуване на изпълнителното производство, може да бъде поискано обяснение за причините за забавянето.

Какво да направите, ако детето е отведено от България?

Необходимо е да се предприемат незабавни и координирани действия:

1. установете точната държава и адрес, на който се намира детето;
2. съберете документите за обичайното му местопребиваване в България;
3. запазете цялата кореспонденция с другия родител;
4. установете точната дата на отвеждането или неправомерното задържане;
5. уведомете Министерството на правосъдието;
6. проверете дали Хагската конвенция е в сила между България и съответната държава;
7. подгответе молба за връщане;
8. преценете необходимостта от производство по чл. 127б СК за друго дете или при риск от допълнително извеждане;
9. уведомете висящия български съд, когато има производство за родителски права;
10. ангажирайте адвокат в България и при необходимост адвокат в държавата, в която се намира детето.

Какво да направите, ако детето е доведено в България?

Родителят, с когото детето се намира в България, не трябва да приема, че българското гражданство, адресната регистрация или записването в училище автоматично изключват връщането.

Следва незабавно да се анализират:

• държавата на предишното обичайно местопребиваване;
• притежаваните от другия родител права;
• съществувало ли е съгласие;
• кога е настъпило евентуалното неправомерно задържане;
• има ли данни за домашно насилие или сериозен риск;
• какви защитни механизми съществуват в държавата на връщане;
• каква е възрастта и зрелостта на детето;
• има ли вече образувано дело;
• приложима ли е Хагската конвенция;
• приложим ли е Регламент (ЕС) 2019/1111.

Необходимо е защитата да бъде изградена върху доказуеми факти, а не само върху общо твърдение, че оставането в България е „по-добро за детето“.

Въпроси при международно отвличане на дете

Изчакване в продължение на месеци

Забавянето може да затрудни доказването, да увеличи интеграцията в новата среда и да усложни фактическото изпълнение.

Приемане, че едногодишният срок е давност

Една година не е краен срок за допустимост на молбата.

Образуване само на дело за родителски права

Искът за родителски права не замества молбата за връщане.

Смесване на пътуване с трайно преместване

Съгласие за ваканция не е непременно съгласие за промяна на държавата на пребиваване.

Позоваване само на гражданството

Гражданството не определя самостоятелно обичайното местопребиваване.

Общи твърдения за опасност

Основанието по чл. 13, ал. 1, буква „б“ изисква доказване на конкретен сериозен риск.

Опит за манипулиране на детето

Съдът може да изследва дали позицията на детето е самостоятелна или формирана под влияние.

Непредставяне на чуждото право

Правата на упражняване на родителска отговорност се определят според правото на държавата на обичайното местопребиваване непосредствено преди отвеждането.

Липса проверка действието на Конвенцията

Не е достатъчно двете държави формално да са свързани с Хагската конференция.

Следва да се провери дали Конвенцията е в сила в отношенията между тях към релевантния момент.

Как адвокатът по международно семейно право може да помогне?

Правната защита при международно отвличане на дете включва:

• анализ на международната компетентност;
• определяне на обичайното местопребиваване;
• проверка на приложимото чуждо право;
• подготовка на молба по Хагската конвенция;
• комуникация с Министерството на правосъдието;
• процесуално представителство пред Софийския градски съд;
• защита пред Софийския апелативен съд;
• искане на привременни и защитни мерки;
• координация с чуждестранни адвокати и централни органи;
• събиране и превод на доказателства;
• подготовка на възражение по чл. 13 от Конвенцията;
• анализ на домашно насилие и риск за детето;
• организиране или оспорване на изпълнението;
• предприемане на превантивни действия по чл. 127б СК.

При тези дела всяко действие може да повлияе върху международната компетентност, доказването и възможността за фактическо връщане на детето.

Нашият съвет

Международното отвличане на дете не се свежда само до физическото преминаване на държавна граница.

Необходимо е да се установят:

• предишното обичайно местопребиваване;
• съдържанието на родителските права;
• действителното им упражняване;
• наличието или липсата на съгласие;
• точната дата на отвеждането или задържането;
• приложимостта на Хагската конвенция;
• наличието на основание за отказ;
• възможните защитни мерки.

Основната цел на Хагската конвенция е да предотврати родителят, който едностранно премества детето, да избере по този начин държавата и съда, които да решат спора за родителските права.

Производството е спешно, доказателствено сложно и изисква координация между съдилища, централни органи, социални служби и адвокати в повече от една държава.

За правна консултация и процесуално представителство по случаи на международно отвличане, неправомерно отвеждане или задържане на дете можете да се свържете с Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице международно отвличане на дете?

Международно отвличане е налице, когато дете бъде отведено или задържано в друга държава в нарушение на действително упражнявани права на родителска отговорност според правото на държавата на неговото предишно обичайно местопребиваване.

Необходимо ли е да има решение за родителските права?

Не винаги. Правата могат да произтичат непосредствено от закона, от съдебно или административно решение или от споразумение с правно действие.

Какъв е срокът за подаване на молба за връщане?

Няма преклузивен едногодишен срок. Молба може да бъде подадена и след една година, но тогава съдът може да разгледа възражение, че детето вече се е установило в новата среда.

Кой съд разглежда делото, когато детето е в България?

Компетентен като първа инстанция е Софийският градски съд. Решението му се обжалва пред Софийския апелативен съд, чието решение е окончателно.

Кой е централният орган в България?

Централният орган е Министерството на правосъдието. Молителят може да подаде молбата чрез Министерството или при предвидените условия да сезира пряко компетентния съд.

Решава ли Софийският градски съд кой родител ще упражнява родителските права?

Не. В Хагското производство съдът решава въпроса за връщането, а не окончателния спор за родителските права.

Може ли връщането да бъде отказано при домашно насилие?

Да, когато е доказан сериозен риск детето да бъде изложено на физическо или психическо увреждане или на нетърпима ситуация. Съдът проверява и дали рискът може да бъде предотвратен чрез ефективни защитни мерки.

Взема ли се предвид мнението на детето?

Да. Значението му зависи от възрастта, зрелостта, самостоятелността на позицията и конкретните причини за противопоставянето.

Достатъчно ли е детето да е български гражданин, за да остане в България?

Не. Гражданството не определя автоматично обичайното местопребиваване и международната компетентност.

Как може да се предотврати извеждането на дете от България?

При конкретен риск може да бъде подадена молба по чл. 127б СК до районния съд по настоящия адрес на детето за налагане на забрана за извеждане и въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

Може ли съгласието за пътуване да се счита за съгласие за постоянно преместване?

Не автоматично. Съдът анализира точния текст, периода, целта на пътуването, комуникацията между родителите и останалите доказателства.

Какво става, ако решението за връщане не бъде изпълнено доброволно?

Решението може да бъде изпълнено по реда на чл. 528 ГПК чрез съдебен изпълнител със съдействие на социалните служби и при необходимост на полицията.