Кражбата на пари от карта може да бъде извършена чрез фишинг съобщение, фалшив банков сайт, откраднати данни за карта, неправомерно добавяне на картата в електронен портфейл, теглене от банкомат, зловреден софтуер или неразрешен достъп до мобилното банкиране.

Когато установите непознато плащане, превод или теглене, трябва незабавно:

да блокирате картата и достъпа до електронното банкиране;
да уведомите банката;
да оспорите писмено всяка неразрешена платежна операция;
да поискате незабавно възстановяване на сумата;
да запазите всички електронни доказателства;
да подадете сигнал до полицията или прокуратурата.

По правило при неразрешена платежна операция банката трябва да възстанови сумата незабавно и не по-късно от края на следващия работен ден след установяването или съобщаването на операцията.

Това задължение произтича от Закона за платежните услуги и платежните системи – ЗПУПС.

Съществува обаче важна разлика между:

платежна операция, която клиентът изобщо не е разрешавал;
операция, извършена с откраднати данни;
превод, който клиентът лично е потвърдил, но е бил измамен относно получателя или основанието.

Правната защита и доказването са различни във всяка от тези хипотези.

Какво представлява кражбата на пари от банкова карта?

Кражба на пари от карта е налице, когато трето лице използва картата, данните от нея, банковата сметка или персонализираните средства за сигурност без действително съгласие на титуляря.

На юридически език обикновено се използва понятието „неразрешена платежна операция“.

Съгласно чл. 70 ЗПУПС платежната операция е разрешена само когато платецът я е наредил или е дал съгласие за нейното изпълнение.

При липса на съгласие операцията е неразрешена и затова говорим за Кражба на пари от карта.

Това означава, че централният правен въпрос не е единствено дали са използвани правилна парола, код или мобилно устройство, а дали клиентът действително е изразил съгласие за конкретната операция по уговорения с банката начин.

Начини за източване на банкова карта

1. Фишинг чрез фалшив банков сайт

При фишинг измама и Кражба на пари от карта пострадалият получава имейл, SMS, съобщение във Viber, WhatsApp, Telegram или друга платформа.

Съобщението може да изглежда като изпратено от:

банка;
куриерска фирма;
държавна институция;
мобилен оператор;
онлайн магазин;
платформа за обяви;
купувач или продавач;
полицията или друга публична институция.

В съобщението се съдържа линк към фалшива интернет страница, визуално наподобяваща сайта на банката или на известен търговец.

След въвеждане на потребителско име, парола, номер на карта, CVC код или еднократен код данните се получават от измамниците.

2. SMS фишинг – smishing

При smishing атаката измамата за Кражба на пари от карта се извършва чрез кратко текстово съобщение.

Обикновено се твърди, че:

картата ще бъде блокирана;
има неплатена пратка;
трябва да бъде потвърдена самоличността;
предстои възстановяване на сума;
е установено подозрително плащане;
има неплатена глоба или такса;
профилът трябва да бъде актуализиран.

Целта е получателят да отвори линка и да въведе банкови данни.

3. Телефонна измама – vishing

Измамникът се представя за банков служител, полицай, служител по сигурността или представител на платежна платформа, когато цели Кражба на пари от карта.

Често той твърди, че по сметката се извършва измама и че клиентът трябва:

да съобщи код за потвърждение;
да инсталира приложение;
да премести парите в „защитена сметка“;
да потвърди операция;
да даде дистанционен достъп до телефона или компютъра си.

Истински банков служител не следва да изисква по телефона ПИН код, пълна парола, CVC код или еднократен код за операция, която клиентът не извършва.

4. Кражба или изгубване на физическата карта

При физическа кражба картата може да бъде използвана за:

безконтактни плащания;
покупки в интернет;
теглене от банкомат, ако ПИН кодът е станал известен;
добавяне към дигитален портфейл;
поредица от плащания с малка стойност.

5. Скимиране на карта

Скимирането представлява неправомерно извличане на данни от платежна карта чрез специално техническо устройство, поставено върху или в близост до банкомат или ПОС терминал.

Измамниците могат да използват допълнителна камера или фалшива клавиатура за получаване и на ПИН кода.

6. Кражба на данни при онлайн покупка

Данните на картата могат да бъдат компрометирани при Кражба на пари от карта чрез:

фалшив онлайн магазин;
незащитена платежна страница;
пробив в система на търговец;
зловреден браузърен модул;
фалшива реклама;
подвеждащ линк в социална мрежа.

7. Добавяне на картата в чужд дигитален портфейл

Измамникът, който цели Кражба на пари от карта, може да опита да добави картата в Google Wallet, Apple Pay или друг електронен портфейл.

Добавянето на платежна карта към дигитален портфейл представлява действие, което може да създаде риск от измама, поради което издателят на картата следва да приложи изискванията за задълбочено установяване на идентичността на клиента.

8. Зловреден софтуер и дистанционен достъп

Пострадалият може да бъде убеден да инсталира приложение за дистанционно управление на устройството.

Така измамникът получава възможност да:

наблюдава екрана;
прочита съобщения;
управлява банковото приложение;
променя лимити;
добавя нов получател;
нарежда преводи;
прихваща кодове за потвърждение.

9. SIM swap измама

При SIM swap измамникът успява да активира нова SIM карта с телефонния номер на жертвата.

Така може да получава SMS кодове и да опита възстановяване на пароли или достъп до банкови приложения.

Неразрешена операция или превод, нареден от измамения клиент?

Това разграничение е от решаващо значение.

Неразрешена платежна операция

Операцията е неразрешена, когато клиентът:

не я е нареждал;
не е давал съгласие за нея;
не е потвърждавал конкретната сума и получател;
не е използвал картата;
не е добавял картата в електронен портфейл;
не е предоставял пълномощие за операцията.

При тази хипотеза на Кражба на пари от карта, се прилага специалният режим на чл. 77–80 ЗПУПС.

Измамен, но лично нареден превод

По-сложна е ситуацията, когато клиентът лично е наредил превода, защото е бил подведен, че:

плаща на легитимен търговец;
прехвърля средствата в защитена сметка;
инвестира чрез лицензирана платформа;
помага на близък човек;
заплаща реална стока или услуга.

Банката обикновено ще поддържа, че операцията е разрешена, тъй като клиентът лично е въвел или потвърдил платежното нареждане.

Това не означава автоматично, че липсва правна защита.

Необходимо е да се анализират:

съдържанието на екрана при потвърждаването;
били ли са видими точната сума и получателят;
приложено ли е задълбочено установяване на идентичността;
имало ли е динамично свързване с конкретната сума и получател;
регистрирала ли е банката необичайно поведение;
извършени ли са множество последователни операции;
сменено ли е устройството;
добавен ли е нов получател;
увеличени ли са лимитите непосредствено преди превода;
имало ли е достъп от необичаен IP адрес или държава.

Длъжна ли е банката да върне откраднатите пари?

При действително неразрешена платежна операция чл. 79, ал. 1 ЗПУПС задължава доставчика на платежни услуги да възстанови стойността на операцията:

незабавно;
не по-късно от края на следващия работен ден;
като възстанови сметката в състоянието, в което би се намирала без неправомерната операция;
с вальор не по-късен от датата, на която сметката е била задължена.

Изключение е предвидено, когато банката има основателни съмнения за измама от страна на платеца и уведоми компетентните органи.

Следователно банката не би следвало просто да отговори, че „извършва проверка“, и неопределено дълго да задържа възстановяването, без да изложи конкретно правно основание.

Достатъчно ли е банката да докаже, че е въведен SMS код?

Не, като съгласно чл. 78 ЗПУПС, когато клиентът твърди, че не е разрешавал платежната операция, банката носи доказателствената тежест да установи:

автентичността на операцията;
нейното точно регистриране;
правилното осчетоводяване;
липсата на техническа повреда или друг недостатък;
наличието на действително съгласие;
измама или груба небрежност на клиента, когато се позовава на такива обстоятелства.

Самото регистрирано използване на карта, мобилно приложение, парола или друг платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че операцията е била разрешена или че клиентът е действал измамно или при груба небрежност.

Този принцип е потвърден и от Съда на Европейския съюз по дело C-409/22, образувано по преюдициално запитване на Софийския апелативен съд.

Съдът приема, че платежният доставчик трябва да докаже действително съгласие, дадено по уговорения между страните начин; формалното използване на платежен инструмент не е достатъчно само по себе си.

Какво е задълбочено установяване на идентичността?

При достъп до сметка онлайн, иницииране на електронно плащане или друго дистанционно действие с риск от измама банката трябва да прилага задълбочено установяване на идентичността на клиента.

То обикновено включва два или повече независими елемента от различни категории:

знание – нещо, което клиентът знае, например парола;
притежание – нещо, което клиентът притежава, например регистриран телефон или токен;
характерна особеност – биометричен белег, например пръстов отпечатък или лицево разпознаване.

При дистанционна електронна платежна операция удостоверяването трябва да съдържа променливи елементи, които свързват потвърждението с конкретната сума и конкретния получател.

Поради това в един съдебен спор е важно да се установи какво точно е виждал клиентът на екрана при потвърждаването:

сумата;
валутата;
името или идентификаторът на получателя;
IBAN или част от него;
държавата;
основанието;
предупреждението за риска.

Носи ли клиентът отговорност при кражба на карта?

По действащия режим клиентът може да понесе загуби до договорения размер, но не повече от 50 евро, когато неразрешените операции произтичат от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент.

Този ограничен размер не се прилага, когато:

загубата или кражбата не са могли да бъдат установени преди плащането;
вредата е причинена от служител, представител, клон или подизпълнител на доставчика;
банката не е изискала задълбочено установяване на идентичността;
клиентът вече е уведомил банката;
банката не е осигурила подходящ начин за уведомяване по всяко време.

Клиентът може да понесе всички загуби само ако банката докаже, че той:

е действал чрез измама; или
умишлено е нарушил задълженията си; или
е нарушил задълженията си при груба небрежност.

Какво означава „груба небрежност“?

Не всяка грешка, разсеяност или подвеждане представлява груба небрежност.

Грубата небрежност предполага особено съществено отклонение от поведението, което би проявил и най-небрежният разумен участник при същите обстоятелства.

Преценката трябва да бъде индивидуална и да отчита:

възрастта и техническата подготовка на клиента;
колко убедително е било фалшивото съобщение;
дали сайтът визуално е копирал банковата страница;
дали измамникът е разполагал с реални лични или банкови данни;
какво точно е пишело в SMS или push известието;
имало ли е предупреждение, че кодът разрешава превод;
били ли са посочени сумата и получателят;
дали банката е реагирала на необичайното поведение;
имало ли е поредица от преводи за кратък период;
дали клиентът е уведомил банката незабавно.

Банката не може да се освободи от отговорност само с общо твърдение, че клиентът е споделил код или е отворил линк.

Необходимо е да докаже конкретното поведение, нарушеното задължение и наличието на груба, а не обикновена небрежност.

Незабавно възстановяване и възражението за груба небрежност

През март 2026 г. генералният адвокат по дело C-70/25 приема в свое заключение, че банката първо следва да възстанови незабавно неразрешената операция, освен при основателно съмнение за измама от клиента.

Ако впоследствие банката докаже умисъл или груба небрежност, тя може да търси сумата обратно по съдебен ред.

Важно е да се уточни, че заключението на генералния адвокат не е окончателно решение на Съда на Европейския съюз и няма самостоятелно задължителна сила.

То обаче съдържа съществен правен анализ за разграничаването между незабавното възстановяване и последващото разпределение на загубата.

Какво да направите веднага след кражба на пари от карта?

Блокирайте картата и банковото приложение

Свържете се с банката чрез:

официалния телефон, изписан върху картата;
официалния интернет сайт;
мобилното приложение;
банков офис.

Не използвайте телефон или линк, съдържащ се в съмнителното съобщение.

Поискайте:

блокиране на картата;
блокиране на онлайн банкирането;
прекратяване на активни сесии;
премахване на непознати устройства;
блокиране на дигитални портфейли;
намаляване или блокиране на лимитите;
издаване на нова карта.

Оспорете всяка операция писмено

Устният разговор с кол център не е достатъчен.

Подайте писмена жалба, възражение или искане за възстановяване, в което посочете:

номера на сметката;
последните четири цифри на картата;
дата и час на операцията;
сума и валута;
получател или търговец;
че не сте давали съгласие;
кога сте установили операцията;
кога сте блокирали картата;
какви съобщения сте получили;
дали сте отваряли линк;
дали сте въвеждали данни;
дали сте потвърждавали конкретна сума и получател.

Поискайте незабавно възстановяване

Изрично се позовете на чл. 70, чл. 77, чл. 78 и чл. 79 ЗПУПС.

Не е достатъчно само да поискате „проверка“.

Трябва да заявите, че оспорвате операцията като неразрешена и искате възстановяване на сметката.

Уведомете мобилния оператор

Когато телефонът е изгубен, спрял е внезапно да работи или има съмнение за SIM swap, поискайте от оператора информация:

издавана ли е нова SIM карта;
кога е активирана;
в кой обект;
имало ли е заявление за прехвърляне на номера;
прекратена ли е старата SIM карта.

Променете паролите от защитено устройство

Променете паролите за:

електронното банкиране;
електронната поща;
Google или Apple профила;
социалните мрежи;
търговските платформи;
приложенията за съобщения.

Не извършвайте промяната от устройство, за което подозирате, че съдържа зловреден софтуер.

Какви доказателства трябва да запазите?

При кражба на пари от карта доказателствата могат да бъдат изтрити или загубени за кратък период.

Запазете:

банковото извлечение;
известията за операциите;
SMS съобщенията;
push известията;
електронните писма;
адреса на фалшивия сайт;
снимки на екрана;
историята на браузъра;
телефонния номер на измамника;
историята на обажданията;
разговорите в приложения;
обявата, по повод на която е осъществен контактът;
номера на преписката в полицията;
жалбата до банката;
входящия номер;
отговора на банката;
доказателството за блокиране на картата;
документите от мобилния оператор.

Не изтривайте банковото приложение, съобщенията или браузърната история, преди да са запазени необходимите данни.

Банката може ли да се позове само на общите си условия?

Не всяка договорна клауза освобождава банката от законовата ѝ отговорност.

Специалният режим на ЗПУПС и Директива (ЕС) 2015/2366 има защитна функция и не допуска доказателствената тежест да бъде прехвърлена изцяло върху потребителя чрез общи условия.[2]

Клауза, според която всяка операция с правилна парола или код автоматично се счита за разрешена независимо от действителното съгласие, следва да бъде преценявана с оглед:

императивните разпоредби на ЗПУПС;
Закона за защита на потребителите;
правилата за неравноправни клаузи;
европейското право;
практиката на Съда на ЕС.

В какъв срок трябва да уведомите банката?

Съгласно чл. 77 ЗПУПС клиентът трябва да уведоми банката без неоснователно забавяне, след като е узнал за операцията, и не по-късно от 13 месеца от задължаването на сметката

Тринадесетмесечният срок е краен срок, а не разрешение клиентът да изчаква.

Съдът на ЕС подчертава значението на уведомяването без неоправдано забавяне.

Поради това всяка операция трябва да бъде оспорена веднага след установяването й.

Най-сигурният подход е уведомяването да бъде извършено:

незабавно по телефон за блокиране;
още същия ден писмено;
с доказуем входящ номер или електронно потвърждение.

В какъв срок банката отговаря на жалбата?

Банката трябва да се произнесе писмено по жалбата в срок до 15 работни дни.

Само по изключение, когато не може да се произнесе по независещи от нея причини, срокът може да бъде удължен, но окончателният отговор не трябва да бъде получен по-късно от 35 работни дни.

Този срок за разглеждане на жалбата не отменя отделното задължение за незабавно възстановяване на неразрешената операция по чл. 79 ЗПУПС.

Какво да направите, ако банката откаже да върне сумата?

1. Анализирайте мотивите на отказа

Банките често се позовават на:

въведен правилен код;
използвано регистрирано устройство;
успешно 3D Secure потвърждение;
активиран мобилен токен;
липса на технически проблем;
предоставяне на данни на трето лице;
груба небрежност на клиента;
лично нареден превод.

Всеки от тези аргументи трябва да бъде проверен спрямо доказателствата.

Успешната техническа автентикация не е непременно равнозначна на доказано съгласие за конкретната платежна операция.

2. Предявете съдебен иск срещу банката

При отказ за доброволно възстановяване може да бъде предявен иск срещу доставчика на платежни услуги за:

стойността на неразрешените операции;
законната лихва;
начислени такси и лихви;
други доказани имуществени вреди;
съдебни разноски.

Компетентен е районният или окръжният съд според цената на иска и приложимите правила за родова подсъдност.

Когато клиентът има качеството на потребител, трябва да бъде анализирана и специалната местна подсъдност на потребителските искове.

Законово възстановяване – едно и също ли са?

Не, за разлика от Chargeback е процедура по правилата на съответната картова организация, използвана например при:

недоставена стока;
двойно плащане;
неправилна сума;
отказано възстановяване;
оспорена картова покупка.

Искането за възстановяване на неразрешена платежна операция произтича пряко от ЗПУПС.

Банката не следва да заменя законовото си задължение по чл. 79 ЗПУПС единствено с предложение клиентът да изчака резултата от chargeback процедура, когато операцията е оспорена като неразрешена.

Как да се предпазите от кражба на пари от карта?

Никога не предоставяйте:

ПИН код;
CVC или CVV код;
пълна парола за онлайн банкиране;
еднократен SMS код;
код за активиране на мобилно приложение;
снимка на картата;
снимка на лична карта в непроверена комуникация;
код за добавяне на карта в дигитален портфейл.

Проверявайте адреса на сайта

Фалшивите сайтове често използват:

разменени букви;
допълнителна дума;
различно домейн разширение;
тире или цифра;
име, което визуално наподобява оригиналното.

Не отваряйте банковото си приложение или интернет банкирането през линк, получен в съобщение.

Използвайте известия за всяка операция

Активирайте push или SMS известия за:

плащане с карта;
теглене;
банков превод;
промяна на лимит;
добавяне на получател;
вход от ново устройство.

Определете разумни лимити

Поддържайте ограничени дневни лимити и ги увеличавайте само при необходимост.

Не използвайте обществени Wi-Fi мрежи за банкиране

Отворените мрежи създават допълнителен риск, особено при неправилно конфигурирани устройства и фалшиви точки за достъп.

Не инсталирайте приложения по указание на непознат

Банка, полиция или държавен орган няма основание да изисква да инсталирате приложение за дистанционно управление, за да „защитите“ средствата си.

Проверявайте редовно извлеченията

Малки тестови плащания могат да предшестват по-голямо източване.

Проверявайте и операции с ниска стойност.

Адвокат при кражба на пари от карта

Отказът на банката не означава, че клиентът няма право на възстановяване.

Необходим е подробен анализ на:

договора и общите условия;
банковото извлечение;
начина на автентикация;
техническите данни;
SMS и push известията;
поведението на системата за сигурност;
момента на уведомяване;
мотивите на банката;
приложимото българско и европейско право.

Адвокатът може да изготви:

възражение до банката;
искане за предоставяне и запазване на доказателства;
жалба до компетентната помирителна комисия;
сигнал до органите на МВР и прокуратурата;
искова молба срещу банката;
доказателствени искания;
въпроси към съдебно-техническа експертиза;
защита срещу твърдение за груба небрежност.

За съдействие при кражба на пари от карта, източване на банкова сметка, фишинг измама или отказ на банка да възстанови неразрешена операция, можете да се свържете с Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“:

За съдействие при източване на суми от банковата Ви карта се обърнете към нас на телефон 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има общ информационен характер. Правната оценка зависи от конкретните операции, доказателствата, договора с банката и начина, по който е извършено потвърждаването.

Ще върне ли банката парите при фишинг?

Възможно е да дължи възстановяване, когато операцията е неразрешена и банката не докаже действително съгласие, измама или груба небрежност на клиента. Всеки случай се оценява според конкретните технически и фактически обстоятелства.

Въвеждането на SMS код означава ли, че съм разрешил операцията?

Не автоматично. Трябва да се установи какво точно е потвърждавал кодът, били ли са посочени сумата и получателят и дали процедурата отговаря на законовите изисквания.

Колко време има банката да върне откраднатите пари?

При неразрешена операция законът предвижда незабавно възстановяване, но не по-късно от края на следващия работен ден, освен при предвиденото в закона основателно съмнение за измама.

Трябва ли първо полицията да открие извършителя?

Не. Искането срещу банката и наказателното разследване са отделни. Не е необходимо извършителят да бъде установен, за да бъде оспорена неразрешената операция.

Може ли банката да откаже, защото съм отворил фишинг линк?

Самото отваряне на линк не доказва непременно груба небрежност, нито съгласие за конкретна операция. Банката трябва да докаже предпоставките, на които основава отказа си.

Какъв е срокът за оспорване?

Уведомяването трябва да бъде извършено без неоснователно забавяне след узнаването и не по-късно от 13 месеца от задължаването на сметката. Не трябва да се изчаква изтичането на крайния срок.

Мога ли да съдя банката?

Да. При отказ за възстановяване може да бъде предявен иск за сумата, законната лихва, свързаните такси и други доказани вреди.

Мога ли да претендирам адвокатските разноски?

При уважаване на иска съдът може да присъди направените и доказани съдебни разноски по правилата на Гражданския процесуален кодекс.

Какво да направя, ако парите са преведени към чуждестранна сметка?

Незабавно поискайте от банката отзоваване на превода и контакт с банката на получателя. Подайте и сигнал до полицията. При трансгранични преводи времето е критично.

Носи ли банката отговорност, ако картата е добавена в чужд телефон?

Необходимо е да се провери как е извършено добавянето, каква идентификация е приложена и дали банката е удостоверила по сигурен начин връзката между клиента, картата и устройството.

5/5 - (57 votes)

Следете ни в Google News

Добави ни в предпочитани източници в Google →

Кражба на пари от карта