Компетентност по семейни дела

Съдебните искове за развод  по взаимно съгласие между български граждани, живеещи извън България, в страна от ЕС се предявяват по обичайното им местопребиваване. Компетентност по семейни дела

Предявените съдебни искове за развод по исков ред се съединяват със съдебни исковете за родителска отговорност по отношение на общите им ненавършили пълнолетие деца.

В практиката се срещат случай, в който е възможно съпрузите да са живели известно време заедно в страна от ЕС, но единият се е върнал в България за да живее тук.

В случай, че същият е живял тук повече от една година, то той има възможност за предяви съдебен иск за допускането на развод пред български съд при условията на закона (СК).

Българският съд би бил компетентен да разгледа исковете за развод, но когато се касае за родителската отговорност и разглеждането на въпросите, свързани с родителските права, то същият съд е некомпетентен по чл. 127 а СК и поради тази причина делото следва да бъде прекратено.

В този случай компетентен по предявените искове би бил съдът в държавата (най-често членка на ЕС), в която обаче, както другият родител, такаи детето имат обичайно местопребиваване, съответно ходи на училище/градина, а родителят има конкретно работно място.

В този случай иска за родителски права и споровете по чл.127 ал.2 СК се разглеждат от районния съд по настоящия адрес на детето, който е компетентен да се произнесе по родителските права, местоживеенето, издръжката на детето, както и режима на лични отношения между детето и другия родител .

В случай обаче, че детето живее в чужбина, но не в страна от ЕС, българският съд е компетентен да се произнесе както относно въпроса за развода, без значение, кога съпругът, предявил съдебен иск за развод се е завърнал в България, така и относно въпросите, свързани с  упражняването на родителските права, местоживеенето и личните контакти по отношение на детето, независимо, че детето живее извън България.

Спорове между родители относно родителски права… по чл. 127 а СК

Когато родителите на едно дете не живеят заедно и между тях възникне спор относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и упражняването на лични контакти, компетентността на съда отново се определя в зависимост от това дали детето живее извън България в друга страна от ЕС или не.

Ако детето живее в страна от ЕС, компетентен да се произнесе е съдът по обичайното местопребиваване на детето. В случай, че е заведено съдебно дело за развод пред български съд за произнасяне относно горните въпроси и по делото се установи, че детето не живее е България,  а в друга страна от ЕС, българският съд служебно следва да прекрати производството, тъй като посочените въпроси могат да се разрешават само от съда по обичайно местопребиваване на детето.

ПРИЗНАВАНЕ НА ЧУЖДЕСТРННО РЕШЕНИЕ ЗА РАЗВОД

Признаване на решение за развод може да поиска само страна по решението, т.е. всеки един от бившите вече съпрузи. Всеки от тях може
специално да упълномощи за това и адвокат, който да го представлява.  Регламент №2201/2003 изисква молбата да се разглежда от съда по обичайното местопребиваване на съпрузите.

Регламентът изисква в процедурата по признаване страната да посочи адрес за призоваване в района на съда, който е компетентен да разгледа молбата. 

С признаването на чуждестранното решение за развод настъпват всички  последици от прекратяването на брака (например задължението за издръжка, родителски права, подялба на имущество и др.), без да се налага съпрузите да водят второ дело пред българския съд.

Правилата в регламента за признаване на решенията за развод забраняват на съда да преразглежда решението по същество. Това означава, че се приемат изцяло разпорежданията на чуждестранния съд.

Всички органи, които имат задължение да извършват действия във връзка с решението за  развод – общински администрации, съдебни изпълнители, гранични органи и други, са длъжни да съобразят действията си с признатото чуждестранно решение.

Ако и двамата съпрузи, независимо от гражданството си и обичайното си местопребиваване, са постигнали съгласие, те могат заедно да изберат
молбата им да се разгледа от съд в държава-членка, различен от държавата по обичайното им местопребиваване. Съдилищата са длъжни да извършват проверка относно компетентността си по правилата на Регламент №2201/2003. Решение за развод, получено по реда на Регламент №2201/2003 от съд на чужда държава, може да бъде ползвано в България.

Регламентът предвижда специална бърза процедура за признаване и изпълнение на решения за развод в тези случаи. Българският съд е длъжен да приеме чуждото решение, след представянето му и установяване спазването на изискванията на регламента.

Инстанционен контрол на съдебни решения за родителски права 

С влязло в сила  Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС – процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно.

В разглежданата хипотеза обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в категорията на изключените от касационен контрол съдебни актове, посочени в чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./.

Съгласно цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от СК, искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 2 З., чл. 32, ал. 2 ЗС, искове по чл. 40 З., молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 ЗГР и искове по чл. 17, ал. 1 З..

В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивно решение, с което съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето.

Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на въззивните решенията, постановени по искове за родителски права след развода и за определяне на подходящ режим на лични отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, обуславя двуинстанционно разглеждане и на въззивните решения по искове за изменение на постановените по-рано мерки и определянето на нови, респ. отхвърлянето им.

За допълнителна информация се обърнете за съвет към адвокат по семейни и бракоразводни дела в кантората на тел. + 359 897 90 43 91 или на mail office@lawyer-bulgaria.bg.

Всеки Ваш въпрос ще бъде разгледан с оглед конкретната специфика и особености на отделният казус.