Как се определя размер на издръжката ?

Един от най-честите въпроси в семейното право е Как се определя размера на издръжката ?

Съгласно Семейният кодекс (СК), чл. 142 ал. 2: „Минималната издръжка на едно дете, дължима от единия родител, е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“

Минималната работна заплата (МРЗ) се определя съгласно Кодекс на труда (КТ) чл. 244 ал. 2 и 3.

Следователно: когато МРЗ се увеличи → автоматично расте минималният размер на издръжката.

Например: за МРЗ = 620.20 Евро лв. минималната издръжка ≈ 155.50 Евро месечно.

Допълнително: размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя-длъжник (чл. 142 ал. 1 СК).

Новият праг за 2026 г.

От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата е 620.20 Евро.  Следователно минималната издръжка за дете е определена на около 155.50 Евро месечно.

Важно е да знаете: това е най-нисък законово допустим размер. Съдът или родителите могат да договорят или да бъде определена по-висока сума, ако обстоятелствата го налагат.

Правни аргументи за искане на увеличение

– При промяна на МРЗ и съответно минималната издръжка – ако текущото решение е под новия минимум, законът предоставя основание за ищец да поиска увеличение.

– Според чл. 150 СК: издръжката може да се измени при изменение на обстоятелствата (например повишени нужди на детето, повишен доход на длъжника, инфлация).

– Практика: понякога съдът ясно заявява, че присъдената издръжка не трябва да е по-малка от ¼ от МРЗ.

Практически препоръки при съдебен иск за увеличение на издръжка

Когато издръжката вече не покрива реалните нужди на детето, законът допуска да се предяви иск за изменение (увеличение) на издръжката по съдебен ред.

Най-често това се случва при:

1. порастване на детето,
2. смяна на училище/градина,
3. увеличени разходи за храна и облекло,
4. заболяване,
5. терапия,
6. спорт,
7. уроци,
8. наем/ипотека,
9. при съществена промяна във възможностите на родителя-длъжник

1) Процедура и стратегия 

Добра практика е да ползвате адвокат по семейно право за:

• изготвяне на исковата молба и правилно формулиране на петитума (какво точно искате съдът да присъди);

• подготовка и подреждане на доказателствата (разходи, нужди, доходи, стандарт на живот);

• процесуално представителство – възражения, доказателствени искания, защита срещу „укриване на доходи“.

⚠️ Важно: не всяко решение се „самоактуализира“ при промяна на МРЗ/инфлация/цени.

В много случаи е нужен нов иск – съдът не изменя автоматично размера, ако не е предвидена индексация в самото решение/спогодба.

2) „Минимална издръжка“ и как да мислите за размера 

• Ако по делото е приложим законов минимум или вече е присъдена минимална издръжка (например 155.50 евро по конкретния ви казус/договорка), това не означава таван.

• Съдът може да определи по-висока сума, когато се докажат:

  1. реално увеличени нужди на детето; и/или

  2. по-добри възможности на родителя-длъжник.

🎯 Практическа формула, която работи в съдебната логика:

Нужди на детето (реални, доказани) + участие на двамата родители според възможностите им.

Не се гледа само „какво иска другият родител“, а какво е необходимо и разумно спрямо възрастта, средата и стандарта на живот.

3) Какви доказателства „носят“ увеличение 📌

За да не остане искът на ниво общи твърдения, подгответе доказателства в 2 пакета:

А) Доказателства за нуждите на детето

• фактури/касови бележки за: храна, дрехи, обувки, лекарства, прегледи, терапии;

• такси за: детска градина/училище, занималня, курсове, спорт, уроци;

• транспорт, учебници, консумативи;

• договор за наем/разходи по жилище (ако са релевантни за детето);

• документи при здравословно състояние: епикризи, протоколи, назначения, ТЕЛК (ако има), план за терапия.

Б) Доказателства за възможностите на родителя

• трудов договор, фишове, справки за доходи (ако са налични);

• данни за имущество, МПС, недвижими имоти;

• банкови преводи, публични профили/обяви/бизнес активност (внимателно и относимо);

• свидетелски показания за реален стандарт на живот (в определени случаи).

💡 Ако другата страна укрива доходи, не „спирайте“ – работете с косвени доказателства: разходи, начин на живот, имущество, пътувания, активи, регулярни преводи.

4) Сериозни нужди

В случай, че докажете сериозни нужди на детето имате реален шанс за „значително“ увеличение 🧩

При доказани извънредни нужди (например):

• хронично заболяване, специална терапия, медикаменти;

• логопед, психолог, рехабилитация;

• специфични образователни потребности;

• състезателен спорт/подготовка с регулярни такси;

…съдът може да присъди осезаемо по-висока издръжка, стига разходите да са:

• реални (не хипотетични),

• доказани (документи + логика),

• разумни спрямо възрастта и жизнения стандарт.

Практичен подход:

Нашият съвет е преди да дойдете на консултация да си направите „таблица на нуждите“

Един работещ формат за съд:

• Храна: ___

• Облекло/обувки: ___

• Училище/градина/занималня: ___

• Уроци/спорт: ___

• Лекарства/прегледи: ___

• Транспорт: ___

• Други (конкретно): ___
  Общо месечно: ___

После показвате:
Каква част поемате вие + каква част следва да поеме другият родител според възможностите му.