Как се назначава особен представител ?

Често пъти по делата възниква въпроса Как се назначава особен представител ?

Особеният представител е процесуален представител, назначен от съда в предвидени от закона случаи

Най-често това се налага, когато определено лице не може ефективно да участва в производството лично или чрез свой представител.

В практиката въпросът възниква при невъзможност за връчване на съдебни книжа на ответника и при прилагане на процедурата по чл. 47 ГПК – връчване чрез залепване на уведомление.

Съгласно действащия текст на чл. 47, ал. 6 ГПК, когато съдът установи редовността на връчването, той разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

Назначаването на особен представител не е формалност.

То е гаранция, че делото няма да продължи срещу лице, което фактически не знае за процеса и няма възможност да организира защитата си.

Именно затова съдът следи служебно дали са изпълнени законовите предпоставки за връчване и за назначаване на особен представител.

Кога се назначава особен представител?

По въпроса Как се назначава особен представител ? може да бъде отговорено в няколко основни хипотези.

Първата и най-честа хипотеза е по чл. 47, ал. 6 ГПК — когато ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес, извършена е процедура по връчване чрез залепване на уведомление, изтекъл е срокът за получаване на книжата и съдът е установил редовността на връчването.

Законът предвижда, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.

Втора хипотеза е случаят на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес.

Съгласно чл. 29, ал. 3 ГПК такова лице се представлява от лице, специално назначено от съда, като разноските първоначално се понасят от насрещната страна.

Трета хипотеза възниква при противоречие в интересите между представляван и представител.

В този случай съдът назначава особен представител, а според обстоятелствата определя кой първоначално следва да понесе разноските — представляваният или представителят.

Четвърта хипотеза е свързана с процесуално недееспособно лице, което няма законен представител или попечител, когато трябва да се извърши нетърпящо отлагане процесуално действие. В този случай страната, която иска извършване на действието, може да поиска от съда назначаване на особен представител.

Липсата на отговор не винаги означава назначаване 

Много често при изясняване на въпроса Как се назначава особен представител ? се приема неправилно, че ако ответникът не е подал отговор на исковата молба, съдът автоматично трябва да назначи особен представител.

Това не е точно.

Липсата на отговор сама по себе си не е основание за назначаване на особен представител.

Ако исковата молба е редовно връчена лично на ответника или на лице, което законът допуска да получи съобщението, неподаването на отговор е процесуално поведение на ответника и води до последици по ГПК, но не налага назначаване на особен представител.

Особен представител се назначава тогава, когато има проблем с ефективното участие на страната в процеса — например невъзможност за откриване на адреса, връчване чрез залепване, неизвестен адрес, липса на законен представител или конфликт на интереси.

Как протича процедурата по чл. 47 ГПК?

Процедурата по чл. 47 ГПК има няколко задължителни етапа.

Тя не може да бъде заменена с приблизителни действия или с общо твърдение, че ответникът „не е открит“.

1. Опит за лично връчване

По правило съдебните съобщения се връчват лично или чрез друго лице, когато законът допуска това.

Връчването може да се извърши от съдебен служител, по пощата, чрез куриерска служба, чрез община или кметство, а по искане на страната — и чрез частен съдебен изпълнител.

2. Установяване, че ответникът не може да бъде намерен

За да се премине към залепване на уведомление, ответникът трябва да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес в продължение на един месец и да не бъде намерено лице, което е съгласно да получи съобщението.

Законът изисква невъзможността за намиране да бъде констатирана най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между посещенията, като най-малко едно от тях трябва да бъде в неприсъствен ден.

3. Залепване на уведомление

Когато са налице предпоставките, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а ако няма достъп до тях — на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, уведомление се пуска и в нея.

4. Двуседмичен срок за получаване на книжата

В уведомлението се посочва, че съдебните книжа са оставени в канцеларията на съда или в общината и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

5. Проверка на адресна регистрация и месторабота

Ако ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява адресната му регистрация.

Ако посоченият по делото адрес не съвпада с постоянния или настоящия адрес на ответника, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес.

Съдът служебно проверява и местоработата на ответника и може да разпореди връчване по месторабота, местослужене или място на стопанска дейност.

6. Прилагане на съобщението към делото

След изтичане на срока за получаване на книжата съобщението се смята за връчено.

Когато съдът установи редовността на връчването, той разпорежда съобщението да се приложи към делото.

7. Назначаване на особен представител

След като установи редовността на връчването по чл. 47 ГПК, съдът назначава особен представител на ответника.

Разноските за особения представител са за сметка на ищеца, като действащата редакция на чл. 47, ал. 6 ГПК препраща към реда по чл. 36а от Закона за адвокатурата за определяне на възнаграждението.

Кой избира особения представител?

След изменението, отразено в действащия текст на чл. 29, ал. 5 ГПК, по искане на съда съответният адвокатски съвет определя адвоката, който ще осъществява особеното представителство по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.

Това означава, че страните по делото не избират свободно кой адвокат да бъде особен представител на отсъстващия ответник.

Целта е да се осигури независимост на представителството и да се избегне рискът ищецът да влияе върху избора на адвокат, който формално да представлява насрещната страна.

Кой плаща възнаграждение на особения представител?

При назначаване на особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК разноските първоначално се поемат от ищеца.

Това е изрично предвидено в закона.

Размерът на възнаграждението се определя по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.

Публично оповестената позиция на Висшия адвокатски съвет посочва, че възнаграждението на особения представител се определя от съда според фактическата и правната сложност на делото и може да бъде под минималния размер за съответния вид работа, но не по-малко от една втора от него.

В практиката това означава, че ищецът трябва да внесе депозит за особен представител.

Ако депозитът не бъде внесен в указания от съда срок, това може да доведе до неблагоприятни процесуални последици за ищеца, включително забавяне на производството или прекратяване при неизпълнение на съдебни указания, в зависимост от конкретното разпореждане на съда.

Какви права има особеният представител?

Особеният представител трябва да защитава интересите на лицето, за което е назначен.

Той може да извършва процесуални действия, включително да подава отговор на исковата молба, да прави възражения, да оспорва доказателства, да иска събиране на доказателства, да участва в съдебни заседания и да обжалва съдебни актове, когато това е необходимо за защитата.

Има обаче важно ограничение. Съгласно чл. 29, ал. 6 ГПК особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

Това ограничение има значение при действия като признаване на иска, отказ от права, сключване на съдебна спогодба или други действия, които могат съществено да засегнат материалните права на представляваното лице.

Какво става, ако ответникът бъде намерен?

Ако ответникът бъде открит или сам се яви по делото, той може лично или чрез избран от него адвокат да поеме защитата си.

В такъв случай основанието за особеното представителство отпада.

Назначаването на особен представител не лишава ответника от право да участва в делото.

Напротив — целта на института е да осигури минимална процесуална защита до момента, в който ответникът реално може да упражни правата си.

Може ли ответникът да възрази срещу действията на особения представител?

Самият факт, че ответникът впоследствие не е съгласен с начина, по който особен представител е водил защитата, не означава автоматично, че производството е опорочено.

Ако особен представител е назначен законосъобразно и е действал в рамките на предоставените му процесуални права, назначаването му по принцип не представлява нарушение на правото на защита.

Ситуацията е различна, ако съдът е трябвало да назначи особен представител, но не го е направил, или ако е продължил делото при нередовно връчване.

В такъв случай може да е налице съществено процесуално нарушение, тъй като страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана.

Чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК предвижда основания за отмяна на влязло в сила решение при нарушаване на правилата за участие и представителство на страната.

Особен представител при неизвестен адрес

Когато още при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, законът предвижда друг ред.

По искане на ищеца съобщението до ответника за заведеното дело се извършва чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“.

Съдът допуска този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация, и декларира, че не му е известен адрес на ответника в чужбина.

Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Особен представител на юридическо лице

При юридическите лица и търговците правилата за връчване са различни.

Мястото на връчване на търговец или юридическо лице, вписано в регистър, е последният посочен в регистъра адрес.

Ако лицето е напуснало този адрес и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Затова при търговски дружества въпросът за особен представител трябва да се преценява внимателно според конкретната правна хипотеза.

Не всяко неоткриване на дружество на адреса му води до назначаване на особен представител, защото законът съдържа специални правила за връчване на юридически лица.

Защо назначаването на особен представител е важно?

Назначаването на особен представител има три основни функции:

1. Гарантира правото на защита на отсъстващата страна.
2. Позволява делото да продължи, без да се блокира от невъзможност за връчване.
3. Предпазва съдебното решение от бъдещи атаки поради нередовно представителство или нарушено право на участие.

Ако съдът продължи делото без надлежно връчване и без назначаване на особен представител, когато законът го изисква, това може да доведе до сериозен процесуален порок. Такъв порок може да бъде основание за обжалване, а при влязло в сила решение — и за извънредна отмяна при предпоставките на чл. 303 ГПК.

Въпроси при назначаване на особен представител

1. Назначаване без проверка на редовността на връчването

Съдът не следва механично да назначава особен представител само защото ответникът не е открит веднъж.

Трябва да бъдат спазени предпоставките на чл. 47 ГПК, включително изискванията за посещения на адреса, залепване на уведомление, изтичане на срока и служебни проверки.

2. Продължаване на делото без особен представител

Ако са изпълнени предпоставките на чл. 47, ал. 6 ГПК, но съдът не назначи особен представител, това може да засегне правото на защита на ответника и да постави под риск стабилността на бъдещото решение.

3. Неправилно третиране на липсата на отговор

Липсата на отговор е процесуална последица само ако исковата молба е връчена редовно.

Ако връчването е спорно или нередовно, първо трябва да се реши въпросът за редовността на съобщаването.

4. Смесване на понятията „особен представител“ и „служебен защитник“

В гражданския процес правилният термин е особен представител.

Изразът „служебен защитник“ е характерен най-вече за наказателното производство и не е точният термин при граждански дела по ГПК.

Какво гласи съдебната практика ?

При изясняване въпросите около това, Как се назначава особен представител, следва да отбележим, че ищецът подава искова молба срещу ответник, но ответникът не може да бъде намерен на посочения адрес.

Връчителят извършва необходимите посещения, не открива ответника и не намира лице, което да приеме книжата.

В този случай се залепва уведомление по чл.47 ал.6 ГПК

Ответникът не се явява в съда в двуседмичния срок, за да получи книжата.

Съдът извършва служебна проверка за постоянен и настоящ адрес, както и за месторабота.

Ако след тези действия връчването се счита за редовно, съдът прилага съобщението към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.

Така процесът продължава, но отсъстващият ответник не остава напълно без защита.

Назначаването на особен представител е важен процесуален механизъм в гражданското производство.

То не е наказание за ответника и не е формален начин делото да продължи на всяка цена.

Напротив — целта му е да се съчетаят две основни изисквания: ефективно движение на делото и защита на правата на отсъстващата или ненадлежно представлявана страна.

Всяко дело трябва да се преценява конкретно — според начина на връчване, извършените проверки, адресната регистрация, местоработата, статута на ответника и наличието на евентуален конфликт на интереси.

Всеки конкретен случай следва да бъде разгледан индивидуално, с оглед на документите по делото, извършените действия по връчване и приложимите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.

За повече информация или съдействие при гражданско дело, назначаване на особен представител, проверка на редовността на връчване или защита срещу постановено решение, можете да се свържете с нас на телефон +359 897 90 43 91 или на имейл office@lawyer-bulgaria.bg.

1. Как се назначава особен представител?

Особен представител се назначава с акт на съда, когато са налице законовите предпоставки — например връчване чрез залепване по чл. 47 ГПК, неизвестен постоянен и настоящ адрес, липса на законен представител или противоречие в интересите. След последните изменения адвокатът се определя от съответния адвокатски съвет по искане на съда.

2. Кога съдът назначава особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК?

Съдът назначава особен представител, когато установи редовността на връчването чрез залепване на уведомление, разпореди съобщението да се приложи към делото и делото трябва да продължи срещу ответник, който не се е явил да получи книжата.

3. Кой плаща особения представител?

При чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждението първоначално е на разноски на ищеца.

4. Може ли ответникът да смени особения представител?

Ако ответникът се яви по делото, той може да участва лично или чрез избран от него адвокат. В такъв случай особеното представителство обичайно губи основание, защото страната вече може сама да организира защитата си.

5. Особеният представител адвокат ли е?

В практиката особеният представител обичайно е адвокат, определен по съответния ред от адвокатския съвет след искане на съда. Действащата редакция на чл. 29, ал. 5 ГПК предвижда определяне на адвоката от съответния адвокатски съвет по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата.

6. Може ли съдът да продължи делото без особен представител?

Ако законът изисква назначаване на особен представител и съдът не го направи, това може да представлява съществено процесуално нарушение. При определени предпоставки нарушението може да бъде основание за обжалване или за отмяна на влязло в сила решение.

7. Назначава ли се особен представител само защото ответникът не е подал отговор?

Не. Ако ответникът е редовно уведомен, но не е подал отговор, това не води автоматично до назначаване на особен представител. Назначаването е необходимо при проблем с участието или представителството на страната, а не при всяко процесуално бездействие.

8. Какво става, ако връчването чрез залепване е извършено неправилно?

Ако не са спазени изискванията на чл. 47 ГПК, може да се постави въпрос за нередовност на връчването. Това може да засегне законосъобразността на последващите действия по делото и правото на защита на ответника.

9. Може ли особен представител да признае иска?

Действия, за които се изисква изрично пълномощно, могат да бъдат извършвани от особения представител само с одобрението на съда, пред който се води делото.

10. Защо е важно да се провери дали има правилно назначен особен представител?

Защото неправилното връчване или липсата на надлежно представителство може да доведе до съществен процесуален порок, включително до възможност за атакуване на съдебното решение.