Как наследяват братя и сестри ?
Как наследяват братя и сестри ?
Много често след смърт на близък роднина възниква въпросът: как наследяват братя и сестри
Въпросите обикновено обхващат и всички случаи изобщо, относно наследниците, които имат право на наследство.
На практика именно тук възникват едни от най-честите грешки – хората приемат, че братята и сестрите „винаги наследяват“, но това не е вярно.
По българското наследствено право те наследяват само при определени предпоставки, защото наследяването по закон е подредено в редове, като по-предният ред изключва следващия.
Кога братя и сестри наследяват?
По Закона за наследството наследниците по закон са разпределени в последователни редове и затова при въпроса Как наследяват братя и сестри на първо място наследяват децата и другите низходящи на починалия.
Ако няма деца, внуци или други низходящи, законът преминава към следващите редове.
Родителите наследяват, когато наследодателят не е оставил деца или други низходящи.
Братята и сестрите се явяват релевантни едва след като липсват наследници от по-преден ред или когато законът изрично предвижда съвместно наследяване с възходящи от по-горна степен.
С други думи, ако починалият е оставил дете, брат или сестра не наследява по закон.
Ако няма деца и няма жив родител, тогава вече се поставя въпросът дали братята и сестрите влизат в наследяване.
Това следва от правилата на чл. 5, чл. 6 и чл. 8 от Закона за наследството.
Какво гласи законът за братята и сестрите?
Законът е ясен: когато починалият е оставил само братя и сестри, те наследяват по равни части.
Това е основното правило на чл. 8, ал. 1 ЗН.
Ако например наследодателят е оставил трима братя и сестри и няма наследници от по-преден ред, всеки от тях получава по 1/3 от наследството.
Но има и много важно уточнение в ситуацията, когато следва да се изясни как наследяват братя и сестри ?
Когато починалият е оставил братя и сестри заедно с възходящи във втора или по-горна степен – например баба, дядо, прабаба или прадядо – тогава братята и сестрите не вземат всичко.
В този случай те получават две трети от наследството, а възходящите от втора или по-горна степен получават една трета.
Това е изрично предвидено в чл. 8, ал. 2 ЗН.
Как наследяват еднокръвни и едноутробни братя и сестри?
Тук законът прави разлика между:
- родни братя и сестри – с общ баща и майка;
- еднокръвни – с общ баща;
- едноутробни – с обща майка.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗН еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават половината от това, което получават родните братя и сестри.
Това правило е особено важно при реална делба, защото дяловете не се изчисляват „поравно“ между всички, а според вида на родството.
Например, ако наследодателят е оставил един роден брат и един еднокръвен брат, родният брат ще получи двоен дял спрямо еднокръвния брат.
Това не е въпрос на преценка, а пряка законова последица от чл. 8, ал. 3 ЗН.
Могат ли деца на починал брат или сестра да наследят?
Да. Законът допуска т.нар. наследяване по заместване.
Ако брат или сестра на наследодателя е починал преди него или е недостоен да наследява, този брат или сестра може да бъде заместен от своите деца или внуци.
Това следва от чл. 10, ал. 2 ЗН.
Наследяването в тези случаи става по коляно, а не просто поравно между всички лица от следващото поколение.
Това означава, че ако наследодателят е имал двама братя, но единият е починал и е оставил две деца, живият брат получава един дял, а двете деца на починалия брат делят помежду си дела, който би се паднал на техния родител.
Какво става, ако има съпруг?
Това е един от най-важните practically въпроси.
Много хора смятат, че братята и сестрите автоматично делят наследството поравно със съпруга, но това не е така.
Когато има преживял съпруг, се прилага специалното правило на чл. 9 ЗН.
Когато съпругът наследява заедно с братя и сестри или с техни низходящи, той получава:
- 1/2 от наследството, ако наследството се е открило преди навършването на 10 години от сключването на брака;
- 2/3 от наследството, ако наследството се е открило след навършването на 10 години от сключването на брака.
Останалата част се разпределя между братята и сестрите, съответно и между техните низходящи, ако е налице заместване.
Това правило често има решаващо значение при спорове за апартамент, земя, банкови сметки или идеални части от наследствен имот.
А ако има деца на починалия ?
Тогава положението е различно.
Ако наследодателят е оставил деца, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а братята и сестрите не наследяват по закон, защото са изключени от наследници от по-преден ред.
Това е пряк резултат от чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Пример: ако починалият е оставил съпруг и две деца, наследството по правило се разделя на три равни части – по една за съпруга и по една за всяко дете.
В такава хипотеза брат или сестра на наследодателя няма наследствен дял по закон.
Кой ред наследници са братята и сестрите?
В практиката често се говори за „редове на наследяване“.
При това положение братята и сестрите попадат в кръга на наследяване, който се активира след липса на низходящи и при различни комбинации с възходящи от по-горна степен.
Законът урежда отделно:
- низходящите – чл. 5 ЗН;
- родителите – чл. 6 ЗН;
- възходящите от втора и по-горна степен – чл. 7 ЗН;
- братята и сестрите, както и комбинацията им с възходящи от втора или по-горна степен – чл. 8 ЗН.
Затова при всеки конкретен случай първо трябва да се установи има ли деца, има ли родители, има ли съпруг, има ли живи братя и сестри, както и има ли деца на починали братя и сестри.
Без тази последователна проверка не може да се определи правилно наследственият дял.
Най-честите грешки при наследяване между братя и сестри
В практиката най-често се допускат следните грешки:
- приема се, че братята и сестрите наследяват винаги, дори когато има деца на починалия;
- пропуска се, че еднокръвните и едноутробните братя и сестри наследяват половин дял;
- не се отчита, че деца на починал брат или сестра могат да влязат в наследяване чрез заместване;
- игнорира се правото на преживелия съпруг, което често значително намалява дела на братята и сестрите;
- изчисляват се дялове без проверка дали изобщо има наследници от по-преден ред.
Нашият съвет
Отговорът на въпроса „как наследяват братя и сестри?“ зависи изцяло от това кои други наследници са останали след смъртта на наследодателя.
Ако има деца – братята и сестрите не наследяват.
Ако няма деца, но има родители – първо следва да се анализира приложимият ред по закона.
Ако няма наследници от по-преден ред, братята и сестрите могат да наследят по равни части, а еднокръвните и едноутробните получават половината от дела на родните.
Ако има и съпруг, неговият дял се определя по специалните правила на чл. 9 ЗН.
При наследствени спорове и изясняване на въпроса Как наследяват братя и сестри не е достатъчно само да се знае кой е роднина на починалия.
Необходимо е да се направи
- точна правна квалификация на кръга наследници,
- да се провери има ли заместване,
- има ли съпруг,
- има ли запазена част, както и
- дали съществува завещание, което може да промени картината.
Разграничението между тези хипотези е решаващо за правилното определяне на наследствените права.
За допълнителна информация и преценка по конкретен наследствен казус можете да се свържете с нас на +359 897 90 43 91 или на office@lawyer-bulgaria.bg









