Какво е непозволеното увреждане?
Какво е непозволеното увреждане?
Някой клиенти ни задават въпроса : Какво е непозволеното увреждане?
Непозволеното увреждане е класическият извъндоговорен източник на гражданска отговорност: когато между страните няма договор, но едно лице причинява вреди на друго чрез противоправно и виновно поведение.
Общият състав е в чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД): „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“.
Правният принцип „никой да не вреди другиму“ работи като обща „мрежа за защита“.
Дори да няма специална норма за конкретната житейска ситуация, при наличие на елементите на деликта, се поражда задължение за обезщетяване.
Елементи на фактическия състав
За да е налице деликт, обичайно се изследват пет елемента:
А) Деяние – действие или бездействие. Бездействието е релевантно, когато законът, договорът или общата грижа изискват определено поведение (например задължение за надзор/обезопасяване).
Б) Противоправност – нарушаване на правна норма или на общата забрана да се вреди. Противоправността е обективна характеристика на поведението.
В) Вреда – имуществени (претърпяна загуба и пропуснати ползи) и/или неимуществени (болки, страдания, стрес, накърнено достойнство и др.).
Г) Причинно-следствена връзка – вредата трябва да е последица от деянието (без него вредата не би настъпила или не би настъпила по същия начин).
Д) Вина – в деликтното право има ключова процесуална особеност: по чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното (в тежест на ответника е да обори презумпцията).
Практическият ефект като от този случай е, че пострадалият следва да докаже : 
- деянието,
- противоправността,
- вредата и
- причинната връзка;
В такива случаи ответникът често се защитава чрез доказване на липса на вина (чрез съпричиняване, форсмажор, липса на причинна връзка).
Видове деликтна отговорност в ЗЗД
Освен общия състав на чл. 45 ЗЗД, законът урежда и типични “специални” състави – важно е за правилното насочване на иска и доказването:
Отговорност за чужди действия / надзор и възлагане:
• чл. 47–48 ЗЗД – отговорност на лица, които са длъжни да упражняват надзор (вкл. родители/настойници при условията на закона);
• чл. 49 ЗЗД – отговорност на този, който е възложил работа на друго лице за вреди, причинени при или по повод изпълнението (класическият “работодател/възложител”).
Отговорност за вещи/животни:
• чл. 50 ЗЗД – за вреди, причинени от вещи/животни, при типичните за този състав предпоставки.
Съпричиняване и разпределение:
• чл. 51, ал. 2 ЗЗД – когато пострадалият е допринесъл за вредата, обезщетението може да бъде намалено съобразно приноса му.
• чл. 53 ЗЗД – при няколко причинители се прилага солидарна отговорност (пострадалият може да търси цялото от всеки, а помежду им възниква регрес).
Определяне на размера на обезщетението
Имуществени вреди: целта е пълно репариране на отрицателните последици – както реалната загуба, така и пропуснатите ползи, доколкото са доказани като вероятен резултат от деликта (например загубен доход, разходи за лечение, ремонти, транспорт, грижи).
Неимуществени вреди: чл. 52 ЗЗД въвежда критерия „справедливост“ – съдът преценява по вътрешно убеждение, но върху обективни фактори:
Интензитет и продължителност на болките/страданията, възраст,
- последици за личния и социалния живот,
- трайност на увреждането,
- публичност на накърняването и др.
Законна лихва: при задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана – т.е. лихвата принципно се претендира без да е нужно предварително “предизвестие”.
Давност при непозволено увреждане
Вземанията за обезщетение по деликт се погасяват с общата 5-годишна давност по ЗЗД.
Началният момент е решаващ: при деликт законът предвижда, че давността тече от откриване на дееца.
Това следва от правилото на чл. 114, ал. 3 ЗЗД и систематичното му прилагане в практиката.
Важно в практиката: ако деецът е известен още от момента на увреждането, стартът на давността обичайно се свързва с увреждането; ако не е известен, стартът се отлага до “откриването” му (фактическа узнаваемост, която се доказва).
Освен това давността може да се спира или прекъсва по общите правила на ЗЗД (при предявяване на иск/възражение и др.)
Връзка с наказателното производство
Много деликти се квалифицират едновременно и като престъпления (телесна повреда, измама, ПТП с пострадали).
Когато има влязла в сила присъда, гражданският съд е обвързан относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК.
Практически ефект: при осъдителна присъда спорът в гражданския процес често се “свива” до доказване на вредите, причинната връзка и размера (вкл. съпричиняване).
Обезщетение при смърт на пострадал
Тук съдебната практика е ключова, защото законът не изброява изчерпателно лицата.
Важният ориентир е Тълкувателно решение № 1/2016 г. на Върховен касационен съд (ОСНГТК)
Това Решение допуска възможност обезщетение за неимуществени вреди от смърт да се присъжда и на лица извън традиционно посочваните лица, ако се докаже „особено близка“ и трайна емоционална връзка и действително претърпени страдания.
Това разширява подхода, но не означава “автоматично” право за всеки родственик: доказването на конкретната житейска връзка и интензитета на страданието е решаващо.
Кой може да търси вреди при непозволено увреждане ?
Обезщетение за вреди може да се търси от всички, които са ги понесли: пострадали
В случай на смърт непълнолетните им низходящи или пълнолетни, но неработоспособни низходящи, неработоспособни възходящи, издържани от пострадалия
Нужно е да се докаже, че с неговата смърт са загубили възможността да получават тази издръжка.
За обезщетение може да претендира и взетото за отглеждане, но неосиновено още дете, болни и неработоспособни братя и сестри или други близки, които също са били издържани от починалия.
За допълнителна информация, моля обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email office@lawyer-bulgaria.bg
Кога е налице непозволено увреждане (деликт) ?
Непозволено увреждане има в случаите, в които едно лице причинява вреди на друго лице или на неговото имуществото, или от една вещ настъпват вреди на едно лице, което не е неин собственик
Какви са вредите при непозволено увреждане ?
Във всички тези случаи имаме причиняване на имуществени или неимуществени вреди и когато лицето което причинява вреда и това, което е увредено, между тях не съществува договорна връзка или пък вредите настъпят без да са свързани с договор, имаме непозволено увреждане. За него е характерно това, че е причинено от лице, което не е в договорна връзка с уврежданото
Каква е разликата на непозволеното увреждане с престъплението ?
Непозволеното увреждане се различава от престъплението по това, че не е предвидено в НК не е съставомерно и няма толкова висока степен на обществена опасност, а е едно гражданско правонарушение.
Кои са елементите на непозволеното увреждане ?
Елементите на ФС са: А) непозволеното увреждане представлява някакво деяние, извършено от лице (ФЛ), с това деяние се нарушава правния ред, Б) причинява вреди на друго лице; В) самото причиняване на вреди от едното лице на другото има противоправен характер; Г) вредите са причинени от виновни действия на лицето. Следователно, за да бъде едно деяние деликт или непозволено увреждане то трябва да е причинили вреди, причиняването на вреди е противоправно (има забрана в закона), виновно и връзката между вредите и виновното противоправно деяние.
Има ли особени случаи на непозволено увреждане ?
Освен този общ състав ЗЗД урежда и специални състави на отговорност на непозволено увреждане. Такива са съставите, в които се урежда отговорността на лице, които по силата на закона са длъжни да упражняват надзор върху други лица и ако последните причинят вреди лицата, упражняващи контрол върху тях носят отговорност – родители, попечители, настойници, т.е. отговарят за чужди действия.
Какъв е размерът на отговорността при непозволеното увреждане ?
Носи се пълна имуществена отговорност. Тя е извъндоговорна гражданска отговорност, защото е нарушен общия граждански дълг да не се причиняват вреди другиму. Тя винаги се осъществява по съдебен ред – трябва да се докажат всички елементи от състава на деликта и съда да определи размера на обезщетението.
