Иск за отмяна на влязло в сила Решение

Значителна част от запитванията по процесуални действия в съда касаят въпроса за предявяване Иск за отмяна на влязло в сила Решение

В българското гражданско право влизането в сила на съдебното решение означава, че то не подлежи на повече обжалване

Самото влязло в сила съдебно ршеение поражда задължителни правни последици за страните.

Въпреки това, чл.303 от ГПК предвижда няколко ясни случая, при които може да се поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение.

1. Компетентен съд при искане за отмяна

Единственият съд, който може да отмени влязло в сила съдебно решение, е Върховният касационен съд (ВКС).

Независимо дали решението е постановено от районен, окръжен или друг съд, молбата за отмяна винаги се разглежда от ВКС.

2. Основания за отмяна на влязло в сила решение

2.1 Нови обстоятелства или нови доказателства

• Нови обстоятелства са тези, за които страната не е знаела или не е могла да се снабди с тях по време на разглеждане на делото, но те вече са съществували тогава.

• Пример: след приключване на дело за делба се открива саморъчно завещание, за което страните не са били наясно по време на процеса.

2.2 Неучастие на всички необходими страни

• Ако в производство (например за делба) не участват всички наследници или заинтересовани лица, делбата може да се окаже нищожна, а прекратяването на съсобствеността невъзможно.

2.3 Неистински документи, свидетелски показания или заключение на вещо лице

• Неистински документ означава подправен документ. Ако решението се основава на такъв документ, на фалшиви свидетелски показания или на невярно заключение на вещо лице, това е основание за отмяна.

• Също така, ако е извършено престъпление (например лъжесвидетелстване по чл.290 от НК), страната може да поиска отмяна.

2.4 Основание на индивидуален акт, който впоследствие е отменен

• Ако съдебното решение е постановено въз основа на индивидуален акт на съд или друго държавно учреждение, който по-късно е отменен, това може да послужи като основание да се иска отмяна.

2.5 Противоречащи решения по един и същ спор

• Когато има две решения по същия спор, постановени от различни, но еднакво компетентни органи, и те си противоречат, може да се поиска отмяна на едното, за да бъде въведено правно единство.

2.6 Нарушение на правото на участие в процеса

• Ако е нарушено правото на защита на някоя от страните (например не е бил назначен особен представител за ответник, пребиваващ в чужбина или нередовно призован), това се счита за сериозно процесуално нарушение и може да доведе до отмяна.

2.7 Установено нарушение от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)

• Ако ЕСПЧ е установил, че е налице нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, засегнатата страна може да поиска отмяна на решението в шестмесечен срок.

3. Съдебни решения, които не подлежат на отмяна

Според закона някои решения не могат да бъдат отменяни по реда на чл.303 ГПК:

• Бракоразводни решения

• Решения, с които бракът е обявен за унищожен или несъществуващ

• Неприсъствени решения, за които заинтересованата страна е можела да иска отмяна, но не го е сторила в установените срокове

4. Срок за подаване на молбата

Срокът за искане на отмяна е най-често три месеца. Той тече от различни моменти в зависимост от конкретното основание:

1. Новите обстоятелства или доказателства: от деня, в който страната е научила за тях или се е снабдила с тях.

2. Неистински документи/престъпление: от влизане в сила на решението (или присъдата), установяващо, че е използван неистински документ или е извършено престъпление. Тук има и краен срок от една година от влизане в сила на акта.

3. Акт, който е бил отменен: от деня, в който страната е узнала, че решението се основава на отменен акт. И тук молбата се подава най-късно до една година от влизането в сила на отменителния акт.

4. Две противоречащи решения: от датата, когато е влязло в сила решението, с което вече е разрешен същият спор (забранено е два пъти да се води дело за едно и също нещо).

5. Нарушение на правото на призоваване: от деня, в който страната е разбрала за решението, постановено без нейно знание или надлежно участие.

6. Нарушения, установени от ЕСПЧ: от деня, в който е установено нарушението, но задължително в шестмесечен срок. Този срок е преклузивен – пропускането му означава загуба на правото да се иска отмяна.

Отмяната на влязло в сила съдебно решение по чл.303 от ГПК е изключително средство за защита, което цели да коригира съществени несправедливости или процесуални нарушения.

Макар че първоначално влязлото в сила решение е стабилен акт, законът предоставя възможност на ощетената страна да защити правата си, когато излязат наяве нови факти, доказателства или сериозни процесуални грешки.

За да упражните това право ефективно, съобразете всички срокове и изисквания, и потърсете професионална правна помощ, ако е необходимо.

социални бутони