Запазена част наследство

Издръжка на пълнолетно дете

Въпросът за издръжката на дете, навършило пълнолетие е масово задаван въпрос в практиката по съдебни и семейни дела. Въпросът за издръжка ан дете, навършило пълнолетие е разработена в Семейния кодекс (СК), включително и в сравнително новия му вариант, който е в сила от 1 октомври 2009 г. Законът детайлно и внимателно разпределя условията и размера за изплащане на дължима издръжка както и редът за нейното изискване.

Съгласно чл. 139 СК „право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си“. Веднага след това се разпорежда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.

Настоящата теория и анализ в СК вече не определя максимален размер на издръжката. Такъв размер на издръжката на пълнолетно дете бе предвиден в старата редакция на закона. Същественото, което следва да се отбележи, че се определя минимум – една четвърт от минималната работна заплата. Сега тя е 560 лв., което прави минималния размер 140 лева.

Така че може да бъде определена издръжка и от 250 лв., че дори от доста по-високи суми, в зависимост от двата критерия – нуждите на детето и възможностите да даващият издръжка родител.

Принципът е, че тази промяна за изплащане на издръжка на пълнолетно дете, става с решение на Районният съд, който преценява както нуждите на детето, така и възможностите например на бащата да плаща.

Издръжка на пълнолетно дете

Законът определя, че „всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето“. Това означава, че и двамата родители са длъжни, дори и да са разделени или да има развод. Измамно е впечатлението, че примерно при развод единственият, който дължи оставено при майката дете, е бащата.  В съдебната практика основен прицип е, че и двамата родители дължат издръжка на свеото непълнолетно и пълнолетно дете, до навършването на 25-тата му годишнина, ако същото е записано и учи в

Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,  независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си до навърпшването на тяхната 25 годишнина.Родителите дължат издръжка и дори когато детето е настанено извън семейството.

Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения. Има обаче няколко условия. Издръжката се дължи „за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение“. Това означава, че ако студент е на 27 години, то няма никакво задължение за даване на издръжка. Просто такава може да се дава само доброволно.

На студенти до 25 години се дава издръжка само ако не могат да се издържат самите те от доходите си или от използване на имуществото си. Друго важно условие е родителите да могат да дават тази издръжка без особени затруднения.

В случай, че е налице Съдебно решение за издръжка, то тя се подчинява на някои строги правила. Така паричната издръжка трябва да се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Всеки иск за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Според чл.150 от СК пък „при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена“.

Има и правило, че не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. Това правило не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст, което означава обаче, че може да се прилага при издръжка на студент.

Законът е постановил и че лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.

СК говори и за още една хипотеза – при която има присъдена издръжка, има съдебно решение, но съответният родител не я плаща. Тогава има дори наказателна отговорност.

Самото плащане може да се извършва от държавата за сметка на неизправния длъжник – например ако го няма, ако е изчезнал, ако няма изобщо пари или имущество, към които да се насочи принудително изпълнение. Ако се появи обаче длъжникът или се открие негово имущество, то той дължи на държавата платените от нея суми.