Запазена част при наследяване
Правото на запазена част на определена категория наследници е една от най-третираните през годините области в наследственото право.
В чл. 14 от ЗН е записано, че завещател може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество.
Законът определя, че „завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част“.
Всеки човек може приживе чрез завещание, дарение да се разпореди на кого и колко остава от парите и имотите си
Законът за наследствотио ограничава това право и тази възможност.
Защото просто не може по никакъв начин да се завещава имущество или по-скоро частта от него, която същият този закон счита за запазена част за определена група от хора – деца, внуци, родители, съпруг.
Същото в пълна степен се отнася и до даренията.
Законът определя, че „когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството“.
Вън от запазена част при наследяване е разполагаемата част
С нея всеки наследодател може да се разпореди и приживе – било то чрез дарение, или пък чрез завещание.
Съгласно ЗН размерът на запазената част се определя, като запазената част на децата, дори и осиновени е :
А/ при едно дете или низходящи от него – 1/2;
Б/при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя.
Когато наследодателят е оставил и низходящи и съпруг, то запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.
В този случай разполагаемата част при наследяване с едно дете е равна на 1/3
При наследяване с две деца е равна на 1/4, а при наследяване на съпруг с три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.
Запазената част на съпруга пък е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
В случай, че наследодател е оставил само родители или родител, то запазената част е 1/3.
Как се разпределя имущество при наследяване ?
Няма никакъв проблем по закон разпределението на имуществото да стане чрез съответното завещание или чрез дарение.
След смъртта на завещателя или дарителя обаче всяко от децата, всеки съпруг, които са били лишени от запазената си част, имат право на иск за запазена част.
Според тази разпоредба всеки „наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част“.
За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му.
След това се прибавят към нея и даренията – като недвижимите имоти се водят по стойността при откриването на наследството, а движимите – според времето на подаряване.
На практика никой не може да се откаже от правото си на иск за запазена част.
Това не може да стане със сигурност преди смъртта на наследодателя.
Никаква декларация не играе роля в тези случаи. Правото на запазена част е на практика безусловно, гарантирано.
То може да бъде предявено при делба, чрез възражение по дело, чрез отделен иск.
За допълнителна информация, се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email office@lawyer-bulgaria.bg
