Когато родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина или издаването на паспорт, спорът може да бъде разрешен от съда по реда на чл. 127а от Семейния кодекс.

Процедурата е известна като заместващо съгласие за пътуване на дете, макар че по-точното юридическо понятие е съдебно разрешаване на разногласие между родителите.

Съдът не лишава другия родител от неговите права и не предоставя неограничена свобода за извеждане на детето.

Той разрешава конкретен спор, като преценява:

интереса и сигурността на детето;
целта и продължителността на пътуванията;
държавите, до които се иска разрешение;
отношенията между детето и двамата родители;
опасността от неправомерно извеждане или задържане;
наличието на съдебни решения относно родителските права;
възможността след пътуването детето да бъде върнато в България.

Пътуването на дете в чужбина е част от упражняването на родителските права.

Поради това единият родител не може произволно да блокира пътувания, които очевидно са в интерес на детето

В същото време другият родител не може едностранно да променя местоживеенето или обичайното местопребиваване на детето под формата на временно пътуване.

Какво се промени през 2025–2026 г.?

Правният режим на Заместващо съгласие пътуване на дете претърпя няколко съществени изменения, които трябва да бъдат разграничени внимателно.

Промяна в чл. 76, т. 9 от Закона за българските лични документи

До изменението на закона разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД изрично говореше за „нотариално заверено писмено съгласие“.

През 2025 г. думите „нотариално заверено писмено“ бяха заличени от закона.

Това означава, че действащата разпоредба вече поставя акцент върху наличието или липсата на родителско съгласие, а не върху една-единствена задължителна форма за неговото удостоверяване.

Промяната при Заместващо съгласие пътуване на дете обаче не означава, че родителското съгласие е загубило значение или че детето може свободно да бъде извеждано от страната против волята на другия родител.

Нова инструкция за граничните проверки

Съгласно действащата инструкция на Министерството на вътрешните работи се прави разграничение между няколко ситуации.

Когато малолетният или непълнолетният български гражданин пътува с родител, настойник или попечител, граничните органи извършват проверки за:

наложена забрана за напускане на страната;
противоречия в предоставената информация;
несъответствия относно целта и условията на пътуването;
данни за риск или незаконно извеждане.

Когато детето пътува без придружител или с лице, което не е негов родител, настойник или попечител, граничните органи установяват и наличието на родителско съгласие.

То може да бъде удостоверено с декларация, пълномощно или друг подкрепящ документ.

Практическа препоръка

Независимо от промяната в закона относно Заместващо съгласие пътуване на дете, при международно пътуване е разумно родителят да разполага с писмена декларация с нотариална заверка на подписа, особено когато:

детето пътува само с единия родител;
детето пътува с баба, дядо, учител, треньор или друго трето лице;
пътуването е до държава извън Шенген;
се използва въздушен транспорт;
авиокомпанията има собствени правила за непълнолетни пътници;
държавата на пристигане изисква специална декларация;
детето и родителят имат различни фамилни имена;
детето притежава двойно гражданство.

Няма единно изискване, което да важи за всички държави, авиокомпании и маршрути.

Преди пътуването следва да бъдат проверени правилата на превозвача, транзитните държави и държавата на крайното местоназначение.

Какво представлява заместващото съгласие по чл. 127а СК?

Заместващото съгласие е съдебно разрешение, което замества липсващото съгласие на единия родител относно:

пътуването на детето извън България;
издаването на паспорт или друг необходим личен документ;
конкретни бъдещи пътувания;
многократни пътувания за определен период;
пътувания до конкретно посочени или определяеми държави.

Производството започва по молба на единия родител и се разглежда от районния съд по настоящия адрес на детето.

Съдът изслушва другия родител, освен ако той не се яви без уважителна причина.

Съдът може и служебно да събира доказателства, когато това е необходимо за защита на интереса на детето.

След измененията в Семейния кодекс, в сила от 30 декември 2025г., процедурата по чл. 127а СК може да бъде използвана и когато въпросите за пътуването вече са били уредени със:

споразумение при развод;
решение по брачно дело;
споразумение или решение по спор за родителски права;
предходно съдебно решение за пътуване,

но впоследствие е настъпила съществена промяна в обстоятелствата.

Така например промяна може да бъде налице при:

започване на обучение в чужбина;
международни спортни състезания;
необходимост от лечение;
преместване на единия родител в друга държава;
изменение на режима на лични отношения;
промяна в здравословното състояние на детето;
нов риск от неправомерно задържане;
системно неизпълнение на договорения режим;
промяна на държавите, до които се налага детето да пътува.

Кога се налага завеждане на дело за пътуване на дете?

Съдебното производство е необходимо, когато между родителите липсва действително и приложимо съгласие.

Най-често дело се завежда, когато другият родител:

изрично отказва да подпише декларация;
отказва да съдейства за издаване на паспорт;
поставя необосновани условия;
не отговаря на покани и съобщения;
живее в чужбина и не може да бъде открит;
не поддържа отношения с детето;
използва съгласието като средство за натиск върху другия родител;
оттегля дадено по-рано съгласие;
разрешава само еднократно пътуване, въпреки необходимостта от регулярни пътувания;
оспорва пътуването по причини, които не са свързани с интереса на детето.

Самият конфликт между родителите не е достатъчен.

Молителят трябва да покаже защо исканото разрешение е необходимо и защо то защитава най-добрия интерес на детето.

Може ли съдът да разреши многократни пътувания?

Да. Съдът може да разреши многократно пътуване, без за всяко отделно напускане на страната да се иска ново съгласие.

Разрешението обаче трябва да бъде достатъчно конкретно относно:

периода, през който може да се пътува;
държавите или групата държави;
придружаващото лице;
максималната продължителност на отделните пътувания;
съобразяването с режима на лични отношения;
задължението детето да бъде върнато след приключване на пътуването.

Възможно е да се поиска разрешение например за:

държавите – членки на Европейския съюз;
държавите от Шенгенското пространство;
Обединеното кралство;
Швейцария, Норвегия и Исландия;
Сърбия, Северна Македония и Турция;
конкретна държава, в която живее роднина;
държави, в които се провеждат определени спортни, образователни или културни мероприятия.

Колкото по-ясно е формулирано искането, толкова по-малък е рискът молбата да бъде отхвърлена като прекомерно широка или неопределена.

Може ли да се поиска разрешение за всички държави до навършване на 18 години?

По правило съдът не следва да дава разрешение, което е едновременно:

неограничено във времето;
неограничено по отношение на държавите;
без ограничения относно продължителността;
без връзка с конкретна необходимост;
без гаранции за връщане на детето.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд съдебното решение не може веднъж завинаги да замени волята на другия родител за всяко бъдещо пътуване до всяка точка на света.

Разрешението трябва да бъде предвидимо във времето и пространството.

Съдът следва да може да оцени рисковете, свързани с конкретните държави и условията на пътуване.

При формулиране на искането трябва да бъдат отчетени:

политическата и обществената обстановка;
военни конфликти и размирици;
природни бедствия;
официални предупреждения за пътуване;
съществуването на механизми за връщане на неправомерно задържано дете;
участието на държавата в Хагската конвенция от 1980 г.;
възможността българско решение да бъде признато или изпълнено.

Пътуване или промяна на местоживеенето на детето?

Производството по чл. 127а СК не трябва да се използва за прикрито трайно преместване на детето в друга държава.

Съществува съществена разлика между:

временно пътуване за почивка, гостуване, обучение, състезание или лечение;
продължителен престой;
промяна на местоживеенето;
промяна на обичайното местопребиваване на детето.

Когато действителната цел е детето да заживее трайно в чужбина, могат да възникнат отделни въпроси относно:

местоживеенето на детето;
упражняването на родителските права;
режима на лични отношения;
международната компетентност на съдилищата;
приложението на Регламент (ЕС) 2019/1111;
риска от международно отвличане на дете;
приложението на Хагската конвенция от 1980 г.

Съдебното разрешение за пътуване не трябва да се тълкува автоматично като разрешение за едностранна промяна на обичайното местопребиваване.

Как протича делото по чл. 127а СК?

1. Компетентен съд

Молбата се подава до районния съд по настоящия адрес на детето.

Когато детето има обичайно местопребиваване извън България, трябва отделно да се провери дали българският съд има международна компетентност.

Правилото за местната подсъдност по чл. 127а СК само по себе си не разрешава въпросите на международната компетентност.

2. Страни по производството

Молител е родителят, който иска да бъде разрешено пътуването или издаването на личен документ.

Другата страна е родителят, чието съгласие липсва или който възразява срещу пътуването.

3. Изслушване на родителите

Съдът изслушва родителите и проверява реалните причини за възникналото разногласие.

Отказът на единия родител трябва да бъде преценен от гледна точка на интереса на детето, а не според личния конфликт между възрастните.

4. Изслушване на детето

Дете, навършило 10 години, по правило се изслушва, освен ако това би му навредило. По-малко дете също може да бъде изслушано в зависимост от неговата възраст и степен на развитие.

Мнението на детето не е единственият критерий, но съдът трябва да го вземе предвид съобразно неговата зрялост.

5. Социален доклад

Съдът може да изиска социален доклад от дирекция „Социално подпомагане“.

В него могат да бъдат разгледани:

семейната среда;
отношенията с двамата родители;
потребностите на детето;
целта на пътуването;
рискът от отчуждаване;
ефектът върху режима на лични отношения;
наличието на данни за насилие или опасност.

6. Служебно събиране на доказателства

Съдът може по своя инициатива да изиска допълнителни доказателства.

Това е израз на засиленото служебно начало при производства, засягащи деца.

7. Предварително изпълнение

По действащия чл. 127а СК съдът може да допусне предварително изпълнение на решението.

Предварителното изпълнение не се допуска автоматично.

То трябва да бъде изрично поискано и обосновано, например при:

предстоящо лечение;
вече определена дата за операция;
започваща учебна програма;
международно състезание;
закупени билети и фиксирана дата;
важно семейно събитие;
опасност пътуването да бъде осуетено поради продължителността на производството.

Заместващо съгласие за издаване на паспорт

Чл. 127а СК обхваща не само пътуването, но и издаването на необходимите лични документи.

Когато единият родител отказва да даде съгласие за издаване на паспорт, може да се поиска съдът да замести неговото съгласие.

В петитума трябва ясно да бъде посочено, че се иска разрешение:

за подаване на заявление;
за издаване на паспорт;
за получаване на готовия документ, когато е необходимо;
за пътуване в определения период и до посочените държави.

Искането за паспорт и искането за пътуване са свързани, но представляват отделни въпроси. Поради това и двете следва да бъдат изрично формулирани.

Какви документи са необходими при пътуване на дете?

Детето трябва да разполага с валиден документ, признат за съответната държава и маршрут.

В зависимост от възрастта и дестинацията това може да бъде:

паспорт;
лична карта за непълнолетно лице, когато тя е допустим документ за съответната държава;
временен паспорт;
друг признат документ за пътуване.

Актът за раждане не е документ за пътуване.

Той може да служи като подкрепящ документ за доказване на родството, особено когато родителят и детето имат различни фамилни имена, но не замества паспорта или личната карта.

Практически е препоръчително да се носят:

валиден документ за пътуване на детето;
документ за самоличност на придружителя;
декларация или друг документ за съгласие;
копие от акта за раждане;
съдебно решение, когато съгласието е заместено от съда;
документ за влизане в сила на решението;
превод на съдебното решение, когато е необходим;
документи за настаняване и обратен билет;
телефонни данни на двамата родители.

Пътуване на дете само с единия родител

След измененията от 2025 г. не следва автоматично да се повтаря старото правило, че при всяко пътуване с единия родител законът задължително изисква нотариално заверена декларация.

При напускане през външна граница граничните органи извършват проверки за забрани, несъответствия и противоречия в информацията за пътуването.

Въпреки това носенето на писмена нотариално заверена декларация остава силно препоръчително, защото:

държавата на пристигане може да я изисква;
транзитна държава може да има отделни правила;
авиокомпанията може да поставя договорно изискване;
може да възникне допълнителна проверка;
декларацията намалява риска от забавяне или отказ за качване;
служи като доказателство за действително родителско съгласие.

При наличие на изрично несъгласие на другия родител не трябва да се разчита единствено на липсата на постоянен граничен контрол.

Спорът следва да бъде разрешен по съдебен ред.

Пътуване с баба, дядо, учител или друго трето лице

Когато детето пътува без родител или с трето лице, действащата инструкция изисква да бъде установено наличието на родителско съгласие.

Такова пътуване може да бъде осъществено например с:

баба или дядо;
друг роднина;
учител;
треньор;
ръководител на организирана група;
семейни приятели;
служител на авиокомпания при услугата за непридружено дете.

Препоръчително е документът да посочва:

трите имена и ЕГН на детето;
данните на родителите;
данните на придружителя;
държавите на пътуване;
начална и крайна дата;
правото на придружителя да извършва необходимите действия по време на пътуването;
телефон за връзка с родителите;
съгласие за връщане на детето след приключване на пътуването.

Трябва да се проверят и възрастовите ограничения на конкретната авиокомпания за непридружени малолетни и непълнолетни лица.

Пътуване в Шенген след 1 януари 2025 г.

От 1 януари 2025 г. граничният контрол беше премахнат и по вътрешните сухопътни граници на България с Румъния и Гърция.

Още след 31 март 2024г., беше премахнат контролът по вътрешните въздушни и морски граници.

Това означава, че при пътуване от България към друга държава от Шенген обичайно няма постоянна гранична проверка.

Премахването на граничния контрол обаче не означава:

отпадане на родителските права;
право единият родител едностранно да извежда детето;
отпадане на съдебните забрани;
отпадане на сигналите в Шенгенската информационна система;
отпадане на проверките от авиокомпании и превозвачи;
невъзможност за полицейска проверка във вътрешността на страната или в пограничните райони;
автоматично разрешение за промяна на местоживеенето на детето.

При наличие на спор между родителите съдебното решение по чл. 127а СК запазва своето значение и при пътуване в рамките на Шенген.

Пътуване на дете с двойно гражданство

Съгласно Закона за българското гражданство български гражданин, който притежава и друго гражданство, се счита за български гражданин при прилагането на българското законодателство.

При преминаване на границата трябва да бъдат представени валидните документи, които са приложими за конкретния маршрут.

Чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България съдържа специална забрана относно напускането на България от български гражданин под 18 години, притежаващ и друго гражданство, когато негов родител – български гражданин, не е дал писмено съгласие за пътуването.

Поради това двойното гражданство не трябва да се използва като средство за заобикаляне на:

изискването за родителско съгласие;
съдебно решение;
забрана за напускане;
сигнал в Шенгенската информационна система;
правилата за международно отвличане на деца.

Когато детето притежава два паспорта, е препоръчително да се носят и двата документа, когато това е приложимо, както и документите за родителско съгласие.

Декларация, заверена в чужбина

Съгласие за пътуване може да бъде оформено пред:

български нотариус;
българско дипломатическо или консулско представителство;
чуждестранен нотариус или друг компетентен орган съгласно местното право.

При документ, издаден в чужбина, трябва да се провери:

необходим ли е апостил;
приложима ли е консулска легализация;
съществува ли двустранен договор, който освобождава документа от легализация;
необходим ли е официален превод на български език;
приема ли документа авиокомпанията;
изисква ли държавата на пристигане собствен образец или превод.

Не може да се приеме като универсално правило, че всеки документ от чужбина задължително се снабдява с апостил.

Режимът зависи от държавата, вида на документа и приложимите международни договори.

Когато единият родител упражнява родителските права

Предоставянето на упражняването на родителските права на единия родител не е равнозначно на лишаване на другия родител от родителски права.

Това разграничение е особено важно.

Родителят, при когото детето живее и който упражнява родителските права, не получава автоматично неограничено право:

да променя държавата на местоживеене;
да извежда детето за неопределен период;
да игнорира режима на лични отношения;
да заобикаля необходимостта от съдебно разрешение при спор.

Съгласно действащата инструкция не се изисква установяване на съгласие при представяне на влязъл в сила съдебен акт, с който:

отсъстващият родител е лишен от родителски права; или
изрично е разрешено пътуването на детето в чужбина.

Следователно решение, което единствено предоставя упражняването на родителските права, трябва да бъде прочетено внимателно. Ако то не урежда изрично пътуването, може да бъде необходимо отделно производство по чл. 127а СК.

Когато другият родител е починал

Когато единият родител е починал, практически следва да се носи официален документ, удостоверяващ смъртта му.

В зависимост от държавата и маршрута могат да бъдат необходими:

акт или удостоверение за смърт;
многоезично извлечение;
превод;
апостил или легализация;
акт за раждане на детето;
документ, показващ родителската връзка.

Точните изисквания трябва да се проверят предварително за конкретната държава и превозвач.

Чуждестранно съдебно решение за родителска отговорност

При представяне на влязъл в сила съдебен акт на държава – членка на Европейския съюз, който урежда родителската отговорност по Регламент (ЕС) 2019/1111, действащата инструкция предвижда специален режим.

В зависимост от съдържанието на решението може да бъдат необходими:

заверен препис;
удостоверение по Регламент (ЕС) 2019/1111;
официален превод;
доказателство за влизане в сила;
документи за изпълняемост, когато се изискват.

Самото наличие на чуждестранно решение не означава автоматично, че то разрешава всяко пътуване. Определящо е точното съдържание на неговия диспозитив.

Забрана за извеждане на дете от страната по чл. 127б СК

При съществува реална опасност детето да бъде незаконно изведено от България, родителят, настойникът или попечителят може да поиска налагане забрана.

Производството се образува пред районния съд по настоящия адрес на детето.

Когато съдът установи риск, той може незабавно да постанови, че детето не може да бъде извеждано от страната до приключване на производството.

Компетентните органи на МВР се уведомяват за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

По това производство:

съдът разглежда риска от незаконно извеждане;
може служебно да събира доказателства;
изслушва другия родител;
постановява решение в кратък законов срок;
може да наложи забрана за срок до една година;
решението подлежи на обжалване пред окръжния съд;
въззивното решение е окончателно.

Производството по чл. 127б СК има превантивна функция и трябва да бъде разграничено от производството по чл. 127а СК.

Чл. 127а СК разрешава спор относно пътуването, а чл. 127б СК цели предотвратяване на незаконно извеждане на дете в риск.

Кога е налице риск от незаконно извеждане?

Рискът може да бъде доказван чрез:

закупени еднопосочни билети;
прекратяване на трудова или жилищна връзка с България;
изваждане на детето от училище;
продажба или освобождаване на жилището;
съобщения за намерение детето да не бъде върнато;
предходно неправомерно задържане;
укриване на паспорта;
отказ да се съобщи адресът в чужбина;
роднинска и икономическа обвързаност с друга държава;
липса на механизми за връщане на детето;
домашно насилие или заплахи;
опити за тайно извеждане;
нарушаване на действащ режим на лични отношения.

Общото недоверие между родителите не е достатъчно.

Необходими са конкретни факти, сочещи на реален, непосредствен или обосновано предвидим риск.

Неправомерно извеждане или задържане на дете в чужбина

Дори когато първоначалното пътуване е било разрешено, може да възникне неправомерно задържане, ако детето не бъде върнато след изтичането на уговорения или разрешения срок.

В подобни случаи могат да бъдат приложими:

Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;
Регламент (ЕС) 2019/1111;
националното законодателство на държавата, в която се намира детето;
съдебни производства за връщане;
мерки за признаване и изпълнение на решения;
сигнали до централните органи и компетентните институции.

Съдебното разрешение за пътуване трябва да се спазва точно относно срока, държавите и условията за връщане.

Обжалване на решението по чл. 127а СК

Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред съответния окръжен съд.

Производството е двуинстанционно.

Въззивното решение по спор за пътуване на дете по чл. 127а СК не подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.

Поради това е особено важно още пред първата инстанция да бъдат:

правилно формулирани исканията;
представени всички относими доказателства;
конкретизирани държавите и периодът;
обоснован интересът на детето;
поискани необходимите експертизи или социални доклади;
заявено предварително изпълнение при спешност.

Въпроси при дело за заместващо съгласие

Сред най-честите процесуални и фактически грешки са:

Искане за пътуване „до всички държави в света“ без срок.
Липса на конкретна цел на пътуванията.
Смесване на временно пътуване с трайно преместване.
Непосочване на придружаващото лице.
Липса на искане за издаване на паспорт.
Липса на доказателства за отказа на другия родител.
Несъобразяване с режима на лични отношения.
Искане, което практически изключва другия родител от живота на детето.
Липса на гаранции за връщане.
Представяне само на общи твърдения без документи.
Позоваване на предоставени родителски права, без решението да урежда пътуването.
Разчитане единствено на липсата на граничен контрол в Шенген.

Практически списък преди пътуване

Преди международно пътуване с дете проверете:

валиден ли е паспортът или личната карта;
има ли действащо родителско съгласие;
има ли съдебна забрана;
има ли решение по чл. 127а СК;
влязло ли е решението в сила;
обхваща ли решението конкретната държава;
обхваща ли конкретния период;
кой има право да придружава детето;
изисква ли превозвачът собствен формуляр;
изисква ли държавата на пристигане превод;
необходим ли е апостил;
има ли транзитни държави с допълнителни изисквания;
съвпадат ли фамилните имена;
необходим ли е акт за раждане като подкрепящ документ;
има ли обратен билет и данни за настаняването;
спазва ли се режимът на лични отношения.

Правна помощ при заместващо съгласие за пътуване на дете

Правилното формулиране на молбата по чл. 127а СК е от съществено значение.

Прекомерно общото искане може да бъде отхвърлено, а прекалено ограниченото разрешение може да не реши практически проблема.

Правната помощ може да включва:

анализ на съдебните решения между родителите;
проверка на международната компетентност;
подготовка на молбата по чл. 127а СК;
формулиране на точен съдебен петитум;
събиране и представяне на доказателства;
искане за издаване на паспорт;
искане за предварително изпълнение;
защита срещу необоснован отказ;
защита срещу прекомерно широко искане;
производство за забрана по чл. 127б СК;
производства по Хагската конвенция от 1980 г.;
признаване и изпълнение на чуждестранни решения.

За допълнителна информация и правна помощ:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Настоящата публикация има информационен характер.

Всеки случай следва да бъде анализиран според конкретните съдебни решения, местопребиваването на детето, държавата на пътуване и съществуващия риск.

Нужна ли е нотариална декларация, когато детето пътува с единия родител?

След изменението на чл. 76, т. 9 ЗБЛД законът вече не използва израза „нотариално заверено писмено съгласие“. Въпреки това нотариална декларация остава практически препоръчителна, тъй като може да бъде изискана от превозвача, транзитна държава или държавата на пристигане.

Какво се изисква, когато детето пътува с баба или дядо?

Трябва да бъде установено съгласието на родителите. Най-сигурният практически вариант е писмена декларация с нотариална заверка, съдържаща данните на детето, придружителя, държавите и периода на пътуване.

Може ли съдът да замести съгласието за издаване на паспорт?

Да. В молбата по чл. 127а СК може изрично да се поиска заместване на съгласието за издаване на паспорт, както и разрешение за пътуване.

Може ли да се разрешат многократни пътувания?

Да. Съдът може да разреши многократни пътувания за определен период и до конкретно посочени или определяеми държави.

Може ли съдът да разреши пътуване до всички държави до навършване на 18 години?

По правило не се допуска напълно неограничено във времето и пространството разрешение. Искането трябва да бъде конкретно и да позволява оценка на риска и интереса на детето.

Кой съд разглежда делото?

Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето. При международен елемент трябва отделно да бъде проверена международната компетентност.

Изслушва ли се детето?

Дете, навършило 10 години, по правило се изслушва, освен ако това би му навредило. По-малко дете също може да бъде изслушано съобразно неговото развитие.

Може ли решението да се изпълнява преди да влезе в сила?

Съдът може да допусне предварително изпълнение, когато това е поискано и е обоснована необходимостта от спешно пътуване.

Подлежи ли решението на обжалване?

Решението на районния съд се обжалва пред окръжния съд. Въззивното решение по чл. 127а СК не подлежи на касационно обжалване.

Отпадна ли съгласието след влизането на България в Шенген?

Не. Отпадането на постоянния граничен контрол по вътрешните граници не отменя родителските права, съдебните забрани или необходимостта спорът между родителите да бъде разрешен.

Достатъчно ли е родителските права да са предоставени на единия родител?

Не винаги. Предоставянето на упражняването на родителските права не е равнозначно на лишаване на другия родител от права. Трябва да се провери дали съдебното решение изрично урежда пътуването.

Как се спира опасност от извеждане на детето?

При реален риск може да се подаде молба по чл. 127б СК за налагане на забрана за извеждане на детето и въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

5/5 - (46 votes)

Следете ни в Google News

Добави ни в предпочитани източници в Google →

Заместващо съгласие пътуване на дете