Задържане след положителна проба

Значителна част от проверката на документи след провека завършва със Задържане след положителна проба.

Значителна част от проверките на пътя след проверка на документи, алкохол или наркотични вещества приключват със задържане след положителна проба.

На практика обаче много водачи и техните семейства смесват няколко напълно различни правни режима – 24-часово полицейско задържане по ЗМВР, принудителни административни мерки по ЗДвП и наказателна отговорност по НК.

Именно това смесване често води до неправилна защита още в първите часове след проверката.

Когато се говори за задържане за шофиране след употреба на наркотици или задържане след положителен тест за дрога, първият важен въпрос е следният: положителният полеви тест сам по себе си не прави автоматично законно всяко последващо задържане.

По чл. 72, ал. 1 ЗМВР законът предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, когато има данни, че е извършило престъпление.

Това е правомощие, а не абсолютно и безусловно задължение, което се прилага механично във всеки случай.

Какво означава това на практика

При положителна проба за наркотични вещества обичайно се задействат три линии едновременно:

1. Полицейско задържане до 24 часа по ЗМВР
Това е временна мярка, която засяга основното право на свобода и затова трябва да бъде обоснована с конкретни факти към момента на издаване на заповедта.

Законът изисква заповед за задържане, а в уредбата за задържането се подчертава, че правата на задържаните лица трябва да се зачитат при условията на Конституцията, закона и международните стандарти.

2. Принудителни административни мерки по ЗДвП
Най-често това са временно отнемане на СУМПС и/или прекратяване регистрацията на автомобила.

Законът за движението по пътищата предвижда, че принудителните административни мерки по чл. 171 се налагат с мотивирана заповед.

Това е отделен административен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване.

3. Наказателна отговорност по НК
При управление след употреба на наркотични вещества се поставя въпросът за престъпление по чл. 343б НК.

Самият наказателноправен риск не отменя изискването всяка полицейска или административна мярка да бъде самостоятелно мотивирана и законосъобразна.

Полицейското задържане не е последица от положителен тест

Една от най-честите грешки в практиката е да се приема, че след като тестът е положителен, 24-часовото задържане е „задължително“.

Законът не казва точно това.

Формулировката на чл. 72, ал. 1 ЗМВР е, че полицейските органи могат да задържат лице при наличие на данни за престъпление.

Това означава, че задържането трябва да бъде подложено на преценка за необходимост, съразмерност и конкретна цел.

Тази преценка не може да бъде заменена от шаблонна формула от типа „положителна проба = арест“.

Ако целта на органа е да се преустанови по-нататъшното управление, а книжката вече е временно отнета и автомобилът е изведен от движение чрез ПАМ, тогава рискът от незабавно ново управление е вече ограничен с по-лека мярка.

В такава хипотеза задържането трябва да бъде мотивирано с допълнителни конкретни факти, а не само с общото позоваване на положителния тест.

Това е пряко следствие от самата структура на ЗМВР и ЗДвП, които уреждат различни инструменти за различни цели.

Защо мотивировката е решаваща

Задържането по ЗМВР не е валидно само защото е издаден някакъв документ.

В практиката на административните съдилища оспорването почти винаги се концентрира върху въпроса дали има конкретни фактически основания, изложени в самата заповед и преписката.

Това е особено важно, защото при задържането законността се преценява към момента на издаване на акта, а не според по-късни оправдания.

Самата нормативна уредба изисква писмена заповед за задържане с посочване на съответните данни и основания.

Полевият тест не изчерпва доказателствения въпрос

След положителен полеви тест много водачи погрешно смятат, че „всичко е приключило“.

Това не е така, тъй като с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. урежда реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Именно този ред включва талон за медицинско изследване, вземане на биологични проби, изпращане и анализ в компетентна лаборатория.

В практиката точно тук възникват най-съществените защитни въпроси:

1. дали е връчен талон;
2. дали са правилно отразени часът и мястото;
3. дали водачът е насочен своевременно за проби;
4. дали има проследимост на биологичния материал;
5. дали протоколите, АУАН, талонът и заповедите си съответстват.

Важно е да се каже прецизно: не може да се каже, че полевият тест сам по себе си винаги е правно недостатъчен за всеки аспект на отговорността, защото в съдебната практика по чл. 343б, ал. 3 НК е имало и различни подходи.

По действащата Наредба № 1/2017 медицинското и лабораторното изследване имат централно значение за установяването на употребата и че именно по процедурните детайли около талона и пробите често се развива защитата.

Защо забавянето на лабораторията не оправдава автоматично ареста

На практика лабораторните резултати често се бавят.

Това обаче не означава, че държавата получава „автоматично право“ да държи всеки водач в арест до 24 часа само защото резултатът още не е готов.

Напротив – когато окончателното изясняване на фактическата обстановка предстои, изискванията за съразмерност и индивидуална преценка стават още по-важни.

Ако опасното поведение вече е прекъснато чрез ПАМ, задържането трябва да се обоснове с отделна и конкретна необходимост.

Какви мерки се налагат след положителна проба

При проверка за наркотици обичайно се налагат две основни принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП:

1. временно отнемане на СУМПС, и
2. прекратяване регистрацията на ППС в предвидените от закона случаи.

И двете мерки се налагат с мотивирана заповед. Това не е формалност.

В заповедта трябва да е ясно посочено каква точно хипотеза се прилага, какви са фактите, кога и къде е извършена проверката, какъв е използваният тест и какви други документи са съставени. Когато това описание липсва или е противоречиво, се отваря сериозно основание за съдебно оспорване.

Типични основания за отмяна на ЗПАМ

В практиката по тези дела най-често се атакуват следните слабости:

• неправилно или неясно правно основание;
• липса на достатъчно индивидуализирани факти;
• противоречия между АУАН, талона, протоколите и самата заповед;
• нарушения по Наредба № 1/2017 относно талона, сроковете и документирането;
• проблеми при прекратяване регистрацията, когато водачът и собственикът не съвпадат.

Срок за жалба срещу ПАМ

Жалбата срещу такава заповед по правило се подава по реда на АПК.

В практиката по ЗДвП изрично се сочи връзката чл. 172, ал. 5 ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Когато се атакува индивидуален административен акт, общият срок по АПК е 14 дни от съобщаването, освен ако законът не предвижда друго.

Оспорване на 24-часовото задържане 

1. Липса на конкретни данни към момента на задържане

Съдът не следва да преценява ареста според по-късни хипотези, а според това с какви данни е разполагал органът към момента на издаване на заповедта.

Ако заповедта съдържа само общо позоваване на „положителен тест“ без описание защо е нужно именно лишаване от свобода, това е слабост на акта.

2. Дублиране на цели с вече наложените ПАМ

Когато СУМПС е временно отнето и автомобилът фактически не може да бъде управляван, органът трябва да покаже защо и арестът е още необходим.

В противен случай възниква класически аргумент за несъразмерност: целта е могла да бъде постигната с по-лека мярка, но е използвана най-тежката.

3. Порочна или непълна заповед за задържане

Писмената заповед има задължителни реквизити.

Липсата на достатъчно индивидуализация, неясното фактическо основание или формалното копиране на шаблонен текст могат да се превърнат в самостоятелни основания за нейната отмяна.

4. Нарушения на минималните гаранции при Задържане след положителна проба

Стандартът за защита на задържаните лица не идва само от вътрешното право.

Чл. 5 ЕКПЧ защитава правото на свобода и сигурност, а при задържане в нарушение на този член предвижда и изпълнимо право на обезщетение.

Европейският съд изрично приема, че правото на обезщетение обхваща не само имуществени вреди, но и тревожност, стрес и фрустрация, като прекомерният формализъм при доказване на неимуществени вреди е несъвместим с чл. 5 § 5.

V. Обезщетение при незаконно задържане или незаконни ПАМ

Когато заповедта за задържане или ЗПАМ бъде отменена като незаконосъобразна, следващият логичен етап е претенция за вреди по ЗОДОВ.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди е специалният режим за търсене на обезщетение от незаконни административни актове, действия или бездействия.

Какви вреди могат да се претендират

При задържане след положителна проба, което впоследствие се окаже незаконно, обичайно се претендират:

• неимуществени вреди – стрес, унижение, страх, накърняване на име, семейни и професионални последици;
• имуществени вреди – транспортни разходи, репатрак, такси, пропуснати доходи, разходи по защита, когато са пряка последица и са доказани.

Съгласно стандарта по чл. 5 § 5 ЕКПЧ националната система трябва да осигурява реално и изпълнимо право на обезщетение при незаконно задържане.

Европейският съд приема и че компенсацията може да включва неимуществени вреди, а не само чисто финансови загуби.

Какво да направите при Задържане след положителна проба

При казуси за задържане след положителна проба за наркотици първите действия са решаващи.

Поискайте талон за медицинско изследване

Ако оспорвате теста, медицинското изследване и биологичните проби са ключови в рамките на Наредба № 1/2017.

Без тях защитата губи една от най-важните си доказателствени опори.

Не разчитайте на общи възражения

В тези дела най-силни са не общите твърдения, а конкретните процесуални дефекти: липса на талон, непълен талон, разминаване в часовете, несъответствие между документи, липса на индивидуални мотиви за задържане, дублиране на ПАМ и арест без самостоятелна необходимост.

Нашият съвет 

При задържане след положителна проба не бива да се приема, че всичко е „предрешено“ само защото полевият тест е отчел наличие на наркотично вещество. Българското право урежда различни режими с различни цели:

1. ЗМВР – за временно полицейско задържане;
2. ЗДвП – за ПАМ;
3. НК – за наказателната отговорност;
4. Наредба № 1/2017 – за начина на установяване и документиране;
5. ЗОДОВ – за обезщетение, ако държавата е действала незаконно.

Точно затова защитата не се води с една обща теза, а с прецизно разграничаване на всеки акт поотделно:

1. дали заповедта за задържане е мотивирана;
2. дали ПАМ е правилно издадена;
3. дали талонът и пробите са обработени по надлежния ред;
4. дали има основание за иск по ЗОДОВ.

За допълнителна информация се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или изпратете документите на Email : office@lawyer-bulgaria.bg