Забрана напускане страната на дете

Напоследък все по-често ни отправят запитвания относно Забрана напускане страната на дете.

През последните години все по-често възникват случаи, при които единият родител се опасява, че детето може да бъде изведено извън пределите на Република България без негово съгласие, без съдебно разрешение или в нарушение на установени родителски права.

Тези случаи обикновено възникват след раздяла, развод, спор за родителски права, конфликт относно местоживеенето на детето или при реална опасност единият родител да премести детето трайно в чужбина.

Именно за такива ситуации в Семейния кодекс бе въведена специална съдебна процедура — молба за налагане на забрана за извеждане от страната на дете

Най-често се касае за производство по чл. 127б СК.

Тази процедура по налагане на Забрана за напускане на страната на дете има за цел да осигури бърза, ефективна и превантивна защита на детето, когато съществува риск то да бъде изведено от България по начин, който нарушава правото на ефективно упражняване на родителските права.

Какво представлява забрана за напускане на страната на дете?

Забраната за напускане на страната на дете е съдебна мярка, чрез която районният съд може да забрани извеждането на дете от Република България, когато е налице риск от незаконно извеждане.

Това не е обикновен спор за пътуване в чужбина.

Става дума за защитна мярка при риск детето да бъде изведено или задържано извън страната в нарушение на родителските права, съдебно решение, закон или споразумение между родителите.

Съгласно действащия чл. 127б СК Районният съд по настоящия адрес на детето образува дело по молба на родител, настойник или попечител, когато се иска налагане на забрана за извеждане от страната на дете с обичайно местопребиваване в България при риск по чл. 32, пар. 1, б. „в“ от Регламент ЕС 2018/1862.

Кога извеждането на дете е „незаконно“?

Законът дава легално определение на понятието незаконно извеждане на дете.

По смисъла на закона, рисковете по чл. 127б, ал. 2 СК незаконно е извеждането на дете и нуждата от налагане на забрана за напускане на страната на дете се налагат, когато то е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, възникнали въз основа на:

• съдебно решение;
• закон;
• споразумение между родителите.

Това означава, че не всяко пътуване на дете в чужбина представлява незаконно извеждане.

Незаконно е онова извеждане, което нарушава установените права на другия родител или заобикаля вече съществуващ съдебен или правен режим.

Кой може да поиска забрана за извеждане на дете от страната?

Молба по чл. 127б СК може да бъде подадена от:

1. родител;
2. настойник;
3. попечител.

Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето. Това е важно, защото при неправилно посочен съд производството може да бъде забавено чрез изпращане по подсъдност.

В съдебната практика вече се приема, че искането по чл. 127б СК не е обикновена обезпечителна молба, а самостоятелно съдебно производство със специална цел — защита на дете при риск от извеждане от страната.

В публикуван съдебен акт на Районен съд, е посочено именно, че молба, озаглавена като „молба за обезпечение“, всъщност представлява искане по чл. 127б СК, когато с нея се иска забрана за напускане на страната на деца.

Какъв риск трябва да бъде доказан?

За да бъде наложена Забрана напускане страната на дете, не е достатъчно родителят само да твърди, че се страхува от пътуване на детето в чужбина.

Необходимо е да се установи реален, конкретен и обективно обоснован риск от незаконно извеждане.

На практика по делата за Забрана напускане страната на дете, съдът преценява дали съществуват факти.

Най-често това са факти, които сочат на опасност детето да бъде изведено от България по начин, който би нарушил правата на другия родител или установения режим на родителска отговорност.

Такива факти могат да бъдат например:

• заявено намерение на другия родител да напусне България трайно с детето;
• закупени билети без знанието или съгласието на другия родител;
• действия по записване на детето в училище или детска градина в чужбина;
• прекратяване на трудови, жилищни или социални връзки в България;
• укриване на информация за местонахождението на детето;
• предходни опити за извеждане или задържане на детето в чужбина;
• отказ да се спазва съдебно определен режим на лични отношения;
• наличие на спор за местоживеене на детето в различни държави;
• опасност от промяна на обичайното местопребиваване на детето без съгласие.

В съдебната практика по дела за Забрана напускане страната на дете се подчертава, че рискът не следва да бъде хипотетичен.

Например в публикувани съдебни актове се приема, че твърдения като връзка с чужд гражданин, роднини в чужбина или обща възможност за пътуване не са достатъчни сами по себе си, ако липсват конкретни доказателства за реална опасност от незаконно извеждане.

Какъв е срокът в производство по налагане на забрана за напускане на страната на дете

Делата за Забрана напускане страната на дете по чл. 127б СК имат различна продължителност.

Обикновено делото за Забрана напускане страната на дете се решава в рамките на няколко месеца пред Районен съд. 

Процедура по издаване Забрана напускане страната на дете ?

Производството започва с писмена молба до компетентния районен съд по настоящия адрес на детето.

Съдът изслушва другия родител, освен ако той не се яви без уважителни причини.

Законът допуска съдът и служебно да събира доказателства, което е важно поради защитния характер на производството.

Незабавна временна Забрана за напускане на страната на дете ?

Да. Това е една от най-важните особености на процедурата.

Съгласно действащия чл. 127б, ал. 3 СК, когато с образуване на делото съдът установи, че е налице риск по чл. 32, пар. 1, б. „в“ от Регламент ЕС 2018/1862, районният съд незабавно се произнася с разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до постановяване на окончателното съдебно решение.

Това означава, че при достатъчно данни за риск съдът може да осигури незабавна защита още в началото на делото, преди окончателното решение.

Когато съдът наложи такава забрана, той незабавно уведомява компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

Какъв е срокът за произнасяне на съда?

Производството е замислено като бърза съдебна защита.

Районният съд постановява решението си в 14-дневен срок от образуване на делото.

Забрана за напускане на страната на дете може да бъде наложена за срок до една година.

Този кратък срок е особено важен, защото при риск от извеждане на дете забавянето може да обезсмисли съдебната защита.

Как се обжалва решението за наложена Забрана за напускане на страната на дете

Решението на районния съд може да бъде обжалвано пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Окръжният съд се произнася в едномесечен срок от постъпване на жалбата, като неговото решение е окончателно.

Това означава, че производството има ограничена двуинстанционност и е подчинено на принципа на бързина.

Какво се случва след влизане в сила на решението?

След влизане в сила на съдебното решение препис от него се изпраща незабавно на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

Това е ключов практически елемент.

Целта е забраната да не остане само формално съдебно решение, а да бъде отразена в системите, чрез които компетентните органи могат да реагират при опит за извеждане на детето.

Какви доказателства са важни при молба за забрана?

Успехът на производството зависи в голяма степен от качеството на доказателствата.

Обичайно могат да бъдат използвани:

• съдебни решения относно родителски права;
• съдебно утвърдени споразумения;
• доказателства за настоящ адрес и обичайно местопребиваване на детето;
• кореспонденция между родителите;
• съобщения, имейли, чатове;
• билети, резервации, планове за пътуване;
• данни за записване на детето в учебно заведение в чужбина;
• доказателства за отказ да се върне детето;
• свидетелски показания;
• документи от социални служби;
• данни за предходни конфликти относно пътуване;
• доказателства за нарушаване на съдебен режим на лични отношения.

Важно е молбата да не се основава само на общ страх или предположение.

Съдът следва да бъде убеден, че рискът е конкретен, реален и свързан именно с незаконно извеждане, а не с обикновено пътуване.

Може ли забрана за напускане на страната на дете да бъде отменена?

Да. Законът предвижда възможност забрана за напускане на страната на дете да бъде отменена.

Съгласно чл. 127б, ал. 8 СК забраната за напускане на страната може да бъде отменена с решение на районния съд по настоящия адрес на детето по молба на родител, настойник или попечител, когато се представят доказателства, че рискът от незаконно извеждане е отпаднал.

Това означава, че забраната не е необратима.

Ако обстоятелствата се променят, съдът може да я отмени.

Защо е важна връзката със Шенгенската информационна система?

Забрана за напускане на страната на дете по чл. 127б СК е свързана с механизма на Шенгенската информационна система, защото целта е компетентните органи да могат да реагират при риск от незаконно извеждане на дете извън страната.

Действащият текст на чл. 127б СК изрично препраща към Регламент ЕС 2018/1862, който урежда функционирането и използването на Шенгенската информационна система в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Практически това прави производството по чл. 127б СК особено важно при международни семейноправни спорове, включително когато единият родител има намерение да премести детето в друга държава.

Кога е необходим адвокат при забрана за напускане на страната на дете?

Адвокатска помощ е силно препоръчителна, когато:

• има риск детето да бъде изведено от България;
• другият родител планира пътуване без съгласие;
• има спор за родителски права;
• има вече постановено съдебно решение;
• детето има двойно гражданство;
• единият родител живее или работи в чужбина;
• има опасност от промяна на обичайното местопребиваване на детето;
• вече е започнал международен спор по Хагската конвенция от 1980 г.;
• има нужда от бърза реакция пред съда.

Правилната подготовка на молбата за издаване на Забрана за напускане на страната на дете е решаваща.

В тези производства съдът очаква ясна фактическа картина, точна правна квалификация и конкретни доказателства за риска.

Въпроси в производството по налагане забрана за напускане на страната на дете

В практиката често се допускат следните грешки:

1. Смесване на чл. 127а СК и чл. 127б СК
   Едното производство е за разрешаване на пътуване, а другото — за забрана при риск.
2. Общи твърдения без доказателства
   Страхът на родителя трябва да бъде подкрепен с конкретни факти.
3. Неправилно посочен съд
   Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето.
4. Липса на доказателства за обичайно местопребиваване в България
   Това е съществен елемент от производството.
5. Неправилно формулирано искане
   Искането трябва ясно да посочва, че се търси забрана за извеждане от страната на дете в риск.
6. Подценяване на спешността
   При реална опасност трябва да се иска незабавно произнасяне.

Съдебна защита при риск от незаконно извеждане на дете от България

Производството по чл. 127б СК има превантивен характер. То цели да предотврати незаконно извеждане, преди детето да бъде преместено в друга държава.

Ако детето вече е изведено или задържано в чужбина, тогава могат да възникнат други правни механизми, включително процедури по международното семейно право и Хагската конвенция от 1980 г.

Затова при съмнение за предстоящо незаконно извеждане е важно да се реагира незабавно.

След като детето вече е напуснало страната, защитата става значително по-сложна, по-бавна и често изисква паралелни производства в повече от една държава.

1. Може ли единият родител сам да поиска забрана за напускане на страната на детето?

Да. Молба по чл. 127б СК може да бъде подадена от родител, настойник или попечител пред районния съд по настоящия адрес на детето.

2. Колко време действа забраната?

Съдът може да наложи забрана за срок до една година, считано от връчване на Съдебното решение по чл.127б СК

3. Колко бързо се произнася съдът?

Районният съд постановява решението си в 14-дневен срок от образуване на делото.

4. Може ли решението да се обжалва?

Да. Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването. Окръжният съд се произнася в едномесечен срок и решението му е окончателно.

5. Достатъчно ли е да има страх, че другият родител ще изведе детето?

Не. Необходими са конкретни доказателства за риск. Съдебната практика приема, че хипотетичен или общ страх не е достатъчен.

6. Може ли забраната да бъде отменена?

Да. Ако рискът отпадне, забраната може да бъде отменена от районния съд по настоящия адрес на детето.