Забрана за напускане на страната

Все повече запитвания получаваме за правна помощ при нужда от забрана за напускане на страната.

Все повече родители търсят правна помощ при спор относно

1. пътуване на дете в чужбина,
2. отказ за подписване на декларация,
3. опасност детето да бъде изведено трайно от България
4. необходимост от налагане на спешна забрана за напускане на страната.

Пътуването на малолетно или непълнолетно дете извън България не е само организационен въпрос.

То е част от упражняването на родителските права и по принцип изисква съгласие между родителите.

Когато съгласие липсва, спорът може да бъде разрешен от районния съд.

Когато обаче съществува реален и непосредствен риск от незаконно извеждане на детето, законът допуска

1. налагането на специална съдебна забрана
2. въвеждането на сигнал в Шенгенската информационна система – ШИС.

Накратко: може ли да бъде наложена забрана?

Да. Районният съд може да наложи забрана за извеждане на дете от България по реда на чл. 127б от Семейния кодекс, когато:

• детето има обичайно местопребиваване в България;
• съществува конкретен и явен риск от незаконното му извеждане;
• извеждането би нарушило право на ефективно упражняване на родителски права, произтичащо от закон, съдебно решение или споразумение.

Още при образуването на делото съдът може незабавно да постанови детето да не бъде извеждано от страната до приключване на производството.

При постановена временна забрана МВР се уведомява за въвеждане на сигнал в ШИС.

---

Чл. 127а или чл. 127б СК – каква е разликата?

Това разграничение е съществено.

Отказът на единия родител да подпише декларация не означава автоматично, че е налице основание за забрана по чл. 127б СК.

Обикновеният спор относно разрешаването на пътуването се решава по чл. 127а СК.

Забраната по чл. 127б СК изисква доказване на конкретна опасност от незаконно и непосредствено извеждане.

Какви документи са необходими за пътуване на дете в чужбина?

1. Валиден документ за пътуване

Детето трябва да притежава:

• валиден български паспорт; или
• валидна лична карта, когато възрастта на детето и правилата на държавата на пътуване позволяват използването ѝ.

Дете под 14-годишна възраст по правило пътува с паспорт, тъй като българска лична карта се издава след навършване на 14 години.

Актът за раждане не е документ за пътуване.

Той може да бъде необходим като доказателство за родствената връзка, но не замества паспорта или личната карта.

ГД „Гранична полиция“ посочва като документи за пътуване валидния паспорт или личната карта.

2. Нотариално заверена декларация за съгласие

Когато детето пътува само с единия родител, обичайно се носи нотариално заверено съгласие от другия родител.

Когато детето пътува с трето лице – например роднина, учител, треньор или ръководител на група – следва да има съгласие от двамата родители, освен ако конкретен съдебен акт или друго законово основание не предвижда различно.

Министерството на външните работи предупреждава, че държавата на пристигане и транспортната компания могат да поставят допълнителни изисквания:

1. доказателство за родствена връзка,
2. превод на декларацията,
3. отделно упълномощаване на придружителя
4. специален формуляр на превозвача.

3. Съдебно решение, когато няма съгласие

Когато единият родител отказва съгласие, нотариалната декларация може да бъде заменена от влязло в сила или подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение по чл. 127а СК.

При преминаване на граница е препоръчително да се носи заверен препис от решението, удостоверение за влизането му в сила или отбелязване за допуснато предварително изпълнение, когато такова е постановено.

Пътуване на дете в Шенген през 2026 г.

От 31 март 2024 г. България е част от Шенгенското пространство по въздух и море, а от 1 януари 2025 г. са премахнати проверките на лица по вътрешните сухопътни граници с държавите от Шенген.

Премахването на системния граничен контрол обаче не отменя изискването родителските решения относно пътуването на детето да бъдат вземани по общо съгласие. Това са две различни категории:

• липсата на постоянна гранична проверка е въпрос на шенгенския режим;
• необходимостта от родителско съгласие произтича от Семейния кодекс и Закона за българските лични документи.

Следователно не трябва да се приема, че при пътуване до Гърция, Румъния или друга държава от Шенген декларацията е правно ненужна.

Документът може да бъде поискан при полицейска проверка, от авиокомпанията, от друг превозвач или от органите на държавата на пристигане.

При пътуване през външна шенгенска граница или към държава извън Шенген трябва да се носи оригиналът на нотариалната декларация или съответното съдебно решение.

Пътуване на дете без съгласие на единия родител – чл. 127а СК

Когато родителите не могат да постигнат съгласие относно:

• конкретно пътуване;
• многократни пътувания;
• държавите, до които детето ще пътува;
• срока на разрешението;
• придружителя;
• издаването или подновяването на паспорт,

спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

След измененията, влезли в сила на 30 декември 2025 г., чл. 127а СК се прилага, когато въпросите за пътуването и личните документи не са уредени в решение или споразумение по чл. 51, 59 или 127 СК.

Производството може да бъде образувано и когато тези въпроси вече са били уредени, но е настъпила съществена промяна в обстоятелствата.

Какво преценява съдът?

Основният критерий е най-добрият интерес на детето, а не удобството или личният конфликт между родителите.

В зависимост от конкретния случай съдът може да прецени:

• целта на пътуването;
• продължителността;
• държавата на пребиваване;
• условията за настаняване;
• лицето, което ще придружава детето;
• здравословните и образователните потребности;
• връзката с роднини в чужбина;
• възможността да бъде спазен режимът на лични отношения;
• риска детето да не бъде върнато;
• поведението и надеждността на пътуващия родител;
• наличието на въоръжен конфликт, бедствие или друга опасност;
• дали съответната държава участва в механизми за международно правно сътрудничество и връщане на неправомерно отведени деца.

ВКС подчертава, че интересът на детето се преценява конкретно въз основа на всички доказани по делото обстоятелства.

Разрешението трябва да бъде достатъчно определено във времето и пространството, за да може предварително да бъде оценена сигурността на детето.

Какви доказателства се представят по чл. 127а СК?

В зависимост от целта на пътуването могат да бъдат представени:

• удостоверение за раждане;
• съдебни решения или споразумения за родителските права;
• доказателства за настоящия адрес на детето;
• кореспонденция, доказваща отказа на другия родител;
• покана от роднини или приемаща организация;
• резервации, билети или туристическа програма;
• данни за адреса и условията на пребиваване;
• служебна бележка от училище или детска градина;
• медицински документи, когато пътуването е за лечение;
• информация за придружителя;
• доказателства за датата и начина на връщане;
• доказателства, че режимът на лични отношения няма да бъде осуетен.

Съдът може да събира доказателства и служебно.

В производствата, засягащи права и интереси на дете, навършило 10 години, детето по правило се изслушва, освен ако това би му навредило.

При изслушването присъства социален работник, а за по-малко дете съдът преценява необходимостта според степента на развитието му.

Забрана за извеждане от страната на дете в риск – чл. 127б СК

Член 127б СК има различна цел.

Той не разрешава обикновен спор за ваканция или посещение при роднини, а създава спешен превантивен механизъм срещу родителско отвличане или друго незаконно извеждане.

Молба могат да подадат:

• родител;
• настойник;
• попечител.

Компетентен е районният съд по настоящия адрес на детето, а детето трябва да има обичайно местопребиваване в България.

Какво представлява незаконното извеждане?

По смисъла на Семейния кодекс извеждането е незаконно, когато е извършено от родител, настойник, попечител или друг роднина в нарушение на правото на ефективно упражняване на родителските права и задължения, произтичащи от:

• закон;
• съдебно решение;
• утвърдено или действащо споразумение.

Не е необходимо детето да бъде изведено от непознато лице.

Родителското отвличане може да бъде извършено именно от другия родител или от член на семейството.

Какъв риск трябва да бъде доказан?

Не е достатъчно единият родител да заяви, че „няма доверие“ на другия.

Необходимо е да се установи конкретен и явен риск детето да бъде незаконно и непосредствено изведено от България.

Регламент (ЕС) 2018/1862 предвижда въвеждане в ШИС на сигнали за деца, изложени на риск да бъдат отвлечени от родител, член на семейството или настойник.

Европейската уредба изисква рискът да бъде конкретен и очевиден, като се вземат предвид личните обстоятелства на детето и средата, в която то се намира.

Практически признаци за такъв риск могат да бъдат:

• изрични заплахи, че детето ще бъде отведено и няма да бъде върнато;
• закупени еднопосочни билети;
• тайно издаване или задържане на документите на детето;
• подготовка за трайно преместване без знанието на другия родител;
• прекратяване на работа, жилище или други връзки с България;
• чуждо гражданство или трайно установяване на извеждащия родител в друга държава;
• предходен опит за незаконно извеждане;
• укриване на местонахождението на детето;
• отказ да бъде съобщен адресът, на който детето ще пребивава;
• системно неизпълнение на съдебен режим;
• данни за домашно насилие, принуда или заплахи;
• намерение детето да бъде отведено в държава, в която връщането му би било практически затруднено.

Тези обстоятелства не водят автоматично до забрана.

Те трябва да бъдат доказани и разгледани в тяхната съвкупност.

Спешна временна забрана

При образуване на делото и установен риск районният съд се произнася незабавно с разпореждане, че детето не може да бъде извеждано от страната до постановяване на окончателното решение.

Съдът уведомява компетентните органи на МВР за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

Разпореждането може да бъде изменено от същия съд при промяна на обстоятелствата.

Това е съществено предимство на производството по чл. 127б СК: защитата може да бъде задействана преди окончателното приключване на делото.

Срокове по производството

Законът предвижда съкратени процесуални срокове:

1. Районният съд постановява решение в 14-дневен срок от образуване на делото.
2. Забраната може да бъде наложена за срок до една година.
3. Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от съобщаването.
4. Окръжният съд се произнася в едномесечен срок от постъпване на жалбата.
5. Решението на окръжния съд е окончателно.
6. Влязлото в сила решение се изпраща незабавно на МВР за съответното вписване в ШИС.

Може ли забраната да бъде отменена?

Да.

Забраната може да бъде отменена преди изтичането на срока и когато рискът от незаконно извеждане е отпаднал.

Молбата за отмяна може да бъде подадена от:

• родител;
• настойник;
• попечител.

Компетентен отново е районният съд по настоящия адрес на детето.

Необходимо е да бъдат представени доказателства за промяната в обстоятелствата.

След отмяната съдът уведомява компетентните органи, за да бъде актуализиран или заличен сигналът в ШИС.

Оттегляне на дадено съгласие за пътуване

Родителят може да оттегли дадено по-рано съгласие, когато са настъпили нови обстоятелства – например промяна на държавата, срока, придружителя или съмнения, че детето няма да бъде върнато.

Оттеглянето следва да бъде извършено писмено, с нотариална заверка на подписа, и да бъде своевременно доведено до знанието на:

• другия родител;
• придружителя;
• транспортната компания, когато е приложимо;
• компетентните органи при наличие на непосредствен риск.

Самото нотариално оттегляне обаче не трябва да се приравнява на съдебна забрана по чл. 127б СК.

Когато има конкретна опасност от непосредствено извеждане, по-сигурният законов механизъм е незабавно подаване на молба до районния съд за временна и окончателна забрана.

Ако вече съществува съдебно решение, което замества съгласието на родителя, едностранното оттегляне на предходна нотариална декларация не обезсилва автоматично съдебното решение.

Необходимо е да се прецени дали са налице основания за ново производство по чл. 127а, ал. 3 СК поради промяна на обстоятелствата или за защита по чл. 127б СК.

Пътуване или трайно преместване на детето?

Временното пътуване не трябва да се смесва с промяната на местоживеенето на детето.

От 30 декември 2025 г. чл. 126, ал. 1 СК изрично предвижда, че за промяна на местоживеенето, която води до съществена промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето, е необходимо съгласие и на двамата родители.

Това важи и когато упражняването на родителските права вече е предоставено на единия родител със съдебно решение.

Следователно решение, позволяващо ваканционно пътуване, не дава автоматично право на родителя:

• да установи детето трайно в чужбина;
• да го запише постоянно в чуждестранно училище;
• да прекрати фактическата му връзка с България;
• да промени едностранно центъра на семейния и социалния му живот.

При спор относно трайното преместване трябва да бъдат разгледани въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и пътуването като взаимно свързани въпроси.

Какво да направите, ако искате разрешение за пътуване?

Практическите стъпки обичайно са:

1. Изпратете писмено предложение до другия родител с точни държави, период, придружител и цел на пътуването.
2. Запазете доказателствата за изпращането и получения отказ или липсата на отговор.
3. Подгответе конкретен план за пътуването.
4. Съберете доказателства за условията на пребиваване и връщането на детето.
5. Проверете валидността на паспорта или личната карта.
6. Подайте молба по чл. 127а СК до районния съд по настоящия адрес на детето.
7. При необходимост поискайте предварително изпълнение на решението.

Молбата трябва да бъде формулирана така, че съдебното решение да може да бъде изпълнено и използвано пред МВР, консулска служба, превозвач или чуждестранен орган.

Какво да направите при риск детто да бъде изведено?

При конкретна и непосредствена опасност не трябва да се разчита единствено на устни предупреждения или неформални уведомления.

Необходимо е незабавно да се:

1. съберат доказателства за риска;
2. установи къде се намират детето и документите му;
3. подаде молба по чл. 127б СК;
4. поиска незабавна временна забрана;
5. представят всички данни за планираното извеждане;
6. уведомят компетентните органи при непосредствена опасност;
7. прецени необходимостта от мерки по Закона за защита от домашното насилие или Закона за закрила на детето.

При вече осъществено извеждане трябва незабавно да се анализира приложимостта на Хагската конвенция от 1980г., Регламент (ЕС) 2019/1111 и процедурите за връщане на неправомерно отведено или задържано дете.

Нашият съвет

Делата по чл. 127а и чл. 127б СК изискват различна правна стратегия.

При искане за разрешение за пътуване трябва да бъдат доказани целта, сигурността и ползата за детето.

При искане за забрана трябва да бъде доказан конкретен и непосредствен риск от незаконно извеждане.

Неправилното правно основание или прекалено общото искане могат да доведат до отхвърляне на молбата или до постановяване на решение, което не може ефективно да бъде използвано.

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ оказва правна помощ при:

• подготовка на декларации за пътуване;
• оттегляне на дадено съгласие;
• дела по чл. 127а СК;
• спешни молби за забрана по чл. 127б СК;
• издаване на паспорт без съгласието на другия родител;
• спорове относно преместване на дете в чужбина;
• международно отвличане на деца;
• производства по Хагската конвенция от 1980 г.;
• защита при неизпълнение на режим на лични отношения.

За правна консултация и процесуално представителство:

Телефон: 0897 90 43 91
Електронна поща: office@lawyer-bulgaria.bg

Може ли дете да пътува само с единия родител?

Да, но по правило трябва да има съгласие от другия родител или съдебно решение, което замества това съгласие. Трябва да се проверят и правилата на държавата на пристигане и на транспортната компания.

Необходим ли е задължително паспорт?

Не във всички случаи. Валидната лична карта може да бъде използвана за определени държави, когато детето е навършило възрастта за издаването ѝ. За дете под 14 години обичайният документ за пътуване е паспортът.

Достатъчен ли е актът за раждане?

Не. Актът за раждане доказва произхода, но не е документ за преминаване на границата.

Какво става, ако другият родител отказва декларация?

Подавa се молба по чл. 127а СК до районния съд по настоящия адрес на детето. Съдът може да замести липсващото съгласие и при необходимост да разреши издаването на паспорт.

Може ли съдът да разреши неограничено пътуване?

По правило разрешението трябва да бъде ограничено до определен срок и до конкретни или определяеми държави. Напълно неограничено разрешение по време и територия не осигурява достатъчна предварителна защита на интереса на детето.

Кога се подава молба по чл. 127б СК?

Когато съществува конкретен и явен риск детето да бъде незаконно и непосредствено изведено от България от родител, роднина, настойник или попечител.

Колко време действа забраната?

Съдът може да наложи забрана за срок до една година. При продължаващ или нов риск трябва своевременно да се предприемат последващи процесуални действия.

Вписва ли се забраната в Шенгенската информационна система?

Да. При постановена забрана съдът уведомява компетентните органи на МВР за въвеждане на сигнал в ШИС.

Може ли забраната да бъде отменена?

Да, когато се докаже, че рискът от незаконно извеждане е отпаднал. Отмяната се постановява от районния съд по настоящия адрес на детето.

Нужна ли е декларация при пътуване в Шенген?

Премахването на системния контрол по вътрешните шенгенски граници не отменя принципа за общо родителско съгласие. Препоръчително е декларацията или съдебното решение да се носи, тъй като може да бъде поискано от превозвач, полиция или органите на държавата на пристигане.