Жалба срещу медицинско лице

Напоследък зачестиха въпросите относно правна помощ за изготвяне на жалба срещу медицинско лице.

Много пациенти остават с усещането, че са получили непълна, забавена, неясна или некачествена медицинска помощ, но не знаят към кого да се обърнат и по какъв ред да защитят правата си.

В подобни случаи правилният подход не е само емоционална реакция, а юридически прецизно действие, съобразено със Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, правилата за медицинските стандарти и общите правила за обезщетяване на вреди.

Какво урежда Законът за здравето?

Законът за здравето поставя основата на пациентските права в България.

В него е уредено, че медицинската помощ следва да бъде достъпна, качествена и основана на принципи като своевременност, достатъчност и зачитане на правата на пациента.

В правата на пациента попадат не само лечението като краен резултат, но и начинът, по който се предоставя помощта —

1. дали е дадена ясна информация,
2. дали е поискано валидно информирано съгласие,
3. дали е осигурена безопасност по време на лечението
4. дали пациентът е получил достъп до документацията и данните за собственото си здравословно състояние.

Това означава, че жалба срещу медицинско лице може да бъде основателна не само при тежка лекарска грешка, а и при нарушения като:

• отказ да бъде предоставена ясна информация за диагнозата и лечението;

• непредоставяне на възможност за информиран избор;

• отразяване в системата на дейности, които реално не са извършени;

• унизително, грубо или недопустимо отношение;

• отказ за достъп до медицинска документация;

• действия в противоречие с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика.

Кога има основание за жалба срещу лекар, лечебно заведение?

На практика основание за жалба е налице, когато пациентът е засегнат от нарушение на негово законово право, а не само когато е недоволен от резултата от лечението.

Не всяко неблагоприятно развитие на заболяването означава автоматично нарушение.

Но когато има липса на информация, необосновано забавяне, отчетени, но неизвършени дейности, формално подписано информирано съгласие без реално разяснение, или отклонение от утвърдените стандарти, тогава вече може да се говори за правен проблем, който подлежи на проверка.

Особено важно е да се разбере, че от гледна точка на Закона за здравето пациентът не е пасивна страна.

Той има право да бъде информиран на достъпен език, да получи ясна информация за състоянието си, да поиска второ медицинско мнение, както и да подаде жалба или сигнал, когато правата му са нарушени.

До коя институция се подава жалба?

1. Жалба до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“

Когато оплакването е свързано с нарушени права на пациента, неспазване на медицински стандарти или проблеми в работата на лечебното заведение, жалбата може да бъде насочена до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН).

Министерството на здравеопазването изрично посочва, че именно ИАМН разглежда сигнали за нарушаване правата на пациентите и за неизпълнение на утвърдените медицински стандарти.

Това е правилният административен път, когато искате институционална проверка дали лекарят или лечебното заведение са действали в противоречие със закона, медицинските стандарти или правилата за качество на медицинската помощ.

2. Жалба до РЗИ по реда на чл. 93 от Закона за здравето

Законът за здравето предвижда и конкретен ред: пациентът, негов родител, настойник, попечител или упълномощено лице може да подава Жалба срещу медицинско лице и сигнали до Регионалната здравна инспекция (РЗИ), чрез адвокат при нарушаване на права по закона или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

По чл. 93 ЗЗ РЗИ извършва служебна проверка в 7-дневен срок по жалбата или сигнала.

Това е особено важен практически инструмент, защото много пациенти погрешно смятат, че могат да се обърнат само към съда.

В действителност административната Жалба срещу медицинско лице е първата логична стъпка, когато трябва да се установят факти, да се изискат документи и да се направи проверка на място или по документи.

3. Жалба до НЗОК или РЗОК

Когато в електронното здравно досие са отразени дейности, които не съответстват на реално получената медицинска помощ, правилният адресат е НЗОК или съответната РЗОК.

НЗОК изрично посочва, че при такова несъответствие пациентът може да подаде жалба за извършване на проверка и за нанасяне на необходимите корекции.

НЗОК също така посочва, че пациентите могат да подават жалби при отчетена, но неизвършена медицинска дейност, отказан достъп до документация или неправомерно поискани суми.

Тази хипотеза е особено актуална в условията на дигитализация на здравната система и на използване на НЗИС и електронното здравно досие.

Именно затова през последните години НЗОК отчита множество сигнали, подадени след проверка на данните в електронните системи.

Какво трябва да съдържа  жалба?

Колкото по-конкретна и доказателствено обезпечена е подадената Жалба срещу медицинско лице, толкова по-голяма е вероятността проверката да бъде реална, а не формална.

Това е особено важно при случаи на спор относно информирано съгласие, отчетени дейности, отказ от достъп до документация или твърдяно отклонение от медицинските стандарти.

Какви права има пациентът по време на спора?

Законът за здравето дава на пациента не само право да се оплаква, но и право:

• на достъпна и качествена здравна помощ;

• на ясна и достъпна информация за състоянието, диагнозата, лечението и риска;

• на повече от едно медицинско становище;

• на защита на данните за здравословното състояние;

• на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури;

• на подаване на жалби и сигнали при нарушаване на правата му.

Тези права имат реална стойност само когато бъдат упражнени навреме и с правилните доказателства.

Затова при съмнение за нарушение е важно да се поиска копие от наличната медицинска документация, да се съхранят епикризи, лабораторни резултати, рецепти, касови бележки, записи от електронното досие и цялата писмена кореспонденция с лечебното заведение.

Дава ли Жалба срещу медицинско лице право на обезщетение?

Тук трябва да се направи важно разграничение.

Административната жалба до РЗИ, ИАМН или НЗОК има за цел проверка, констатации и евентуално налагане на административни мерки или санкции.

Тя сама по себе си не присъжда обезщетение на пациента.

Когато от некачествена медицинска помощ, неправомерни действия или бездействия са настъпили имуществени или неимуществени вреди, обезщетението се търси по съдебен ред, най-често на основание чл. 45 ЗЗД за непозволено увреждане.

Тази разпоредба предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

На практика именно административната проверка често се превръща в важна предварителна основа за бъдещ граждански иск, защото може да изясни факти, нарушения и несъответствия в документацията.

Това е правна логика, която следва от разграничението между контролна административна процедура и исково производство за вреди.

Защо е важно да се действа навреме?

При спор с медицинско лице времето е решаващо.

Медицинските документи, електронните записи, вътрешните проверки и свидетелските възприятия имат най-голяма стойност, когато бъдат събрани навреме.

Пасивното поведение често води до загуба на доказателства, формални откази и затруднения при последващ съдебен спор.

Затова при съмнение за нарушение най-правилният ход е да се предприеме комбинирана правна стратегия:

1. изискване и запазване на медицинската документация;

2. проверка на електронното здравно досие;

3. подаване на жалба до компетентния контролен орган;

4. анализ дали са налице предпоставки за съдебен иск за обезщетение.

Жалба срещу медицинско лице не е просто административна формалност.

Това е законов инструмент за защита на едни от най-чувствителните права на човека — правото на здраве, информираност, достойнство и безопасност при лечение.

Когато има съмнения за нарушени права на пациента, отчетени, но неизвършени дейности, липса на реално информирано съгласие, отказ на документация или отклонение от стандартите.

Законът за здравето предоставя реални механизми за реакция — чрез РЗИ, ИАМН, НЗОК, а при настъпили вреди и чрез съдебен иск за обезщетение.

Не отлагайте защитата на правата си.

При правилно подготвена жалба шансът за реална проверка и последваща правна защита е значително по-висок.

👉 Потърсете юридическа помощ навреме, защото при спорове, свързани с медицинска помощ, фактите, сроковете и доказателствата са решаващи.