Дело при неплатена фактура

Много често получаваме запитвания, следва ли да се образува съдебно дело при неплатена фактура ?

Фактурата е ключов документ в търговския оборот, но в съдебен спор тя обичайно е само „част от пъзела“.

Съдът търси не просто издадена фактура, а доказателства за основанието на вземането (договор/поръчка), изпълнение (доставка/услуга), приемане и настъпил падеж.

Ето как да подредите казуса си така, че да е годен за бързо събиране – и по възможност, през заповедно производство.

Какво доказва фактурата 

Фактурата е данъчен/счетоводен документ, който удостоверява документиране на доставка/услуга, но сама по себе си не „замества“ договора и приемането.

Поради това, при спор длъжникът най-често атакува именно:

(i) дали изобщо е имало валидна поръчка/договор;

(ii) дали е доставено/извършено;

(iii) дали е прието без възражения;

(iv) кога е настъпил падежът.

Практически извод:

Сама по себе си фактурата, не е достатъчна за доказване, без допълващи доказателства, като в това смисъл само фактура е  повишен риск от оспорване.

Реквизити на фактурата и срок за издаване

По ЗДДС фактурата трябва да съдържа задължителни реквизити (чл. 114 ЗДДС) – идентификация на доставчик/получател, дата, номер, предмет, данъчна основа, ставка/данък и др.

Срокът за издаване по правило е до 5 дни от датата на данъчното събитие, а при авансово плащане – до 5 дни от получаването му (чл. 113, ал. 4 ЗДДС).

За публично-административно разяснение по фактуриране може да се ползва и информационната страница на Национална агенция за приходите.

Важно уточнение за „подпис/печат“: по данъчната логика

Подписът/печатът не са сред задължителните реквизити по чл. 114 ЗДДС; те могат да се добавят за по-добро доказване, но липсата им сама по себе си не прави фактурата „нищожна“.

Доказателства при неплатена фактура

Най-силните комбинации за доказване в съда са следните документи:

A) За стоки
– Поръчка/договор/оферта (имейл, платформа, подписан договор, общи условия)
– Приемо-предавателен протокол или подписана доставка
– Товарителници, CMR, пътни листи, складови разписки, серийни номера/партиди
– Кореспонденция за приемане без възражения / рекламации / гаранция
– Частично плащане (силен индикатор за признание)

B) За услуги
– Договор/оферта с обхват и цена; протоколи за етапи/приемане
– Отчети, таймшитове, deliverables, логове, достъпи, подписани приемания
– Имейли „ОК“, протоколи от срещи, заявки за промени (change requests)

C) Счетоводни следи
– Осчетоводяване при получателя (ако разполагате с признание/данни)
Тук се работи внимателно: счетоводството помага, но рядко е достатъчно само по себе си без „външни“ доказателства за изпълнение.

Падеж и забава:

Тук ще отговорим на въпроса кога реално става „изискуемо“ и какво се търси

За да спечелите дело, трябва ясно да докажете падежа: уговорен срок (например „14 дни“) или приложими общи условия/рамков договор, или покана за плащане, когато няма срок.

От деня на забавата кредиторът има право на законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
(В иск/заповед почти винаги се претендира: главница + законна лихва от датата на забавата + разноски.)

При търговски сделки има и специални правила за срокове на плащане – чл. 303а ТЗ (общо правило: страните могат да уговорят срок до 60 дни; по-дълъг срок е допустим само при условия и ако не е явна злоупотреба).

На ниво ЕС рамката срещу забавени плащания е Директива 2011/7/ЕС (вкл. концепцията за компенсация и лихви при забава).

Що е „Заповедно производство“ ?

Практиката ни сочи,че това е най-бързият път за събиране задължението по фактури.

Когато целта е бърз изпълнителен титул, първо се преценява дали да се тръгне по заповедно производство:

– Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: за парични вземания, когато искът е подсъден на районен съд.
– Ако длъжникът възрази, възражението е в 2-седмичен срок от връчването (чл. 414, ал. 2 ГПК).
– При възражение спорът преминава към исков процес (където вече трябва пълният доказателствен пакет).

За практиката и процесуалните особености по заповедните производства има и тълкувателна насока от Върховен касационен съд (напр. ТР №4/2013 ОСГТК относно хипотези по чл. 410/417 ГПК и процесуални последици).

– Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК: възможна е, когато вземането се основава на изрично посочени документи (напр. актове, извлечения от счетоводни книги за определени субекти и др.).

В масовите търговски отношения „фактура“ сама по себе си не е документ по чл. 417 ГПК; затова най-често реалистичният заповеден път при фактури е чл. 410 ГПК, освен ако не сте в специална хипотеза по чл. 417 ГПК.

Съдебен исков процес:

Ако се стигне до иск:
– Формулира се основание: договор/поръчка/неоснователно обогатяване (по-рядко)
– Доказва се изпълнението и приемането
– Доказва се падежът и размерът
– Претендират се лихви по чл. 86 ЗЗД + разноски

На практика, делата „падат“ най-често поради липса на приемане/доставка или поради неясен падеж или липса на договорен срок и липса на надлежна покана.