Възражение за неподсъдност по дело

Съдебните дела понякога биват образувани пред некомпетентен съд, за което се налага изготвяне на възражение за подсъдност по дело.

Възражението за неподсъдност е процесуално средство, чрез което страна по гражданско или търговско дело оспорва компетентността на сезирания съд да разгледа конкретния спор като първа инстанция.

Чрез възражението не се оспорва основателността на предявения иск.

Ответникът не твърди непременно, че ищецът няма вземане или право, а че делото е образувано пред съд, който не е компетентен да го разгледа по правилата на родовата или местната подсъдност.

Когато възражението бъде уважено, искът не се отхвърля.

Производството пред неправилно сезирания съд се прекратява и делото се изпраща на компетентния съд.

Подадената искова молба запазва действието си, а делото се счита за висящо от датата на първоначалното му образуване.

Това е особено важно при спазването на давностни и преклузивни срокове.

Кога едно дело е неподсъдно на сезирания съд?

Неподсъдност е налице, когато делото е предявено:

• пред районен съд, въпреки че като първа инстанция е компетентен окръжен съд;
• пред окръжен съд, въпреки че спорът по общото правило е подсъден на районен съд;
• пред съд извън района на постоянния адрес или седалището на ответника, когато няма приложима специална подсъдност;
• пред съд, различен от съда по местонахождението на недвижимия имот;
• пред съд, различен от този по настоящия адрес на потребителя;
• пред съд, който не е компетентен съобразно специалните правила за застрахователни, трудови, деликтни, наследствени или други спорове.

Не е правилно да се приема, че всяко дело задължително трябва да бъде заведено по адреса или седалището на ответника.

Това е общото правило, но Гражданският процесуален кодекс предвижда редица специални и изключителни правила, които имат предимство.

Видове подсъдност по граждански дела

Основното разграничение е между:

1. родова подсъдност;
2. местна подсъдност;
3. подсъдност по местонахождение на недвижим имот;
4. договорно избрана местна подсъдност;
5. специална местна подсъдност.

Разграничението е важно, защото срокът, лицата, които могат да направят възражението, и правомощията на съда са различни.

Срокове за възражение за неподсъдност

Вид подсъдност	Кой може да възрази	До кога	Следи ли съдът служебно
Родова подсъдност	Всяка страна	До приключване на производството пред въззивната инстанция	Да
Подсъдност по местонахождение на недвижим имот	Всяка страна	До приключване на първото заседание пред първата инстанция	Да
Подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК	Ответникът	Най-късно в срока за отговор	Да, до приключване на първото заседание
Останалите случаи на местна подсъдност	Само ответникът	Най-късно в срока за отговор	Не
Представяне на доказателства	Страната, която възразява	Едновременно с възражението	—

При обикновената местна неподсъдност пропускането на срока за отговор води до преклудиране на възражението.

След изтичането на срока ответникът по правило не може за първи път да твърди, че делото е заведено пред местно некомпетентен съд.

Родова подсъдност – районен или окръжен съд

Родовата подсъдност определя дали делото следва да бъде разгледано като първа инстанция от районен или от окръжен съд.

Съгласно чл. 103 ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, освен тези, които по закон са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

На окръжния съд са подсъдни, наред с останалите изрично посочени в закона производства:

• искове за установяване или оспорване на произход;
• искове за прекратяване на осиновяване;
• искове за поставяне под запрещение;
• искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот при цена над законовия праг;
• граждански и търговски искове с цена над законовия праг, освен предвидените в закона изключения;
• искове, които поради връзката им с друг иск трябва да бъдат разгледани от окръжния съд;
• други дела, които специален закон възлага на окръжния съд.

Актуални прагове след въвеждането на еврото

В текста на чл. 104 ГПК традиционно са посочени праговете:

• 25 000 лв. за граждански и търговски искове;
• 50 000 лв. за определени искове за собственост и други вещни права върху недвижим имот.

След въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. тези стойности се прилагат след превалутиране по официалния курс, съответно приблизително:

• 12 782,30 евро вместо 25 000 лв.;
• 25 564,59 евро вместо 50 000 лв.

При определяне на родовата подсъдност трябва да бъде изчислена правилно цената на иска по правилата на чл. 69 и следващите от ГПК.

Определяне на подсъдността при няколко съединени иска

При обективно кумулативно съединяване на няколко иска цената на всеки иск по правило се преценява самостоятелно.

Не се събират механично цените на всички искове, за да се определи родовата подсъдност.

Например, ако са предявени три отделни осъдителни иска, всеки на стойност под прага за родова подсъдност на окръжния съд, самият общ сбор не превръща автоматично делото в подсъдно на окръжния съд.

Трябва обаче да се съобрази и чл. 104, т. 6 ГПК.

Когато един от съединените искове е подсъден на окръжния съд и останалите подлежат на разглеждане по същия съдопроизводствен ред, свързаните искове могат да бъдат разгледани заедно от окръжния съд.

Следователно анализът трябва да бъде извършен отделно за:

• цената на всеки иск;
• характера на исковете;
• вида на съединяването;
• приложимия съдопроизводствен ред;
• връзката между исковете.

Последици при нарушена родова подсъдност

Родовата подсъдност представлява абсолютна процесуална предпоставка.

За нея съдът следи служебно до приключване на производството пред въззивната инстанция.

Когато районен съд е разгледал дело, което е подсъдно като първа инстанция на окръжен съд, постановеното решение е недопустимо.

Въззивният съд следва да го обезсили и да изпрати делото на компетентния окръжен съд.

Обратната хипотеза не е напълно симетрична.

Съгласно чл. 270, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само защото спорът по правилата на родовата подсъдност е бил подсъден на районен съд.

Тази особеност трябва да се отчита при формулиране на възражението и при преценка на процесуалните последици.

Местна подсъдност по постоянния адрес или седалището на ответника

Общата местна подсъдност е уредена в чл. 105 ГПК.

Искът срещу физическо лице по правило се предявява пред съда по неговия постоянен адрес.

Искът срещу юридическо лице се предявява пред съда по неговото седалище.

Следователно трябва да се прави разграничение:

• при физическо лице е релевантен постоянният адрес;
• при търговско дружество или друго юридическо лице е релевантно вписаното седалище;
• при определени искове срещу юридическо лице може да бъде приложима и подсъдността по местонахождението на негов клон;
• при специална подсъдност общото правило може да бъде изключено.

Необходимо е адресът или седалището да бъдат преценявани към момента на подаване на исковата молба.

Подсъдност при няколко ответници

Когато ответниците са няколко и имат постоянни адреси или седалища в районите на различни съдилища, искът може да бъде предявен пред съда по адреса или седалището на един от тях.

Изборът принадлежи на ищеца.

Ответникът не може успешно да възрази само защото неговият собствен адрес се намира в района на друг съд, ако искът е надлежно предявен пред съда по адреса или седалището на друг съответно привлечен ответник.

Съдът обаче трябва да провери дали съединяването на ответниците не е привидно и дали срещу всеки от тях действително е предявен допустим иск.

Подсъдност при искове по договор

При иск за парично вземане, произтичащо от договор, законът предоставя допълнителна възможност искът да бъде предявен и пред съда по настоящия адрес на ответника.

Това правило не премахва общата подсъдност по постоянния адрес, а предоставя допълнителен избор на ищеца.

При спор за подсъдност трябва да бъде проверено:

• дали искът е за парично вземане;
• дали вземането произтича от договор;
• какъв е постоянният адрес на ответника;
• какъв е настоящият му адрес;
• дали не е приложима специална потребителска, трудова или друга подсъдност.

Местна подсъдност при потребителски спорове

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – постоянният му адрес.

Това правило се отнася както за искове, предявени от потребителя, така и за искове, заведени срещу него.

Например търговец, банка, небанкова финансова институция, застраховател или доставчик на услуга не може да заобиколи защитната подсъдност на потребителя, като заведе делото по собственото си седалище, когато чл. 113 ГПК е приложим.

За тази подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото съдебно заседание пред първата инстанция.

За правилното приложение на чл. 113 ГПК е необходимо да бъде установено дали лицето има качеството „потребител“.

Определяща е целта, за която е сключен договорът, а не единствено наименованието на страната или формата на договора.

Подсъдност при застрахователни спорове

При преки искове на увредено лице срещу застраховател, Гаранционния фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се прилага специалното правило на чл. 115, ал. 2 ГПК.

Искът може да бъде предявен пред съда:

• по настоящия адрес на ищеца;
• при липса на настоящ адрес – по постоянния адрес;
• по седалището на ищеца, когато той е юридическо лице;
• по местонастъпването на застрахователното събитие.

Релевантен е адресът или седалището към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Тази подсъдност не трябва да се смесва с общата подсъдност по седалището на застрахователя.

Подсъдност при непозволено увреждане

Исковете за вреди от непозволено увреждане могат да бъдат предявени и пред съда по местоизвършването на деянието.

Това е изборна местна подсъдност. Ищецът може да избере между общия съд по адреса на ответника и съда по местоизвършването на увреждащото действие.

Само обстоятелството, че ответникът живее в друг съдебен район, не прави избрания от ищеца съд некомпетентен, когато вредоносното деяние е извършено в неговия район.

Подсъдност при трудови искове

Работникът или служителят може да предяви иск срещу работодателя и пред съда по мястото, където обичайно полага своя труд.

Това е защитна подсъдност в полза на работника или служителя.

Предварителна договорна клауза, с която работникът се отказва от тази подсъдност преди възникването на конкретния спор, не може да бъде противопоставена по начин, който ограничава законовата му защита.

Подсъдност при искове за издръжка

Искът за издръжка може да бъде предявен и пред съда по постоянния адрес на ищеца.

Тази възможност цели да улесни лицето, което претендира издръжка, включително дете, родител или бивш съпруг, когато са налице материалноправните предпоставки.

Подсъдност по местонахождение на недвижим имот

Исковете, изрично посочени в чл. 109 ГПК, се предявяват пред съда по местонахождението на недвижимия имот.

Към тази категория спадат по-специално искове:

• за вещни права върху недвижим имот;
• за делба на съсобствен недвижим имот;
• за граници;
• за защита на нарушено владение;
• за сключване на окончателен договор, когато предметът е вещно право върху недвижим имот;
• в други изрично предвидени от закона случаи.

Когато имотът се намира в районите на няколко съдилища, компетентността се определя съобразно правилата на ГПК.

За подсъдността по местонахождение на недвижимия имот съдът следи служебно до приключване на първото съдебно заседание пред първата инстанция. В същия срок възражение може да направи всяка от страните.

Може ли страните да изберат друг съд?

С писмен договор страните могат да изберат друг местно компетентен съд за имуществен спор.

Договорната подсъдност не може да изменя:

• родовата подсъдност;
• изключителната подсъдност по местонахождение на недвижим имот;
• международната компетентност, когато законът или приложим европейски акт не допуска това;
• защитната подсъдност на потребители и работници чрез предварителна клауза, когато законът допуска избор едва след възникването на спора.

При потребителски и трудови спорове уговорка за избор на съд има действие само ако е сключена след възникването на конкретния спор.

Клауза в общи условия, подписана преди възникването на спора, не е достатъчна да лиши потребителя или работника от законово предоставената му подсъдност.

Кой може да направи възражение за местна неподсъдност?

При обикновената местна подсъдност възражението може да бъде направено само от ответника.

Ищецът е избрал съда чрез подаването на исковата молба и по правило не може впоследствие да се позове на собствен неправилен избор, за да иска преместване на делото.

Съдът също не може служебно да повдига всяка местна неподсъдност. Служебна проверка е допустима само в предвидените от закона случаи.

При подсъдността по местонахождение на недвижим имот възражение може да направи всяка страна.

В какъв срок се прави възражението?

При общия исков процес възражението за обикновена местна неподсъдност трябва да бъде направено най-късно в едномесечния срок за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.

При търговски спорове, разглеждани по реда на глава XXXII ГПК, срокът за отговор по чл. 367 ГПК е двуседмичен.

Следователно не е правилно да се твърди, че срокът във всички случаи е един месец. Меродавен е конкретният срок, предоставен на ответника за писмен отговор в приложимото производство.

Възражението трябва да бъде направено изрично. Не е достатъчно ответникът само да посочи своя адрес или седалище, без да заяви, че оспорва местната компетентност на сезирания съд.

Какви доказателства трябва да се приложат?

Съгласно чл. 119, ал. 5 ГПК страната е длъжна да представи доказателствата си едновременно с възражението за неподсъдност.

В зависимост от конкретния спор могат да бъдат приложени:

• удостоверение за постоянен или настоящ адрес;
• официална справка за адресната регистрация;
• извлечение от Търговския регистър;
• дружествен договор или учредителен акт;
• договорът, от който произтича спорът;
• доказателства за мястото на изпълнение;
• нотариален акт или схема на недвижим имот;
• доказателства за местонахождението на имота;
• застрахователна полица;
• протокол за пътнотранспортно произшествие;
• доказателства за мястото на застрахователното събитие;
• доказателства за качеството „потребител“;
• доказателства за обичайното място на полагане на труд;
• други относими официални или частни документи.

Възражение, основано единствено на общо твърдение, без необходимите доказателства, може да бъде оставено без уважение.

Как се произнася съдът по възражението?

Съдът разглежда възражението и преценява:

• допустимо ли е;
• подадено ли е от легитимирана страна;
• направено ли е в срок;
• приложени ли са доказателствата едновременно с него;
• кое правило за подсъдност е приложимо;
• кой е компетентният съд.

Когато възражението е основателно, съдът постановява определение, с което:

1. прекратява производството пред себе си;
2. изпраща делото на компетентния съд.

Когато възражението е неоснователно или просрочено, съдът го оставя без уважение и продължава разглеждането на делото.

Може ли определението за подсъдността да се обжалва?

Съгласно чл. 121 ГПК заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

Обжалването се извършва с частна жалба.

По общото правило на чл. 275, ал. 1 ГПК частната жалба се подава в едноседмичен срок:

• от съобщаването на определението, когато е постановено в закрито заседание;
• от датата на съдебното заседание, когато определението е постановено в присъствието на страната.

В частната жалба трябва да бъдат изложени конкретни оплаквания относно приложеното правило за подсъдност, релевантния адрес, цената на иска, характера на правоотношението или специалната подсъдност.

Не е достатъчно само да се заяви, че определението е неправилно.

Какво се случва, ако и вторият съд се смята за некомпетентен?

Съдът, на който делото е изпратено, не може просто да го върне обратно на първия съд.

Ако вторият съд счита, че делото също не му е подсъдно, той трябва да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК.

Важно е да се подчертае, че спорът за подсъдност е уреден в чл. 122 ГПК, а не в чл. 93 ГПК.

Спорът се решава:

• от общия по-горен по степен съд;
• когато съдилищата се намират в районите на различни по-горни съдилища – от по-горния съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото;
• от Върховния касационен съд, когато в спора участва апелативен съд.

Производството по спора за подсъдност се разглежда в закрито заседание.

Страните не водят самостоятелно нов иск. Спорът възниква между съдилищата във връзка с компетентността им да разгледат вече образуваното дело.

Има ли значение промяната на адреса след завеждане на делото?

По правило последващата промяна на обстоятелствата, които определят местната подсъдност, не е основание делото да бъде изпратено на друг съд.

Ако искът е бил правилно предявен пред компетентния съд към датата на подаването му, последващата промяна на постоянния адрес, настоящия адрес или седалището не води автоматично до промяна на подсъдността.

Това правило осигурява стабилност на вече образуваното производство и предотвратява преместването на делото при всяка последваща адресна промяна.

Въпроси при възражение за неподсъдност

1. Възражението се подава след изтичане на срока за отговор

При обикновена местна неподсъдност това води до преклудиране на правото на възражение.

2. Не се представят доказателства едновременно с възражението

Законът изисква доказателствата да бъдат представени едновременно с възражението, а не в по-късен момент по преценка на ответника.

3. Позоваване само на общата подсъдност по чл. 105 ГПК

Преди възражението трябва да се провери дали не е приложима специална подсъдност при потребителски, застрахователни, трудови, деликтни или вещни спорове.

4. Смесване на постоянен и настоящ адрес

Общата подсъдност срещу физическо лице се определя по постоянния адрес, но при потребителски и определени други спорове законът отдава значение на настоящия адрес.

5. Смесване на адрес и седалище

Физическото лице има постоянен и настоящ адрес.

Юридическото лице има седалище и адрес на управление.

6. Механично събиране на цената на няколко иска

При кумулативно съединяване по правило се преценява цената на всеки иск, като се отчита и специалната разпоредба на чл. 104, т. 6 ГПК.

7. Искане за отхвърляне на иска вместо изпращане на делото

Неподсъдността не обосновава отхвърляне на иска по същество. Правилното искане е за прекратяване на производството пред сезирания съд и изпращане на делото на компетентния съд.

8. Непосочване на компетентния съд

Възражението трябва ясно да посочва кой конкретен съд според ответника е компетентен.

9. Позоваване на невалидна договорна клауза

Предварително уговорена подсъдност не може да дерогира родовата или изключителната подсъдност и не може предварително да лиши потребител или работник от законовата му защита.

Защо е необходим адвокат при спор за подсъдност?

Преценката на подсъдността често изисква едновременно изследване на:

• вида на предявения иск;
• цената на иска;
• правното качество на страните;
• постоянния и настоящия адрес;
• седалището на юридическото лице;
• мястото на изпълнение на договора;
• мястото на настъпване на вредата;
• местонахождението на недвижимия имот;
• наличието на потребителско или трудово правоотношение;
• съдържанието на договорна клауза за избор на съд;
• приложимото европейско или международно право.

Неправилната квалификация може да доведе до пропускане на преклузивния срок и загубване на възможността да бъде оспорена местната подсъдност.

Адвокатска помощ при възражение за неподсъдност

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ оказва съдействие при:

• проверка на родовата и местната подсъдност;
• изготвяне на отговор на искова молба;
• възражение по чл. 119 ГПК;
• частна жалба срещу определение за подсъдност;
• спор за подсъдност по чл. 122 ГПК;
• потребителски и застрахователни спорове;
• търговски и договорни дела;
• вещни и наследствени спорове;
• трансгранични дела и международна компетентност.

За допълнителна информация и правна консултация:

Телефон: 0897 90 43 91
Е-mail: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво представлява възражението за неподсъдност?

Възражението за неподсъдност е мотивирано процесуално искане, с което се оспорва компетентността на сезирания съд да разгледа конкретното дело по правилата на родовата или местната подсъдност.

В какъв срок се подава възражението за местна неподсъдност?

Възражението се подава най-късно в срока за отговор на исковата молба. При общия исков процес срокът обичайно е един месец, а при търговските спорове по глава XXXII ГПК срокът за отговор е две седмици.

Кой може да подаде възражение за местна неподсъдност?

При обикновената местна подсъдност възражението може да бъде направено само от ответника. При подсъдността по местонахождение на недвижим имот възражение може да направи всяка страна.

Следи ли съдът служебно за местната подсъдност?

Не във всички случаи. Съдът следи служебно за подсъдността по местонахождение на недвижим имот, както и за специалната подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК в предвидения от закона срок.

Трябва ли да се представят доказателства?

Да. Съгласно чл. 119, ал. 5 ГПК доказателствата трябва да бъдат представени едновременно с възражението.

Какво се случва, ако възражението бъде уважено?

Съдът прекратява производството пред себе си и изпраща делото на компетентния съд. Исковата молба запазва действието си от датата на първоначалното подаване.

Може ли съдът да откаже да уважи възражението?

Да. Възражението може да бъде оставено без уважение, ако е просрочено, направено е от нелегитимирана страна, не е доказано или сезираният съд е компетентен по общо, специално или договорно правило.

Може ли определението за подсъдността да се обжалва?

Да. Заинтересованата страна може да подаде частна жалба. По общото правило срокът е една седмица от съобщаването или от съдебното заседание, когато страната е присъствала.

Какво се случва, ако вторият съд също откаже да разгледа делото?

Вторият съд повдига спор за подсъдност по чл. 122 ГПК. Спорът се решава от съответния по-горен съд, а в определени случаи – от Върховния касационен съд.

Събират ли се цените на няколко съединени иска?

По правило родовата подсъдност се определя според цената на всеки иск поотделно, а не чрез механично събиране на цените. Трябва обаче да се съобрази и чл. 104, т. 6 ГПК относно свързаните искове.