Възлагателно искане по чл.349 ГПК
В производството по съдебна делба се стига и до втора фаза, когато се разглежда възможността за възлагателно искане по чл. 349 ГПК.
Целта на съдебната делба е всеки съсобственик да получи реален дял от наследствените имоти.
Предмет е приложението на чл.349 ГПК като основания за възлагане на делбения имот на преживелия съпруг.
Основателна предпоставка за уважаване на претенция по 349 ГПК за възлагане на делбен имот е:
А/имотът да е неподеляем;
Б/Съсобствеността е възникнала при условията на СИО
В/ Съсобствеността на имота, в която се намира в брак да е прекратен със смъртта на единия съпруг;
Г/ съделителя да не притежава друг жилищен имот;
Критерии за искане по чл.349 ГПК
С оглед на това законът предвижда основния, при които имотът, ако е неподеляемо жилище, да се възложи на един от наследниците.
Спрямо преживелия съпруг изискването е да се касае за неподеляемо жилище, бивша съпружеска имуществена общност, както и липсата на собствено жилище. 
Съгласно ТР № 1/2004г. наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на претенции по ал.2.
Конкуренцията на правните основания следва да се разреши според принципа, че специалният закон изключва приложението на общия.
Условието по чл.349, ал.1 ГПК съдържа привилегия, в защита интересите на ненавършилите пълнолетие деца. Възлагателно искане по чл.349 ГПК
Приложение на условия за възлагане
Съгласно смислово тълкуване на чл.349, ал.1 ГПК условието на съпруга да е възложено упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца се отнася само до бившия съпруг, когато предмет на делбата е съпружеска имуществена общност, прекратена с развод
Ситуация, в която се отнася за преживелия съпруг не е идентична и не се прилагат тези правила.
В конкретния случай е налице задължителна съдебна практика /Решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81 от 2011 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 242 от 04.11.2014 г. по гр. д. № 3345 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр. д. № 572 от 2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233 от 2016 г. на ВКС, първо г. о./
Именно тук се възприема, че при наличието на съсобственост следва да се приеме, че не включва в понятието „смесена съсобственост“ по смисъла на тълкувателното решение.
Съдебната практика за възлагатене чл.349 ГПК
Когато съпругът придобива права не като трето за съсобствеността лице
По силата на режима на СИО в имуществените отношения между съпрузите, не е налице смесена съсобственост.
В този смисъл е и съдебната практика на ВКС съобразно която притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК:
- Тълкувателно Решение № 1 от 2004 г. на ВКС, ОСГК, т.7
- Съдебно решение № 229 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 14/ 2009 г.- ВКС, първо г. о.;
- Съдебно решение № 72 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 6017/2014 г. – ВКС, първо г. о.
Отрицателното условие съпругът „да няма собствено жилище“ следва да се разбира съделителят да не притежава друг жилищен имот;
Съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК- напр. решение № 229 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., притежаването на идеална част от друг имот не е пречка за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК.
Става дума за имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, съгласно определението на § 5, т.30 от ДР на ЗУТ
Отделно текстът за самостоятелен имот е развит и при чл.40 ЗУТ – самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
