Връщане на отвлечено дете

В последните години засилената миграция, животът на български семейства в чужбина и нарастващият брой смесени бракове все по-често поставят въпроса за връщане на отвлечено дете по реда на Хагската конвенция.

Най-често проблемът възниква, когато единият родител:

• отведе детето в друга държава без съгласието на другия родител;
• не върне детето след разрешено пътуване;
• задържи детето в България след временен престой;
• премести детето в трета държава без съдебно решение или без съгласие;
• промени фактически местоживеенето на детето въпреки съвместно упражнявани родителски права.

В тези случаи не става дума за обикновен спор между родители, а за международноправен механизъм за незабавно възстановяване на предишното положение, когато детето е било неправомерно преместено или задържано извън държавата на обичайното му местопребиваване.

Нашата кантора разполага с дългогодишен практически опит по дела за международно отвличане на деца, производства по Хагската конвенция от 1980 г., дела пред Софийски градски съд, както и координация с централни органи и адвокати в чужбина.

При такива казуси времето е решаващо. Колкото по-бързо бъде подадена молбата за връщане, толкова по-големи са възможностите за ефективна защита.

Какво представлява Хагската конвенция от 1980 г.?

Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г. е основният международен акт, който урежда случаите на неправомерно прехвърляне или задържане на дете в друга държава.

Основната цел на Конвенцията е:

• да осигури бързото връщане на деца, неправомерно отведени или задържани в договаряща държава;
• да гарантира ефективното зачитане на правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;
• да предотврати родителят, който едностранно е преместил детето, да извлече процесуално предимство от собственото си неправомерно поведение.

Важно е да се подчертае, че производството по Хагската конвенция не е дело за родителски права по същество. Съдът не решава кой родител е „по-добър“ или при кого окончателно следва да живее детето. Целта е да се установи дали детето трябва да бъде върнато в държавата на обичайното му местопребиваване, където компетентният съд да реши спора за родителската отговорност.

Кога е налице отвличане на дете?

По смисъла на Хагската конвенция едно дете е неправомерно прехвърлено или задържано, когато са налице следните предпоставки:

1. Детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава

Първият и основен въпрос е къде е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди прехвърлянето или задържането.

Това не винаги съвпада с гражданството на детето, адресната му регистрация или държавата, в която е родено.

Съдът преценява фактически обстоятелства като:

• къде детето е живяло реално;
• къде е посещавало детска градина или училище;
• къде е бил неговият социален, семеен и образователен център;
• къде са били установени родителите;
• дали престоят в друга държава е бил временен или постоянен;
• дали двамата родители са имали общо намерение за трайно преместване.

2. Нарушени са права на упражняване на родителски права

Неправомерното отвеждане или задържане трябва да нарушава права на упражняване на родителски права, които могат да произтичат от:

• закона на държавата по обичайното местопребиваване;
• съдебно решение;
• административен акт;
• споразумение с правно действие;
• съвместно упражняване на родителски права от двамата родители.

Под „права на упражняване на родителски права“ се включва и правото да се определя местопребиваването на детето.

3. Родителските права са били реално упражнявани

Не е достатъчно формално наличие на права. Необходимо е към момента на отвеждането или задържането тези права да са били реално упражнявани или да биха били упражнявани, ако не беше извършено неправомерното преместване.

Това обстоятелство се доказва чрез:

• фактическа грижа за детето;
• участие във възпитанието;
• финансово подпомагане;
• контакти и комуникация;
• участие във важни решения относно детето;
• съдебни решения или споразумения;
• кореспонденция между родителите.

Връщане на дете от или в България

Производството може да се развие в две основни хипотези.

Детето е отведено от България в чужбина

Когато детето е имало обичайно местопребиваване в България и е било отведено или задържано в чужбина, родителят може да потърси съдействие чрез Министерството на правосъдието като централен орган или директно чрез компетентния орган в държавата, където се намира детето.

В тези случаи е необходимо бързо събиране на доказателства за:

• обичайното местопребиваване на детето в България;
• упражняваните родителски права;
• липсата на съгласие за трайно преместване;
• датата на отвеждането или задържането;
• местонахождението на детето;
• връзката на детето с България.

Детето е доведено или задържано в България

Когато детето е доведено или задържано в България, молбата за връщане по Хагската конвенция се разглежда от Софийски градски съд.

В производството участват:

• молителят или Министерството на правосъдието, когато молбата е подадена чрез него;
• насрещният родител;
• заинтересованите лица;
• дирекция „Социално подпомагане“;
• при необходимост — други компетентни органи.

Съдът разглежда делото приоритетно, защото целта на производството е бързина и недопускане на фактическо стабилизиране на неправомерно създадена ситуация.

Регламент ЕС 2019/1111 — Брюксел IIб

В рамките на Европейския съюз Хагската конвенция се прилага заедно с Регламент ЕС 2019/1111, известен като Брюксел IIб.

Този регламент замени Регламент ЕО 2201/2003 и въведе по-детайлни правила за:

• международната компетентност по дела за родителска отговорност;
• международното отвличане на деца в рамките на ЕС;
• изслушването на детето;
• сроковете за разглеждане;
• контактите между детето и родителя, който иска връщането;
• мерките за защита при връщане;
• признаването и изпълнението на решения;
• удостоверенията при връщане или отказ за връщане.

След измененията в Закона за закрила на детето, обнародвани в ДВ бр. 39/2024 г., българската процедура е по-тясно съобразена с Регламент ЕС 2019/1111.

Това е важно, защото в делата по Хагската конвенция вече следва да се анализират не само класическите предпоставки по Конвенцията, но и специалните европейски правила относно:

• възможността за предварително изпълнение;
• мерките за гарантиране защитата на детето след връщането;
• служебното събиране на доказателства;
• съдействието между съдилищата;
• удостоверенията по приложенията към Регламента;
• последиците от отказ за връщане на основание чл. 13, ал. 1, б. „б“ или чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция.

Срок за подаване на молба за връщане

Един от най-важните практически въпроси е срокът.

Ако молбата бъде подадена преди изтичане на една година от неправомерното прехвърляне или задържане, съдът по принцип следва да разпореди незабавно връщане, ако са налице условията на Конвенцията.

Ако е изтекла повече от една година, връщане отново може да бъде постановено, но насрещната страна може да се позове на интеграция на детето в новата среда.

Затова забавянето е опасно. То може да даде възможност на другия родител да твърди, че детето вече е приспособено към новата държава, училище, езикова среда и социален кръг.

Какви документи са необходими?

При подготовка на молба за връщане на отвлечено дете обикновено са необходими:

• акт за раждане на детето;
• документи за гражданство и самоличност;
• съдебни решения относно родителски права, ако има такива;
• споразумения между родителите;
• доказателства за адрес, училище, детска градина, лекар, социална среда;
• документи за пътуване;
• самолетни билети, резервации, съобщения;
• кореспонденция между родителите;
• доказателства за отказ детето да бъде върнато;
• доказателства за липса на съгласие за трайно преместване;
• данни за местонахождението на детето;
• документи от чуждестранни институции;
• преводи на необходимите документи.

Всяко дело има своя специфика. При някои казуси основният спор е къде е било обичайното местопребиваване. При други — дали е имало съгласие. При трети — дали връщането би изложило детето на сериозен риск.

Основания за отказ за връщане

Хагската конвенция допуска ограничени изключения, при които съдът може да откаже връщане.

Тези основания не следва да се тълкуват разширително, защото основният принцип на Конвенцията е бързо възстановяване на предишното положение.

1. Липса на реално упражняване на родителски права

Съдът може да откаже връщане, ако се установи, че родителят, който иска връщането, не е упражнявал реално родителските си права към момента на прехвърлянето или задържането.

Това възражение изисква конкретни доказателства.

Не е достатъчно само твърдение, че родителят е отсъствал или не е полагал грижи.

2. Съгласие или последващо примиряване

Връщане може да бъде отказано, ако се докаже, че молителят:

• предварително е дал съгласие за преместването;
• впоследствие се е примирил със задържането;
• с поведението си е създал впечатление, че приема новото местопребиваване на детето.

Това е едно от най-сложните възражения, защото съдът анализира не само писмени съгласия, но и цялостното поведение на родителя.

3. Сериозен риск за детето

Съдът може да откаже връщане, ако съществува сериозен риск връщането да изложи детето на физическа или психическа вреда или да го постави в нетърпимо положение.

Това основание се прилага внимателно и изисква висока степен на доказване.

В практиката могат да имат значение:

• данни за домашно насилие;
• риск от неглижиране;
• медицински проблеми;
• психологическо състояние на детето;
• липса на защитна среда;
• невъзможност за осигуряване на грижа след връщането;
• наказателни или социални производства;
• съдебни мерки за защита.

При дела в рамките на ЕС съдът следва да прецени и дали могат да бъдат определени подходящи мерки за защита след връщането.

4. Възражение на детето

Връщане може да бъде отказано и когато детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост, при която неговото мнение следва да бъде взето предвид.

Това не означава, че всяко нежелание на детето води до отказ.

Съдът анализира:

• възрастта;
• зрелостта;
• самостоятелността на мнението;
• дали детето е повлияно от единия родител;
• дали възражението е срещу държавата или срещу конкретния родител;
• дали мнението е стабилно и автентично.

Изслушване на детето

В производството по връщане съдът изслушва детето, когато това е подходящо според неговата възраст и зрялост.

Изслушването не е формалност. То може да има сериозно значение за крайния резултат, особено когато се прави възражение по чл. 13, ал. 2 от Хагската конвенция.

В същото време мнението на детето не замества правния анализ. Съдът трябва да провери дали изразената позиция е свободна, информирана и съответстваща на най-добрия интерес на детето.

Какво не решава съдът по Хагската конвенция?

Важно е родителите да знаят, че съдът по Хагската конвенция не решава окончателно:

• при кого ще живее детето;
• кой родител ще упражнява родителските права занапред;
• какъв ще бъде режимът на лични отношения;
• каква издръжка ще се дължи;
• дали единият родител е по-подходящ от другия.

Тези въпроси се решават от компетентния съд по съществото на родителската отговорност — обикновено съдът в държавата на обичайното местопребиваване на детето преди неправомерното преместване.

Производството по Хагската конвенция има по-ограничен предмет: дали има неправомерно прехвърляне или задържане и дали детето следва да бъде върнато.

Мерки за защита при връщане

Съвременната практика по дела за връщане на дете все по-често поставя въпроса за защитните мерки.

Когато се твърди риск за детето, съдът може да анализира дали след връщането могат да бъдат гарантирани подходящи мерки, например:

• временен режим на контакт;
• социално наблюдение;
• гарантирано жилище;
• забрана за доближаване;
• защита от домашно насилие;
• съдействие от социални служби;
• координация със съда в държавата на обичайното местопребиваване;
• медицинска или психологическа подкрепа;
• предаване на детето при определен ред;
• придружаване от родителя, който фактически се грижи за детето.

Тези мерки могат да бъдат решаващи, когато съдът преценява дали рискът е реален и дали може да бъде неутрализиран.

Изпълнение на решението за връщане

Когато съдът постанови връщане на детето, решението следва да бъде изпълнено ефективно.

В България при изпълнение на решение за връщане се прилагат правилата на чл. 528 ГПК относно предаване на дете.

На практика това означава, че изпълнението може да включва:

• покана за доброволно изпълнение;
• участие на съдебен изпълнител;
• съдействие от дирекция „Социално подпомагане“;
• при необходимост — съдействие от полиция;
• конкретен ред за предаване на детето;
• мерки за избягване на допълнителна травма за детето.

В подобни ситуации е особено важно изпълнението да бъде организирано внимателно, защото неправилният подход може да доведе до допълнителен психологически натиск върху детето.

Паралелни дела за родителски права

Много често делата по Хагската конвенция се развиват паралелно с други производства:

• дело за родителски права в чужбина;
• дело за родителски права в България;
• производство по домашно насилие;
• наказателно производство;
• производство за паспорт или пътуване;
• производство за привременни мерки;
• производство за признаване или изпълнение на чуждестранно решение.

Тук е необходима прецизна международноправна стратегия.

Грешка е производството по Хагската конвенция да се третира като обикновено семейно дело. То има самостоятелна логика, различен предмет и кратки срокове.

Основания за отказ за връщане по чл. 13 от Хагска конвенция

Съдът може да откаже връщането на детето, ако е установено наличието на основания по чл. 13 от Хагска конвенция, а именно:

• лицето, което се грижи за детето, не е ефективно упражнявало правото на лични отношения към момента на отвличането;
• лицето, инициирало молбата за връщане, е дало съгласие или впоследствие се е примирило с прехвърлянето или задържането;
• съществува сериозен риск за физическото или психическото здраве на детето в резултат на връщането, или то ще бъде поставено в нетърпимо положение;
• детето се противопоставя на връщането и е достигнало възраст и степен на зрялост, при която съдът взема предвид неговото мнение.

В подобни случаи, въпреки констатираното нарушение по Конвенцията, „интересите на децата са от първостепенно значение при упражняване на родителските права“ и съдът може да постанови отказ за връщане в държавата по първоначалното местопребиваване.

Специфични усложнения в практиката

Държави извън ЕС

Особена сложност представляват казусите, при които искането е за връщане в държава извън Европейския съюз, която:

• не е страна по Хагска конвенция, или
• е страна, но не е приела присъединяването на България.

В тези случаи правните механизми са ограничени и следва да се преценяват алтернативни способи за защита — включително двустранни договори, консулска намеса или производство пред национален съд в съответната държава.

Паралелни производства

Честа ситуация е образуването на паралелни съдебни производства в две или повече държави — едновременно по Хагска конвенция и по родителски права. Тук координацията между адвокатите в двете юрисдикции е от съществено значение.

Скрит родител и местонахождение на детето

В случаите, в които местонахождението на детето е неизвестно, съдът и централните органи могат да поискат съдействие от полицейски служби и Интерпол. Нашата кантора асистира при подаване на такива искания и координация с компетентните органи.

Въпроси при при международно отвличане на дете

Родителите често допускат грешки, които могат да отслабят позицията им.

Сред най-честите са:

• забавяне при подаване на молбата;
• липса на доказателства за обичайното местопребиваване;
• неясна комуникация с другия родител;
• изпращане на съобщения, които могат да се тълкуват като съгласие;
• подписване на документи без правна консултация;
• започване на неподходящо производство;
• смесване на спора за връщане със спора за родителски права;
• подценяване на социалния доклад;
• липса на стратегия за чуждестранното производство;
• неосигурени преводи и легализации;
• непълна информация за местонахождението на детето.

При международно отвличане на дете всяко действие има значение.

Дори едно кратко съобщение до другия родител може да бъде използвано като доказателство за съгласие или примиряване.

Какво трябва да направите незабавно?

Ако детето Ви е отведено или задържано в чужбина, препоръчително е незабавно да:

1. Запазите всички съобщения, имейли и документи.
2. Установите точната дата на отвеждането или задържането.
3. Съберете доказателства за обичайното местопребиваване на детето.
4. Не подписвате документи без правен анализ.
5. Не изпращате съобщения, които могат да се тълкуват като съгласие.
6. Потърсите правна помощ по Хагската конвенция.
7. Подготвите молба до централния орган или компетентния съд.
8. Координирате действията в България и чужбина.

Защо е необходим адвокат по Хагската конвенция?

Делата за връщане на отвлечено дете са сред най-сложните производства в международното семейно право.

Те изискват едновременно познаване на:

• Хагската конвенция от 1980 г.;
• Регламент ЕС 2019/1111;
• Закона за закрила на детето;
• Гражданския процесуален кодекс;
• международната съдебна практика;
• социалните и психологическите аспекти на спора;
• правилата за доказване на чуждестранно право;
• механизмите за сътрудничество между централните органи.

Адвокатът трябва да изгради стратегия не само за съдебното заседание, но и за цялостната международна координация — включително доказателства, преводи, чуждестранни решения, социални доклади и комуникация с институции.

Защо да изберете нашата кантора?

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“ предоставя съдействие при:

• връщане на дете по Хагската конвенция;
• незаконно задържане на дете в България;
• отвеждане на дете от България в чужбина;
• спешни молби до Министерство на правосъдието;
• процесуално представителство пред Софийски градски съд;
• обжалване пред Софийски апелативен съд;
• координация с адвокати в чужбина;
• подготовка на доказателства за обичайно местопребиваване;
• защита срещу молба за връщане;
• възражения по чл. 13 от Хагската конвенция;
• дела с твърдения за домашно насилие и сериозен риск;
• паралелни производства за родителски права;
• признаване и изпълнение на чуждестранни решения;
• мерки за защита на детето.

Връщането на отвлечено дете е спешна и високорискова правна процедура. Успехът зависи от бързата реакция, правилната международноправна стратегия и качественото доказване на обичайното местопребиваване, нарушените родителски права и липсата на основания за отказ.

Ако детето Ви е незаконно отведено, задържано в чужбина или доведено в България без съгласие, незабавно потърсете специализирана правна помощ.

За допълнителна информация и консултация:

Адвокатска кантора „Д. Владимиров и Партньори“
Тел.: 0897 90 43 91
Email: office@lawyer-bulgaria.bg

Какво е отвличане на дете от родител?

Това е неправомерно прехвърляне или задържане на дете в друга държава в нарушение на права на упражняване на родителски права, които са били реално упражнявани към момента на отвеждането или задържането.

Кой съд разглежда делата за връщане на дете в България?

Компетентен е Софийски градски съд. Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд, чието решение е окончателно.

Има ли държавна такса?

По производствата за връщане на дете по Хагската конвенция пред Софийски градски съд не се събират държавни такси и не се дължат разноски по реда на Закона за закрила на детето.

Какъв е срокът за подаване на молба?

Най-добре е молбата да бъде подадена незабавно. Едногодишният срок е особено важен, защото след изтичането му насрещната страна може да твърди, че детето вече е интегрирано в новата среда.

Може ли съдът да откаже връщане?

Да, но само при ограничени основания, като липса на реално упражняване на родителски права, съгласие или примиряване, сериозен риск за детето, възражение на зряло дете или противоречие с основни принципи за защита на човешките права.

Решава ли съдът кой родител ще получи родителските права?

Не. Производството по Хагската конвенция не решава спора за родителските права по същество. То решава дали детето следва да бъде върнато в държавата на обичайното му местопребиваване.

Какво става, ако детето не иска да се върне?

Съдът може да вземе предвид мнението на детето, ако то е достигнало достатъчна възраст и зрялост. Самото нежелание обаче не води автоматично до отказ.

Какво да направя, ако не знам къде се намира детето?

Централните органи могат да съдействат за установяване на местонахождението на детето. В определени случаи се търси съдействие от социални служби, полиция и други компетентни органи.