Вписване на искова молба
Вписване на искова молба
Вписването има значение за даване на гласност на спора и за даване на ход на делото – чл. 114, ал. 2 ЗС след Вписване на искова молба
Вписване на искова молба е една от най-важните процесуални стъпки при съдебни спорове, свързани с недвижими имоти, вещни права, предварителни договори, нищожност, унищожаемост, разваляне или отмяна на актове, които подлежат на вписване.
На практика много граждани разбират за това изискване едва след като вече са подали искова молба в съда и съдът им даде указания да представят доказателство, че исковата молба е вписана в съответната Служба по вписванията.
Вписването не е формалност без значение. То има важна правна функция – да даде публичност на съдебния спор и да защити ищеца срещу последващи разпореждания с имота, когато законът предвижда такова защитно действие.
Съгласно чл. 114 ЗС трябва да бъдат вписани определени искови молби, включително тези за разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване
На Вписване на искова молба подлежат и исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот. Законът изрично предвижда, че на тези молби не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.
Какво представлява вписването на искова молба?
Вписването на искова молба е действие, чрез което вече подадена в съда искова молба се вписва в Имотния регистър чрез съответната Служба по вписванията по местонахождение на недвижимия имот.
Целта е третите лица да могат да узнаят, че по отношение на конкретен недвижим имот съществува висящ съдебен спор.
Това е особено важно, когато:
- имотът може да бъде продаден по време на делото;
- имотът може да бъде дарен, заменен или ипотекиран;
- върху имота може да бъде наложена възбрана;
- има риск от прехвърляне на собствеността на трето лице;
- спорът засяга валидността на нотариален акт, договор или друг подлежащ на вписване акт;
- се търси сключване на окончателен договор по предварителен договор.
Вписването има преди всичко оповестително действие, но в някои случаи има и защитно-противопоставимо действие спрямо трети лица, придобили права след вписването.
Защо е важно вписване на искова молба?
Вписването на искова молба е важно, защото защитава ищеца от действия на ответника, които могат да затруднят или обезсмислят съдебната защита.
Например, ако се води дело за обявяване на нищожност на нотариален акт, а исковата молба не бъде вписана, ответникът може да се опита да прехвърли имота на друго лице.
Вписването показва на всички последващи приобретатели, кредитори и трети лица, че върху имота има висящ съдебен спор.
При иск по предварителен договор за обявяване на договора за окончателен вписването има особено силно значение, защото придобитите вещни права и наложените възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
Това Вписване на искова молба е изрично уредено в чл. 114, б. „б“ ЗС.
Вписване на искова молба условие за допустимост на иска ли е?
Важно е да се направи разграничение.
Невписването на исковата молба не означава автоматично, че искът е недопустим.
То обаче е процесуална пречка за движението на делото, когато законът изисква вписване.
Затова съдът обичайно дава указания на ищеца да извърши вписване и да представи доказателство за това.
Ако указанието бъде изпълнено, делото продължава.
Ако не бъде изпълнено в срок, може да се стигне до неблагоприятни процесуални последици, включително връщане на исковата молба при неизпълнение на дадени съдебни указания.
Законът казва ясно: на исковите молби по чл. 114 ЗС не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.
Кои искови молби подлежат на вписване?
На Вписване на искова молба подлежат не всички искови молби, а само тези, за които законът изисква вписване.
Най-често това са искови молби, свързани с недвижими имоти и вещни права.
1. Искови молби за разваляне, унищожаване, отмяна или нищожност на актове
Подлежат на вписване исковите молби, с които се иска:
- разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот;
- унищожаване на договор;
- отмяна на акт;
- признаване нищожността на нотариален акт;
- признаване нищожността на договор за продажба, дарение, замяна или друг акт, подлежащ на вписване.
Това са случаите по чл. 114, б. „а“ ЗС, когато искът атакува акт, който сам по себе си подлежи на вписване по чл. 112 ЗС.
2. Искови молби по предварителен договор
Много често вписване се изисква при иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен.
Това е една от най-важните хипотези, защото вписването предпазва купувача по предварителния договор от последващи разпореждания с имота от страна на продавача.
Ако исковата молба е вписана, последващо прехвърляне или тежест, възникнали след вписването, не могат да бъдат противопоставени на ищеца при условията на чл. 114, б. „б“ ЗС.
3. Искови молби за постановяване на решения, които заместват актове
Подлежат на вписване и искови молби, с които се търси постановяване на съдебно решение, което замества акт, подлежащ на вписване.
Съгласно чл. 112, б. „з“ ЗС се вписват влезлите в сила съдебни решения, които заместват актовете по чл. 112, б. „а“ ЗС, както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове.
4. Искови молби за собственост и вещни права
В практиката вписването може да бъде необходимо и при искове, които засягат право на собственост или други вещни права върху недвижим имот.
Такива могат да бъдат:
- ревандикационен иск;
- установителен иск за собственост;
- иск за признаване на вещно право;
- иск за делба, когато са налице предпоставките за вписване;
- иск, свързан с право на ползване;
- иск, свързан с право на строеж;
- иск относно граници или принадлежност на недвижим имот;
- иск за прогласяване недействителност на публична продан, когато се засягат права върху недвижим имот.
Тук е много важно да се прецени конкретният петитум на исковата молба.
Не е достатъчно делото да има някаква връзка с имот.
Вписването се преценява според това дали с иска се засягат права или актове, за които законът предвижда вписване.
Кой е длъжен да извърши Вписване на искова молба
Задължението за вписване на искова молба е в тежест на ищеца.
Съдът не извършва вписването вместо страната.
Съдът може да даде указания, че исковата молба следва да бъде вписана, но самото искане до съдията по вписванията се подава от страната, нейния адвокат или друго лице с правен интерес.
Съгласно чл. 12 ПВ, за да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 ПВ, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата.
При Вписване на искова молба, молбата трябва да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ.
Къде се извършва Вписване на искова молба ?
Вписването се извършва в Службата по вписванията към Агенция по вписванията по местонахождение на недвижимия имот.
Ако имотът се намира в София, компетентна е съответната Служба по вписванията в София.
Ако имотът е във Варна, Пловдив, Бургас, Добрич, Хасково или друг съдебен район, молбата се подава в службата по местонахождение на имота.
Агенцията по вписванията посочва, че за вписване, отбелязване на актове и заличаване на вписвания се подава писмена молба от заинтересовано лице – страна по акта, пълномощник или наследник.
Към молбата се прилагат актът за вписване, необходимите документи, пълномощно при подаване чрез пълномощник и документ за внесена държавна такса.
Вписване на искова молба е ключова стъпка при съдебни спорове за недвижими имоти.
То не е просто техническо действие, а важен инструмент за публичност, защита и противопоставимост на претендираните права.
При неправилно или непълно вписване делото може да бъде забавено, а ищецът може да се окаже в по-слаба позиция спрямо последващи приобретатели или кредитори.
Затова при спорове за собственост, предварителни договори, нищожност на нотариални актове, разваляне на сделки, делба или други вещноправни претенции е препоръчително още в началото да се извърши прецизна правна проверка на имота, документите и петитума на иска.
За повече информация и съдействие при вписване на искова молба, съдебни спорове за недвижими имоти и защита на вещни права, можете да се свържете с нас:
За повече информация или помощ, моля да се обърнете към нас на следният телефон + 359 897 90 43 91 или mail office@lawyer-bulgaria.bg
Една от най-честите причини за отказ за вписване на искова молба е непълно или неясно описание на имота. Съдията по вписванията не разглежда спора по същество. Той не решава кой е собственик и не проверява материалноправната основателност на иска. Но проверява дали актът подлежи на вписване, дали е в предвидената форма и дали съдържа необходимите данни. В Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при искови молби може да бъде отказано вписване, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота. ВКС изрично посочва, че съдията по вписванията проверява съответствието с правилото на чл. 6 ПВ, когато няма съдебно разпореждане за вписване.
Не. Съдията по вписванията не може да преценява дали искът е доказан, дали ищецът е собственик, дали договорът е действително нищожен или дали предварителният договор трябва да бъде обявен за окончателен. Според ВКС проверката на съдията по вписванията се ограничава до това дали актът подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията за форма и дали съдържа предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако законът изрично не предвижда друго. Това е изключително важно, защото производството по вписване не е второ съдебно производство по спора. То е охранително производство с ограничена проверка.
След като исковата молба бъде вписана, върху нея се поставят данните за вписването – входящ номер, акт, том, книга и дата. Тези данни се представят пред съда като доказателство, че указанието е изпълнено. След това съдът може да даде ход на делото и производството продължава по общия ред. Съгласно чл. 12, ал. 2 ПВ вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида, преписът се прилага към особено канцеларско дело, а оригиналът се връща на съда, в който е образувано делото.
Да, когато съдебното решение е постановено по вписана искова молба и самото решение подлежи на вписване или отбелязване. Агенцията по вписванията изрично посочва, че при вписване или отбелязване на съдебни решения се представят всички постановени решения от съдебните инстанции, като в молбата задължително се сочи сигнатурата на вписването на исковата молба – номер на акт, том, входящ номер, книга и година. Посочено е още, че съдебните решения се отбелязват по вписани искови молби в рамките на 6 месеца от датата на влизането им в сила по чл. 115, ал. 2 ЗС. Това е много важен момент. Самото вписване на исковата молба не приключва имотноправния ефект на спора. След приключване на делото следва да се прецени дали влязлото в сила решение трябва да бъде вписано или отбелязано.
Невписването може да доведе до няколко сериозни последици 1. Делото няма да получи ход - Когато исковата молба попада в хипотезите на чл. 114 ЗС, съдът няма да даде ход на делото, докато тя не бъде вписана. 2. Ищецът може да загуби защита спрямо трети лица - Ако ответникът прехвърли имота преди вписването, може да възникне сложен спор за противопоставимост на права. 3.. Може да се стигне до процесуални усложнения - При неизпълнение на съдебни указания в срок може да последва връщане на исковата молба или прекратяване на производството, в зависимост от конкретната процесуална ситуация. 4. Може да се затрудни вписването на съдебното решение - Ако исковата молба не е вписана коректно, след влизане в сила на решението може да възникнат проблеми при отбелязване или вписване на съдебния акт.
Не всяка искова молба, която има връзка с имот, подлежи автоматично на вписване. Вписването зависи от правното основание, петитума и това дали искът попада в хипотезите на закона.
Ако исковата молба е от категорията на подлежащите на вписване по чл. 114 ЗС, съдът не следва да даде ход на делото, докато вписването не бъде извършено.
Молбата се подава от заинтересованото лице, негов адвокат или пълномощник. Съдът не извършва вписването вместо страната.
Да, но проверката му е ограничена. Според ВКС той проверява дали актът подлежи на вписване, дали е във форма и дали има изискуемото съдържание, без да проверява материалноправната основателност на спора.
Да, когато законът го изисква. При решения по вписани искови молби следва да се прецени дали решението подлежи на вписване или отбелязване, като Агенцията по вписванията посочва 6-месечен срок за отбелязване по чл. 115, ал. 2 ЗС. Защо е важно имотът да бъде точно описан?
Може ли съдията по вписванията да проверява дали искът е основателен?
Какво става след вписване на исковата молба?
Трябва ли да се впише и съдебното решение?
Какви са последиците при невписване на искова молба?
Подлежи ли всяка искова молба за имот на вписване?
Може ли делото да продължи без вписване?
Кой подава молбата за вписване?
Може ли съдията по вписванията да откаже вписване?
Трябва ли съдебното решение също да се впише?





