Вписване молба чл.109 ЗС
В последните няколко години актуален стана въпроса за вписване молба чл.109 ЗС.
По въпроса за вписване на исковите молби по чл. 109 ЗС, ОСГК на ВКС приема, че такива молби не подлежат на вписване.
Това е така, тъй като вписването е допустимо само за актове и искови молби, за които има изрична законова разпоредба.
Съгласно Правилника за вписванията, на вписване подлежат молби, свързани с постановяване на решения по чл. 112, ал. 1, б. „з“ ЗС.
В този текст се уточнява, че на вписване подлежат решения, които заместват актовете по чл. 112, ал. 1, б. „а“ от ЗС.
Именно тези актове се отнасят до документи, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти.
Те включват и актове, които признават такива вещни права.
ОСГК подчертава в Тълкувателно решение, че исковите молби по искове с правна квалификация чл. 109 ЗС не отговарят на изискванията за вписване.
Това е така, защото съдебните решения, произтичащи от тези искове, не водят до
- учредяване,
- прехвърляне,
- изменение или
- прекратяване
на права на собственост върху недвижими имоти, нито до признаване на такива права.
Тълкувателното решение на ОСГК внася яснота по практическото прилагане на вписванията по тези искове, като определя, че исковите молби, свързани със спорове по чл. 109 ЗС, не се отразяват в имотния регистър.
При иск с правна квалификация по чл. 109 ЗС, се сочи, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява право на собственост.
С оглед на горното, следва, че Исковата молба по чл. 109 ЗС не подлежни на вписване в Имотния регистър към Агенция по Вписванията.
Текстът на чл. 109 ЗС определя две задължителни условия за уважаване на негаторния иск по 109 ЗС:
1) неоснователността на действията на ответника и
2) създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.
Съдебната практика изисква действията на ответника да възпрепятстват правото на собственост на ищеца, надхвърляйки обичайните рамки на допустимите въздействия върху имота.
В случаите, когато действията на ответника са основателни или не създават пречки за пълното упражняване на правото на собственост, не се прилага хипотезата на чл. 109 ЗС.
Разпределение тежестта при иск чл.109 ЗС
Следователно, за успешнен предявяван иск по чл. 109 ЗС ищецът трябва да докаже:
А/ че е собственик на имота, но и
Б/ че действията (или бездействията) на ответника създават конкретни пречки за използването на имота, които са по-големи от обикновените, съгласно чл.50 ЗС.
Разликата между обичайните и по-големите въздействия е от изключителна важност за правната квалификация и за изхода на делото.
Преценката дали дадено въздействие е „по-голямо от обикновените“ и съответно недопустимо е въпрос на фактически и правен анализ за всяко конкретно дело.
Съдът разглежда доказателства, свързани с характера на действията на ответника, тяхното въздействие върху правото на собственост и интензивността на пречките, които създават.
Задължението на ищеца да представи убедителни доказателства за прекомерността на въздействието е ключов елемент в съдебния процес.
Така се гарантира, че исковете по чл. 109 от ЗС не се използват за защита срещу обичайни въздействия, които не възпрепятстват съществено правото на собственост.
Съдебната практика допълнително изяснява, че този негаторен иск се основава на конкретни случаи и фактически доказателства, които следва да убедят съда в обосноваността на искането за премахване на пречките върху правото на собственост.
