Какво е констативен нотариален акт ?
Какво е констативен нотариален акт ?
Много често клиенти ни питат Какво е констативен нотариален акт ?
Констативният нотариален акт е нотариален акт, с който нотариусът признава право на собственост върху недвижим имот, след като извърши проверка на представените доказателства.
Това производство е уредено в чл. 587 ГПК, а самото удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот е част от нотариалните производства по чл. 569 ГПК. Нотариалният акт за собственост върху имот се издава от нотариуса, в чийто район се намира имотът, което е изрично правило на чл. 570, ал. 1 ГПК.
Същност на констативния нотариален акт
Констативният нотариален акт не е сделка. С него не се „прехвърля“ собственост, както при покупко-продажба, дарение или замяна.
Той има за цел да удостовери вече съществуващо право на собственост, когато това право трябва да бъде признато въз основа на доказателства.
Именно затова той има важно практическо значение при липсващи, непълни, унищожени или недостатъчни документи за собственост.
Законът предвижда две основни хипотези:
-
чл. 587, ал. 1 ГПК – когато собственикът няма документ за правото си, но може да установи това право с надлежни писмени доказателства;
-
чл. 587, ал. 2 ГПК – когато няма достатъчно писмени доказателства и се преминава към обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.
Следователно, когато хората питат „Какво е констативен нотариален акт?“, най-точният отговор е следният: това е охранителен нотариален акт, издаван след преценка на доказателства, чрез който нотариусът признава на молителя право на собственост върху недвижим имот.
ВКС изрично приема, че производството по чл. 587 ГПК е охранително, а не исково производство.
Какво е констативен нотариален акт ?
На практика до такъв акт се стига най-често в следните ситуации:
-
изгубен или унищожен стар нотариален акт;
-
непълна документация за наследствен имот;
-
владение на имота в продължение на дълъг период без формално уредени документи;
-
имот, придобит по давност;
-
имот, за който има косвени документи, но липсва пряк титул за собственост;
-
случаи, при които собственикът трябва да се легитимира пред институции, банки, купувачи, съд, община или Агенция по вписванията.
Само по себе си обаче производството по чл. 587 ГПК не е „лесен заместител“ на липсващ нотариален акт.
Нотариусът извършва правна преценка на всички представени документи и свидетелски показания, а ако прецени, че правото не е доказано, може да откаже издаването на акта. Законът предвижда специален ред за обжалване на отказа.
Констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства
Първата хипотеза по чл. 587, ал. 1 ГПК е приложима, когато собственикът няма самостоятелен документ за правото си, но разполага с достатъчно писмени доказателства, от които нотариусът може да изведе правото на собственост.
Такива доказателства могат да бъдат например:
-
стари нотариални актове на наследодател;
-
съдебни решения;
-
договори, вписани актове и удостоверения;
-
документи за наследници;
-
скици, схеми, данъчни документи;
-
административни актове;
-
архивни документи, доказващи придобивното основание.
Важно е да се подчертае, че нотариусът не е длъжен механично да приеме всяка представена хартия. Той трябва да прецени дали именно тези документи надлежно доказват правото. Ако доказателствата са непълни или не позволяват сигурен правен извод, преминаването към втората хипотеза — обстоятелствената проверка — може да се окаже единственият възможен път.
Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка
Най-известната форма в практиката е констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка. Той се издава, когато собственикът не разполага с достатъчно писмени доказателства и твърди, че е придобил имота по давност.
В този случай нотариусът извършва проверка чрез разпит на трима свидетели, които се посочват от кмета на общината, района или кметството, съответно от оправомощено длъжностно лице.
Законът изисква свидетелите по възможност да бъдат съседи на имота.
След събиране на доказателствата нотариусът се произнася с мотивирано постановление, а ако признае правото на собственост, издава нотариалния акт.
Тук е важно да се отбележи нещо съществено: при обстоятелствената проверка нотариусът не „създава“ право на собственост, а преценява дали са налице предпоставките за придобиване по давност.
Това означава, че централният въпрос е дали молителят е упражнявал владение, а не просто държане, за необходимия от закона срок.
Какво е владение и кога води до придобиване по давност ?
Законът за собствеността определя, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи като своя.
Това е ключово, защото не всяко ползване на имота е владение.
Ако например държите имота за другиго — като наемател, ползвател, пазач или със съгласието на собственика — обикновено не става дума за владение в смисъла на закона.
Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива:
-
с непрекъснато владение в продължение на 10 години – общата хипотеза;
-
с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно.
Следователно, за да бъде издаден констативен нотариален акт по давност, не е достатъчно само да кажете, че „ползвате имота от години“.
Нужно е да се установи, че сте упражнявали непрекъсната фактическа власт, че сте държали имота като свой, и че това състояние е продължило в изискуемия законов срок.
Що е 5-и 10-годишна придобивна давност
В практиката често се прави твърде опростено обяснение, че „ако 5 години владеете имота, ставате собственик“.
Това не е напълно точно.
Петгодишната давност е приложима при добросъвестно владение, което по правило предполага и наличие на годно правно основание, макар да е опорочено от гледна точка на вещнопрехвърлителния ефект.
Десетгодишната давност е общата хипотеза на придобиване при обикновено владение.
Затова при подготовката на обстоятелствена проверка един добър адвокат недвижими имоти не трябва да се ограничава до това да събере свидетели.
Нужно е да анализира:
-
от кога започва владението;
-
на какво основание е започнало;
-
има ли данни за прекъсване;
-
имало ли е противопоставяне от собственика;
-
става ли дума за владение или само за държане;
-
има ли спор със съсобственици, наследници или трети лица.
Тези детайли често решават дали нотариусът ще издаде акта или ще постанови отказ.
Има ли констативният нотариален акт неоспорима доказателствена сила ?
Това е един от най-важните въпроси. В продължение на години в практиката е имало противоречия дали констативният нотариален акт „доказва окончателно“ собствеността.
Именно по този въпрос ВКС постановява Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК, с което приема, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.
Това означава, че:
-
констативният нотариален акт легитимира лицето като собственик;
-
но при съдебен спор той не прави собствеността неоспорима;
-
насрещната страна може да води исков процес и да оспорва правото;
-
съдът не е обвързан от извода на нотариуса относно това кой е собственик.
С други думи, констативният нотариален акт е силен легитимиращ документ, но не е абсолютна гаранция срещу бъдещ спор.
Именно поради това в практиката при спор за собственост често се съединяват искове за собственост с искане за отмяна или изменение на издадения акт.
Как се оспорва констативен нотариален акт ?
Когато издаденият акт засяга правата на трети лица, спорът се решава по исков ред. Това следва от чл. 537, ал. 2 ГПК.
При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. ВКС приема и че на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове, но не и нотариалните актове, удостоверяващи сделки.
Това е изключително важно в практиката.
Ако някой се е снабдил с констативен нотариален акт за Ваш имот, не означава, че сте „загубили“ собствеността автоматично.
Това означава, че е възникнал спор за право, който следва да бъде решен от съда.
Какво се случва, ако нотариусът откаже да издаде акта ?
Отказът подлежи на обжалване.
В общите правила на охранителното производство ГПК предвижда, че отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването, като жалбата може да се основава и на нови факти и доказателства.
Отделно, за отказ да се извърши нотариално удостоверяване ГПК предвижда и обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
На практика това означава, че отказът не е край на процедурата.
Но преди да се стигне до жалба, обикновено е разумно да се направи задълбочен преглед на всички документи, защото много откази се дължат не на липса на право, а на непълна или неправилно подготвена документация.
Защо е важно да ангажирате адвокат при констативен нотариален акт ?
Производството за издаване на констативен нотариален акт изглежда формално „несъдебно“, но в действителност е едно от най-рисковите имотни производства.
Причината е, че още на този етап трябва да се предвиди как биха изглеждали фактите в евентуален бъдещ съдебен спор.
Опитният имотен адвокат ще провери:
-
идентичността на имота по стари и нови планове;
-
вписвания, тежести и възбрани;
-
наследствени връзки;
-
наличие на съсобственост;
-
възможни възражения на трети лица;
-
дали се касае за годно владение по смисъла на закона;
-
дали е по-подходящ нотариален ред или направо иск за собственост.
Тази преценка е особено важна, защото не всеки проблем с липсващи документи трябва да се решава чрез обстоятелствена проверка.
В някои случаи правилният път е съдебен иск, а не производство пред нотариус. Това е въпрос на правна стратегия, а не само на събиране на свидетели. Изводът, че нотариусът в това производство извършва решаваща, а не само свидетелстваща дейност, е изрично развит и от ВКС.
Въпроси при констативен нотариален акт
В практиката най-често възникват следните затруднения:
1. Липса на достатъчно писмени доказателства
Много собственици разполагат само с данъчни документи, скица или бележки за плащани сметки. Те може да са полезни, но често не са достатъчни сами по себе си за доказване на собственост.
2. Смесване на владение и държане
Фактът, че някой живее в имота, не означава автоматично, че го владее като собственик. Законът изисква фактическата власт да се упражнява като своя, а не за другиго.
3. Спорове между наследници и съсобственици
При наследствени имоти именно тук възникват най-сериозните конфликти. Наличието на фактическа власт от един наследник не винаги означава, че той е придобил по давност и частите на останалите. Това изисква много внимателна правна оценка и често води до съдебен спор. Аз не мога да потвърдя конкретен изход по отделен казус без преглед на фактите и документите.
4. Издаден акт, който по-късно се оспорва в съда
Дори след успешно издаване на констативен нотариален акт, трети лица могат да предявят иск и да поискат неговата отмяна или изменение, ако твърдят, че техни права са засегнати.
Нашият съвет …..
Констативният нотариален акт е важен правен инструмент за удостоверяване на собственост върху недвижим имот, когато липсва или не достига необходимата документация.
Той може да бъде издаден въз основа на писмени доказателства или след обстоятелствена проверка по давност, но не представлява абсолютна и неоспорима гаранция за собствеността. ВКС изрично приема, че такъв акт няма материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост, макар да има легитимиращо действие.
Ето защо при липса на документ за собственост, при наследствен спор, при владение от дълги години или при подготовка на бъдеща сделка с имота, най-разумният подход е да се направи предварителен правен анализ.
Правилната стратегия може да Ви спести години съдебни спорове, отказ от нотариус или издаване на акт, който по-късно да бъде успешно оспорен.
Свържете се с нас за консултация относно констативен нотариален акт, обстоятелствена проверка, придобивна давност, наследствени имоти и оспорване на нотариални актове.
Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 0897 904391 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg
Как се издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка ?
При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.
Как се издава констативен нотариален акт ?
Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК нотариусът, след като разгледа представените писмени доказателства издава акта или отказва. Възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение.
Как се оспорва констативен нотариален акт ?
Оспорването на Констативен Нотариален акт става по съдебен ред по реда на чл. 537 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.
Може ли да се заведе производство по оспорване на Констативен Нотариален акт ?
Да, във всеки един момент, до изтичане срока на придобивната давност, може да се заведе съдебно дело за оспорване на действието на издаден констативен Нотариален акт пред съда.
Кой може да оспори издаден констативен Нотариален акт ?
Правно легитимиран да оспори издаден констативен нотариален акт е бившият собственик на имота, както и всяко трето лице с правен интерес от оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК пред съответният Районен съд.
Иск за собственост по чл.108 ЗС
Това представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, т.е искът за собственост по чл. 108 ЗС.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като Иск за собственост по чл.108 ЗС.
Иск с правно основание чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. По своя характер – като осъдителен иск се цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика.
Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС може да се води и от съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността
Законът в тази част съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:
A/ Искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот;
Б/ Искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота;
Предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на обикновено уплавляние на съсобствения имот.
Всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице, иск за ревандикация на цялата вещ.
При съсобственост, съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание
Съсобственикът може да иска връщане владението на цялата вещ, така и само за своята идеална част от вещта.
В случай, че не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, то е без правно значение, каква идеална част от имота е собствеността притежава
В този случай ищецът може, макар да притежава само ид. част от този имот, да го ревандекира целия от третото лице, което го държи и владее без основание.
Предпоставки за Иск за собственост по чл.108 ЗС
В съдебната практика е установено, че за да бъде уважен ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС, трябва да са налице няколко важни предпоставки по закон:
1) ищецът да е собственик на имота, предмет на иска;
2) ответникът да владее този имот;
3) това владение да е без правно основание;
Важно изискване за редовност на исковата молба е надлежната индивидуализация на спорния имот.
Важно изискване е посочване на правното основание, на което ищецът претендира да е собственик на имота е покупко-продажба, дарение, наследяване, договор за издръжка и гледане, давност и т.н.
Предмета на доказване е правото на собственост на заявеното правно основание по иск за собственост по чл.108 ЗС.
Съдът дължи произнасяне единствено по заявеното от ищеца правно основание.
При разглеждане на делото съдът следва да спази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК
Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Наличието на правно основание на владението на ответника е предпоставка за отхвърляне на Иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В случай, че се установи че към момента на предявяване на иска за ответника съществува правно основание за владение, но към приключване на съдебното дирене същото е отпаднало.
Този факт следва да се вземе предвид и искът да се уважи в двете негови части – установителна и осъдителна.
Обратното, ако се установи, че и към момента на приключване на съдебното дирене ответникът владее на годно правно основание, следва да се уважи установителната част от иска за собственост – чл.108 ЗС
и да се отхвърли искането за предаване владението върху имота.
Загубването на правното основание за владение на ответника върху вещта не е пречка за предявяване на нов иск.
Какво става с иска за собственост, ако ищецът прехвърли собствеността си по време на делото?
Условие за уважаване на ревандикационен иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на иска, на заявеното правно основание.
Когато обаче се установи, че към момента на предявяване на иска ищецът е бил собственик на имота
В хода на делото е прехвърлил правото си на собственост, то въпреки това искът би следвало да бъде уважен, като на основание чл. 226 ГПК
В този случай Съдебното решение ще има сила на пресъдено нещо и спрямо новия собственик.
За допълнителни въпроси обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg
Пълномощно кола в чужбина
Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина.
Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:
- Писмено пълномощно задължително се заверява нотариално, ако служебен автомобил ще излиза извън територията на страната.
- Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, с превод на английски или местен език ако служебен или личен автомобил ще пътува в чужда държава.
- Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, в случай, че автомобилът е лизингов или собственост на трето лице.
Как да получите пълномощно кола в чужбина
Нужно е лизинговото дружество да Ви издаде писмено пълномощно за МПС за движение в чужбина.
Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.
Лизинговото дружество издава пълномощно за МПС за движение в чужбина на името на управителя с право да преупълномощава.
Когато се налага служител да бъде командирован в чужбина, заедно със служебен автомобил.
В този случай управителя на компанията трябва да преупълномощи с нотариална заверка служителя си.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се цитира изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодател.
Оказваме съдействие за командироване на служител по работа в чужбина.
Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.
Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас.
Като адвокат по граждански и международни дела ще поемем цялата дейност относно издаване на пълномощно при управление на чужд автомобил.
При пътуване в чужбина с чуждо моторно превозно средство от водача се изисква нотариално заверено пълномощно
Това пълномощно следва да бдъе предоставено от собственика на автомобила.
На граничните пунктове НЕ проверяват или рядко изискват за проверка пълномощно особено ако карате по-скромна кола.
Специално за Гърция нотариално завереното пълномощно може да бъде на английски или гръцки език.
Препоръчително е да е на гръцки, но ще бъде прието и на английски, увериха от ведомството.
Заверка с апостил не е необходима, заявиха от МВнР.
За друга дестинация – Сърбия, която не е член на ЕС, важат същите правила – нотариално заверено пълномощно е нужно. То може да бъде на английски език, като заверка с апостил също не е необходима.
За Турция обаче нотариално завереното пълномощно трябва да е на турски език и заверка с апостил е необходима. (Апостилът представлява заверка (печат) върху самия документ, който удостоверява истиността на подписите и печатите в него.
На документи с нотариална заверка апостилът се поставя в Министерството на правосъдието).
Правила за пътуване със служебен автомобил
В случай, че колата е на лизинг, вие би трябвало да сте записан като ползвател на автомобила.
Тези правила, валидни за страните от ЕС, както и за съседните държави.
Принципно преди да решите да пътувате зад граница с личен или служебен автомобил е добре да потърсите подробности относно изискванията на съответната държава за необходимите документи и регистрационни режими.
Актуална информация можете да получите от дипломатическото представителство на съответната държава
В ЗАПАДНА ЕВРОПА при проверка местните контролни органи не изискват големия талон на автомобила, но въпреки това е препоръчително да го носите
На територията на всяка страна е изключително важно още при първа възможност да си закупите винетка.
В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .
За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат търговски и граждански дела на телефон +359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg
Наказателна защита за отказ от издръжка
Като адвокати в София и специалисти във семейни дела , много често клиенти ни задават въпроса за т. нар. отказ от издръжка.
Издръжката се дължи до момента на достигане на пълнолетие на детето (18 г.).
Когато детето учи редовно в средни и висши училища – за определен срок на обучение.
Ако бившият ви партньор спре да плаща издръжката, можете да се обърнете към съдебен изпълнител.
Спрямо него може да се предприеме и наказателна защита за отказ от издръжка.
Основните елементи:
Според Наказателния кодекс, който, като е осъден да издържа своите ненавършили пълнолетие деца, не изпълни задължението си за издръжка
Това задължение може да е в размер на две или повече месечни вноски, НО се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.
За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено.
Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка.
В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща.
На последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъществения отказ за издръжка и да е искал тяхното настъпване
Това се отнася и за случаите в който е изпаднал в забава.
При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението при Наказателна защита за отказ от издръжка.
Има немалко случаи обаче, в които въпреки тези механизми пак не се плаща издръжката. Тук действително може да се стигне до наказателно дело.
В Наказателния кодекс е предвиден специален текст
Съгласно законовата разпоредба „който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължение за издръжка, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация“.
Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си, или по друг начин.
Няма наказание по НК, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.
Изрично е определено, че тази разпоредба не се прилага повторно.
Както и че ако неплащането се повтори и се стигне до второ наказателно дело, наказанието е вече лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Свържете се с нас
Считаме, че ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години за Наказателна защита за отказ от издръжка
Съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, които водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка.
За повече въпроси и информация , можете да се обърнете към нас на телефон + 0897 90 43 91 и Еmail: info@lawyer-bulgaria.bg
Кога е налице престъпление по чл.183 НК ?
За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.
Предпоставка за наказателна отговорност ?
Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.
Какви са елементите на отгорността по чл.183 НК
На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи. На второ място, деецът няма да получи наказание за неплащане на издръжка, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно. На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.
Отказ от наследство
Като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела, много клиенти ни питат за Отказ от наследство.
Отказът от наследство е доста важен въпрос, с който ние се занимаваме.
Важното в този случай, което ние клиентите, е фактът, че към отказ от наследство следва да се пристъпи едва тогава, когато това наследство е открито след смъртта на наследодателя. 
Една от всички правни услуги, които предлагаме е винаги да проверяваме първо дали съответният наследодател вече е починал.
Също и дали е с валиден издаден смъртен акт от компетентните органи.
ВАЖНО: предварителен Отказ от наследство е недействителен и съответно НЕ поражда никакви правни последици.
Наследството се открива със смъртта на наследодателя.
С това възниква и т.нар. „правото на наследяване“. Правната уредба на приемането и отказът от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството.
Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.
В случах, че се забави твърде дълго, обаче, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.
Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието (като следва да имаме предвид, че наследството се смята за прието и ако теглите пари от сметката на своя наследодател).
Не е възможен частичен отказ от наследство
Отказът обхваща и евентуално открити впоследствие права, част от наследствената маса, за които наследникът не е знаел към момента на подаване на заявлението за отказ.
Приемането на наследство е ключов правен акт, чрез който наследниците придобиват имуществото на починалия.
Българското законодателство предвижда няколко начина за приемане на наследство, всеки със своите специфики и правни последици.
1. Изрично приемане на наследство
Този начин се осъществява чрез подаване на писмено заявление до районния съд по мястото на откриване на наследството.
Заявлението се вписва в специална книга и след това не може да бъде оттеглено.
Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.
2. Мълчаливо приемане на наследство
Приемането на наследството може да стане и мълчаливо, когато наследникът извърши действия, които несъмнено показват намерението му да приеме наследството. Такива действия включват:
- Разпоредителни действия с наследствено имущество: Продажба, дарение, замяна или други действия, с които наследникът се разпорежда с наследственото имущество.
- Предявяване на искове: Предявяване на иск за делба на наследственото имущество или ревандикационен иск за защита на наследствените права.
- Укриване на наследствено имущество: Ако наследникът укрие наследствено имущество, това се счита за мълчаливо приемане на наследството, но той губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
Важно е да се отбележи, че действия като временно управление или запазване на наследственото имущество не се считат за мълчаливо приемане на наследството.
Ползване на недвижим имот или заплащането на разходи за неговата поддръжка сами по себе си НЕ означават приемане на наследството.
3. Приемане на наследство по опис
Приемането по опис е специална процедура, при която наследникът ограничава своята отговорност за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство.
Това се осъществява чрез подаване на писмено заявление до районния съдия в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството.
Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.
Приемането се вписва в специална книга на районния съд.
Недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, като за тях не се прилага тримесечният срок.
Приемането по опис ограничава отговорността на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците до размера на полученото наследство. Приемането на наследството по опис създава следните задължения за наследника:
- Забрана за отчуждаване на движимите вещи: Наследникът няма право да отчуждава движимите вещи от наследството в срок до 3 години и недвижимото имущество до 5 години без разрешение от районния съдия. При нарушение на тази забрана, ограничението на отговорността отпада.
- Задължение за управление на наследственото имущество: Наследникът е длъжен да управлява наследственото имущество с грижата на добър стопанин, както би се грижил за собствените си дела.
- Отчетност пред кредиторите и заветниците: Наследникът е задължен да предостави отчет на кредиторите и заветниците за управлението на наследственото имущество.
Важно е наследниците да бъдат добре информирани за състоянието на наследството и да предприемат съответните стъпки, за да защитят своите интереси.
Приемането на наследството е неоттегляемо и произвежда действие от момента на откриването му.
Затова е препоръчително наследниците да се консултират с опитен адвокат по наследствени дела преди да предприемат каквито и да е действия.
Отказ от наследство
Някои клиенти, се опитват чрез писмо до другите наследници, да се откажат от своя наследствен дял след като наследството им вече е открито.
Като адвокат по наследствени дела сме длъжни да споменем, че това няма да има правно значение за самото наследство.
Наследник не може да се откаже само от част от наследството.
В този случай знаем, че отказът е за цялото наследство наведнъж, заедно с всички ползи и задължения.
В повечето случаи лицата правят това, за да се откажат от текущи задължения на техният наследодател.
Винаги Ви съветваме да се консултирате с нас, за да избегнете неудобни моменти.
Важно също така е да знаете, че не е възможно да се направи отказ наследство под условие или срок.
Дяловете на Вашите роднини като наследници ще се увеличават с Вашата част от това наследство след направеният отказ наследство.
ВАЖНО: Веднъж направен отказът от наследство има действие и върху вашите наследници.
Кантората разполага с добър адвокат по наследствени дела и имотни спорове и ще подготви всички документи и заявления за отказ от наследство.
След това ще получим от Ваше име официално решение за отказа от наследство.
Ние знаем в кой район е починал наследодателят и съответно откриваме производството пред съответния Районен съд.
Важни документи, за отказ наследство:
- препис-извлечение от акт за смърт. В случай, че не разполагате с такъв, можем да Ви помогнем да го извадите, като заплатим от Ваше име и съответната административна такса.
- Важен документ, който Ви е необходим е Удостоверение за наследници. Можем да Ви помогнем да го извадите и да го представите, ако ни упълномощите с писмено пълномощно предварително.
Консултирайте се нас
Таксата за самото производство се доказва с вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Районен съд.
Ще движим цялата процедура вместо Вас. Въз основа на тези първоначални документи Районен съд издава удостоверение за отказ от наследство
Винаги, когато приключи производството по отказ от наследствени права, съветваме нашите клиенти за важните последици от този отказ. А именно:
- За Вас като наш клиенти, отпадат всички финансови задължения, които до този момент са тежали върху откритото наследство;
- Въпреки направеният от Вас отказ от наследство, често се случва, някой да Ви поиска изплащане на задълженията на наследодателя.
- Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника.Този конститутивен иск се предявява в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа и за да бъде уважен не се изисква субективен елемент – знание за увреждането.
- В случай, че получите препис от искова молба на това основание, следва веднага да потърсите адвокатска помощ!
За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към нас, като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела на следните телефон: 0897 90 43 91 или E-mail info@lawyer-bulgaria.bg
Как се делят наследствени имоти ?
Един от често задаваните въпроси в нашата практика е Как се делят наследствени имоти ?
Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?
Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.
Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.
Какво се случва при делба наследствени имоти ?
При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.
Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.
Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.
Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.
В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбата на наследствени имоти.
От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.
В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.
Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.
В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.
Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие
Документи, необходими за съдебна делба
В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:
- данъчна оценка на имота;
- скица проект за делбата;
- удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
- нотариален акт за собственост на сънаследниците;
- договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.
Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.
Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение
С него ще ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват дело за съдебна делба на недвижим имот.
Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите.
А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.
За съжаление обаче, това не винаги е възможно и затова ни задават въпроса Как се делят наследствени имоти ?.
Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.
Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА
Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:
за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
- курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
- във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
- села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
- при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
- села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².
Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.
Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.
Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:
- ниви на части по-малки от 3 декара;
- ливади на части по-малки от 2 декара;
- лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.
В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.
Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.
Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg
Нотариална заверка договор за наем
Голяма част от фирмите и търговските дружества, които обслужваме се интересуват нотариална заверка договор за наем
Нотариална заверка на Договор за наем на търговски обекти, наети от тях. Това е един от най-честите проблемни случаи на клиенти.
Всеки адвокат с опит в сделки с недвижими имоти и имотни дела ще Ви каже истината.
Идеята на тази нотариална заверка е осигуряване на пълна защита на клиента и неговите права.
С цел – избягване на неудобството да попаднете на некоректни наематели, респ. наемодатели. (Ако наемателят е търговско дружеството – фирма или физическо лице).
Като адвокати по имотни дела и сделки с недвижими имоти съветваме нашите клиенти, че в случая, чисто технически ролята на нотариуса е да положи подпис и нотариална заверка под частен, писмен договор
Целта е да се гарантира съдържанието и достоверността на подписите на двете страни.
Защо е нужна нотариална заверка ?
Целта на тази заверка е в случай, че наемателят се окаже некоректен или недобросъвестен.
Ако спре да си плаща наема, откаже комуникация и преустанови заплащането на сметки за ток, парно, вода, телефон, интернет, др. комунални услуги, собственикът ще поиска с молба до Районния съд, да му се плати
Това той може да направи с искова молба по местонахождение на имота, като се снабди с изпълнителен лист
Вследствие писмената нотариалната заверка на писмения договор се спестяват разходи за дълъг съдебен процес.
Следваща стъпка при Нотариална заверка договор за наем е пристъпване към изпълнително дело за събиране на просрочените задължения и суми.
Съветите ни често пъти спестяват на нашите клиенти доста неприятности при бъдещи наемни отношения. Особено, ако направят всичко, което сме ги посъветвали.
Какво може да направи наемателя ?
В ситуацията на Нотариална заверка договор за наем Наемателят спокойно би могъл да използва нотариална заверка на подписите на страните.
С това ще поиска от Наемодателя да изпълни всичките си задължения, по Договор за наем, съобразно описаната процедура.
Същата тази процедура спестява време и средства на страните.
Тя дава легална възможност за бързо въздействие върху всеки неизряден, сключил писмен Договор с нотариална заверка на подписите.
Освен, ако в същия не е уговорено друго при спазване условията за достоверност на датата. Срокът се определя свободно от страните, но не може да бъде за повече от 10 години.
Как се вписва Договор за наем на имот ???
Всеки договор за наем със срок над една година по желание на страните може да бъде вписан по смисъла на Закона за собствеността.
Това е с цел да се защити Наемателя при евентуална продажба на имота.
Вписания за по-дълъг от едногодишен писмен договор ще защитава наемателя, докато не изтече този срок.
Договорът за наем поражда задължение за наемодателя да предостави държането на вещта през целия срок на договора
Законът не създава ограничения за пределите на разпоредителната му власт относно наетия недвижим имот или земеделска земя.
Когато е налице валидно сключен и нотариално заверен договор за наем лесно може да упражните правата си по съдебен ред.
Открива се възможност да се издаде изпълнителен лист, която процедура е много по-бърза и реална.
В случай, че Договорът за наем не е нотариално заверен, трябва да се образува гражданско дело срещу страната по Договора по общия ред.
Наличието на нотариално заверен договор дава възможност на страните да си търсят по-лесно правата.
Това зависи до голяма степен и от отношенията между страните по сключения писмен договор за наем.
За повече информация, се обадете на нашия тел. 0897 90 43 91 или пишете на info@lawyer-bulgaria.bg
Какво е предимството на нотариалната заверка на Договор за наем ?
Когато е налице нотариално заверен договор за наем, възможността за издаване на изпълнителен лист и събиране на суми е много по-бърза и реална. Ако не е нотариално заверен договорът за наем, трябва да се съди неизправната страна по общия ред. Наличието на нотариално заверен договор дава възможност на страните да си търсят по-лесно правата.
Как се заверява Договор за наем ?
Страните се съгласяват да подпишат договора за наем пред нотариус, който ще удостовери дата на сключване и подписите на страните, за да не възникне спор в последствие относно автентичността на договора или неговата дата.
Кой следва да плати нотариалната заверка Договора за наем ?
Тук разходите за заверка на Договор за наем пред Нотариус не са високи, така, че всяка от страните би могла да си позволи да плати за тази заверка, след като й дава правна сигурност за целия срок на наем. Страните могат да уговорят и разделят по равно разноските за заверка пред Нотариус на Договора за наем
Суброгация и регресно вземане
Един от честите въпроси по делата пред съд е за разликата между Суброгация и регресно вземане.
На практика суброгацията действа като гаранция за третото лице, че няма да остане окончателно натоварено с чужд дълг.
След плащането за него възниква регресно вземане срещу длъжника.
Това е правото да си иска обратно платеното.
Именно тук суброгацията има огромно практическо значение в търговския оборот, в транспорта, застраховането, обезпеченията, поръчителството и банковите отношения.
В своята съдебна практика ВКС приема, че общото правило на чл. 74 ЗЗД намира приложение и когато специална норма конкретизира подобен регресен механизъм.
Практически примери за Суброгация и регресно вземане
В търговската практика суброгацията се среща често в следните случаи:
Поръчител плаща банков кредит – след плащането поръчителят може да търси сумата от главния длъжник.
Работодател плаща чужда санкция или разход, за да защити свои активи или да избегне блокиране на търговска дейност – при доказан правен интерес може да се позове на чл. 74 ЗЗД.
ВКС приема такъв подход при заплатена глоба, когато това е било нужно за освобождаване на задържан камион и товар.
Застраховател или специален фонд плаща сума, за която впоследствие се установява, че е следвало да бъде понесена от друго задължено лице – и тук законът и съдебната практика свързват възстановяването на сумата с общото правило на суброгацията.
Разлика между суброгация, заем и дарение
Много често в практиката страните смесват тези понятия.
При заема едно лице дава пари на друго, за да може последното да се издължи.
В този случай кредиторът получава плащане, но лицето, което е предоставило средствата, не влиза автоматично в правата на кредитора по чл. 74 ЗЗД, освен ако не е имало собствен правен интерес в смисъла на закона.
При дарението още по-малко може да се говори за суброгация, защото плащането е безвъзмездно и доброволно.
При суброгацията обаче платилият действа, защото ако не плати, ще понесе неблагоприятни правни или имуществени последици. Именно това е отличителният белег.
Доказване при съдебен спор
При спор по чл. 74 ЗЗД съдът обичайно изследва:
-
съществувало ли е действително чуждо задължение;
-
кой е бил първоначалният кредитор;
-
какво точно е платено и на коя дата;
-
на какво основание е платено;
-
какъв е бил правният интерес на третото лице;
-
какви биха били неблагоприятните последици за него при неплащане;
-
какъв е размерът на регресното вземане.
Затова при предявяване на иск или възражение, основано на суброгация, е важно да се съберат писмени доказателства за плащането,
- договори,
- обезпечителни документи,
- кореспонденция, покани,
- платежни нареждания,
- актове за санкции,
- документи за задържане на имущество,
- както и всичко, което установява реалния правен интерес.
Защо темата за Суброгация и регресно вземане е важна
Институтът на суброгацията има сериозно практическо значение, защото в динамичния стопански оборот често се налага едно лице да реагира бързо и да погаси чуждо задължение, за да предпази свой актив, търговска операция, обезпечение, имущество или договорна позиция.
Без чл. 74 ЗЗД това лице би останало изложено на риск да плати чужд дълг без достатъчна защита.
Именно затова законът му дава възможност да встъпи в правата на кредитора и да търси обратно сумата по съдебен ред.
Какъв е нашият съвет при Суброгация и регресно вземане
Встъпването в правата на кредитора е ключов институт на облигационното право, който защитава лицето, платило чужд дълг при наличие на правен интерес.
Не всяко плащане на чуждо задължение води до суброгация, но когато законовите предпоставки са налице, платилият придобива силна правна позиция срещу длъжника.
Най-важният практически въпрос винаги е дали лицето е имало собствен, реален и доказуем правен интерес да изпълни чуждото задължение.
Именно около този елемент се концентрира и основната съдебна практика.
За допълнителни въпроси тел. 0897 90 43 91 или email: office@lawyer-bulgaria.bg
Това е законна суброгация по чл. 74 ЗЗД, при която лице, изпълнило чужд дълг при правен интерес, встъпва в правата на удовлетворения кредитор.
Когато трето лице плати чуждо задължение и ако за него е налице правен интерес от това плащане.
Това е опасността за третото лице да настъпят неблагоприятни имуществени последици, ако чуждият дълг не бъде погасен.
По правило не, ако липсва правен интерес по смисъла на чл. 74 ЗЗД.
Да, той разполага с регресно вземане срещу длъжника до размера на платеното. Какво е встъпване в правата на кредитор?
Кога възниква суброгация?
Какво е правен интерес по чл. 74 ЗЗД?
Има ли суброгация при заем или дарение?
Може ли суброгиралият се да търси парите обратно?
Прекомерност на адвокатски хонорар
В последните години по делата, все по-актуален е въпросът за Възражението за прекомерност на адвокатски хонорар.
В края на януари 2026 г. бяха приети (на законодателно ниво) ключови изменения в Закона за адвокатурата (ЗА)
Прмените засегнаха и процесуалните кодекси, които пряко пренареждат практиката по „възраженията за прекомерност“ на адвокатските разноски.
Последната новост е изменение в чл. 78, ал. 5 ГПК:
съдът вече може да намали претендирания адвокатски хонорар само по мотивирано възражение, при прилагане на изрично посочени критерии
Най-важната промяна – не може да го намали под сумата, която възразилата страна е платила на своя адвокат.
Важно уточнение за правните разходи :
към 30.01.2026 г. разполагаме с публични съобщения за окончателно приети изменения и за планирани подзаконови актове.
Ако за Вашия казус е критично „от кой ден важи“, проверката трябва да е по обнародването и датите за влизане в сила в Държавен вестник за конкретния закон.
По този елемент тук не правя твърдение за точна дата на влизане в сила, защото в показаните публични източници тя не е изрично посочена.
ПРОМЯНАТА в чл. 78, ал. 5 ГПК
Новата редакция (по публикуваната информация) въвежда три практични „филтъра“:
Първо: възражението трябва да е мотивирано.
Съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение само „по мотивирано възражение за прекомерност“, направено от насрещната страна.
Второ: преценката се връзва към критерии по ЗА, а не към „усещане“ или механично приравняване към минимални прагове.
Законът изрично сочи, че при преценката за прекомерност съдът прилага критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА и правилата в наредба по чл. 36, ал. 4 ЗА.
Трето: въвежда се „долен праг“ при уважено възражение – съдът не може да присъди по-нисък размер от този, който възразилата страна е заплатила на своя адвокат.
Това е сърцевината на популярната формула „минимумът е колкото е платила насрещната страна“.
КРИТЕРИИ ПО чл. 36 ЗА
По публикуваната информация законът вече изисква, когато няма договор с клиента и когато съдът оценява разноските, да се следват четири групи критерии:
– фактическата и правна сложност на случая;
– засегнатият интерес;
– условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето и спешността;
– квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.
Това има директно отражение върху начина, по който трябва да се пише едно „възражение за прекомерност“ (и съответно – как се защитава хонорарът срещу такова възражение): вече не е достатъчно да се каже „прекомерно е“; трябва да се „разпакова“ защо, по конкретните критерии.
ИЗМЕНЕНИЕТО в чл. 80 ГПК:
Паралелно е съобщено и за нова ал. 2 на чл. 80 ГПК:
всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
Това е критично: ако „изтървете“ момента и се сетите след заседанието, рискът да е преклудирано възражението е реален
Това особено засяга въпроса за прекомерност на авдокатския хонорар при стриктна съдебна практика.
На практика това изисква още при получаване на списъка на разноските/доказателствата за заплащане да се реагира процесуално навреме.
ИЗГОТВЯНЕ „МОТИВИРАНО“ ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРЕКОМЕРНОСТ
Един работещ (и съдебно „четим“) модел има 5 елемента:
(1) Процесуално основание и срок
Посочете чл. 78, ал. 5 ГПК (възражение за прекомерност) и чл. 80 ГПК (своевременност в рамките на инстанцията).
(2) Данни за претенцията на насрещната страна
Конкретна сума, за какво е претендирана (адвокатско възнаграждение), колко заседания, какъв е предметът/цената на иска.
(3) Съпоставка по критериите на чл. 36 ЗА
Тук е „месото“. Примерни линии на аргументация:
– Сложност: стандартен иск/заповедно/еднотипни възражения, липса на експертизи, липса на сложни доказателствени искания, ограничен обем писмени защити.
– Засегнат интерес: нисък материален интерес или несъразмерност спрямо реалния риск.
– Условия/време/спешност: липса на спешни обезпечения, липса на множество кратки срокове, нормален ход на процеса.
– Квалификация/специализация: не отричате правото на адвоката на хонорар, а спорите за „разноските, които да се прехвърлят върху Вас“ като противна страна.
(4) „Долен праг“ – какво сте платили
Ако сте представлявани от адвокат и искате съдът да не „удари“ под Вашето платено, приложете доказателства за Вашето заплащане (договор, платежно, касов бон/фактура, приемо-предавателен протокол – според практиката и вида плащане).
Това е важно, защото новото правило връзва минималното намаление към „заплатеното възнаграждение“ от възразяващата страна.
(5) Обърнете се към нас
За изготвяне на настоящото искане – следва да се обърнете към адвокат !
КАК ДА ЗАЩИТИМ ХОНОРАР СРЕЩУ ВЪЗРАЖЕНИЕ
Ако Вие сте страната, която претендира разноските, и очаквате възражение:
– Докажете реално плащане и договорно основание (не само „уговорено“).
– „Картографирайте“ труда по критериите на чл. 36 ЗА: обем на писмени актове, доказателствени искания, експертизи, сложност на материалноправния спор, международен елемент, спешни мерки, обезпечения, множество заседания и др.
– Ако има специфична специализация (например конкурентно право, IP, сложни вещни спорове, трансгранични производства), артикулирайте защо тя е релевантна към качеството/риска/времето.
ОСОБЕНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ:
Пакетът изменения засяга и особените представители (важно при чл. 47 ГПК и хипотези на призоваване/липса на адрес и др.):
– Съобщено е, че адвокатските съвети трябва да определят адвокат и възнаграждение в 14-дневен срок от искането.
– Законодателната логика е за „случаен подбор“/равномерно разпределение по правила на ВАдС.
– Адвокатът, определен за особен представител, заявява в 7-дневен срок дали поема, и ако поеме – дължи грижа като при упълномощаване.
– Допълнително е съобщено, че в чл. 29, ал. 6 ГПК изрично се урежда възражение за прекомерност на възнаграждението за особен представител в 1-седмичен срок от съобщението, което съдът разглежда преди назначаването; ако съдът намали възнаграждението, определеният адвокат може да откаже да поеме представителството.
НАРЕДБАТА ПО чл. 36, ал. 4 ЗА
При възражения за прекомерност се прилагат критериите по Наредба № 1 за минималните размери, като в този период съдилищата ще продължат да имат нужда от подробна мотивировка по конкретните факти и сложност, защото именно там ще се решава спорът за „прекомерност“.
За допълнителни въпроси, се обърнете към нас на тел. 0897 90 43 91 или Email : office@lawyer-bulgaria.bg
Увредена стока от бежанци
Въпреки отслабналия емигрантски натиск в последните няколко години, все още говорим за увредена стока от бежанци.
За българските транспортни фирми, работещи по международни линии (особено към/през държави с интензивен миграционен натиск), един от най-скъпите и конфликтни сценарии е откриване или подозрение за укрити лица в ремаркето.
Дори когато реално няма нелегални пътници, самата проверка (от органи, охрана на терминали, служители на получателя) може да доведе до разпломбиране, стъпване върху опаковки, замърсяване и последващ отказ на получателя – особено при храни, фармацевтика и изделия със строги хигиенни стандарти.
Тези случаи почти винаги ескалират в CMR претенция, удръжки от навла и спор „кой носи риска“.
Основната правна рамка за международния автомобилен превоз на стоки за България е CMR Конвенцията, а национално релевантен е и Законът за автомобилните превози.
ПОНЯТИЯ И ТИПОВИ ЩЕТИ
Най-често срещаните видове вреди при „мигрантски риск“ са:
(1) замърсяване на външни опаковки и етикети,
(2) деформация/смачкване на кашони от стъпване или преместване,
(3) компрометиране на стоки поради хигиенни изисквания (храни, бебешки храни, козметика, фарма),
(4) отказ за приемане и разходи за сортиране, преопаковане, лабораторни тестове, унищожаване,
(5) забави и допълнителни престои,
(6) репутационни и търговски загуби.
КОГА ПРЕВОЗВАЧЪТ ОТГОВАРЯ
-
Презумпция за отговорност по чл. 17, ал. 1 CMR
По правило превозвачът отговаря за цялостна/частична липса или повреда на стоката от приемането ѝ до доставянето ѝ. Това е изходната позиция, с която спедитор/изпращач/получател започват почти всяка претенция. -
Освобождаване от отговорност при увредена стока от бежанци
Превозвачът може да се освободи, ако докаже, че щетата се дължи на обстоятелства, които не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да преодолее, или на други изрично посочени основания (напр. вина/нареждане на правоимащия, присъщ недостатък на стоката).
Именно тук се решава спорът при щети, причинени от действия на трети лица (вкл. укрити лица) или при действия на държавни органи по проверка.
Доказателствена тежест при увредена стока от бежанци
Когато превозвачът се позовава на основанията за освобождаване, той носи тежестта да докаже причината за щетата.
На практика това означава: „обяснение“ не е достатъчно – нужен е документален и технически пакет доказателства.
Важен практически акцент: ако насрещната страна твърди „имало е мигранти и те са увредили товара“, а превозвачът твърди „нямало е мигранти, щетата е от проверка/стъпване/претоварване от трети лица“, спорът не се печели с вероятности, а с точни и проверими факти.
РЕЗЕРВИ В CMR И ОТКАЗ НА ПОЛУЧАТЕЛЯ:
При доставка, ако има видими следи от замърсяване/деформация, трябва незабавно да се впишат конкретни резерви в CMR и/или приемо-предавателния протокол.
Общи фрази от типа „замърсен товар“ са по-слаби от детайлно описание (кои палети, кои редове, каква деформация, снимки, приблизителен брой засегнати кашони).
Това е критично, защото CMR урежда механизма, по който резервите влияят върху доказването при спор за повреда.
Ако получателят отказва приемане, често следва насочване към независима фирма за инспекция/сортиране.
В този момент превозвачът следва да изиска:
- протокол за състоянието при пристигане,
- снимков материал,
- методика за преценка на „годност/негодност“,
- документи за унищожаване,
- фактури за преопаковане/съхранение.
Без тях размерът на щетата и причинната връзка лесно се манипулират.
УДРЪЖКИ ОТ НАВЛО И „ФАКТУРА ЗА ЩЕТА“ при Увредена стока от бежанци:
В практиката спедиторите понякога удържат претендирана сума от бъдещи навла, особено при дългосрочни отношения. Тук има два паралелни фронта:
Първо, договорният – общи условия на спедитора, договор за превоз/рамков договор, уговорки за прихващане.
Второ, CMR фронтът – дали претенцията реално е доказана по основание и размер според правилата на CMR и дали превозвачът има валидно основание за освобождаване.
При продължителни спорове е важна и давността по CMR за искове, която по общо правило е кратка (1 година, и 3 години при определени хипотези).
Това влияе пряко върху възможността претенцията да се „държи жива“ чрез прихващане, когато вече е погасена.
ЗАСТРАХОВКА „ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА (CMR)“:
Много полици по „Отговорност на превозвача (CMR)“ съдържат изключения, свързани с нелегални пътници/замърсяване/биологичен риск.
Това означава, че превозвачът може да остане без застрахователен „гръб“, дори когато претенцията изглежда голяма и спешна.
Практическият извод е: още преди инцидент да има преглед на общите условия и добавъчните клаузи, ако фирмата системно работи по маршрути с повишен риск.