Всеки адвокат по имотни дела ще Ви каже, че когато липсва пълен и изряден документ за собственост, правото на собственост не „изчезва“, но доказването му става значително по-сложно. Именно тогава възниква един от най-често задаваните въпроси в практиката:

какво е констативен нотариален акт и в кои случаи може да Ви бъде необходим?

Констативният нотариален акт е нотариален акт, с който нотариусът признава право на собственост върху недвижим имот, след като извърши проверка на представените доказателства.

Това производство е уредено в чл. 587 ГПК, а самото удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот е част от нотариалните производства по чл. 569 ГПК. Нотариалният акт за собственост върху имот се издава от нотариуса, в чийто район се намира имотът, което е изрично правило на чл. 570, ал. 1 ГПК.

Същност на констативния нотариален акт

Констативният нотариален акт не е сделка. С него не се „прехвърля“ собственост, както при покупко-продажба, дарение или замяна.

Той има за цел да удостовери вече съществуващо право на собственост, когато това право трябва да бъде признато въз основа на доказателства.

Именно затова той има важно практическо значение при липсващи, непълни, унищожени или недостатъчни документи за собственост.

Законът предвижда две основни хипотези:

чл. 587, ал. 1 ГПК – когато собственикът няма документ за правото си, но може да установи това право с надлежни писмени доказателства;
чл. 587, ал. 2 ГПК – когато няма достатъчно писмени доказателства и се преминава към обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност.

Следователно, когато хората питат „Какво е констативен нотариален акт?“, най-точният отговор е следният: това е охранителен нотариален акт, издаван след преценка на доказателства, чрез който нотариусът признава на молителя право на собственост върху недвижим имот.

ВКС изрично приема, че производството по чл. 587 ГПК е охранително, а не исково производство.

Какво е констативен нотариален акт ?

На практика до такъв акт се стига най-често в следните ситуации:

изгубен или унищожен стар нотариален акт;
непълна документация за наследствен имот;
владение на имота в продължение на дълъг период без формално уредени документи;
имот, придобит по давност;
имот, за който има косвени документи, но липсва пряк титул за собственост;
случаи, при които собственикът трябва да се легитимира пред институции, банки, купувачи, съд, община или Агенция по вписванията.

Само по себе си обаче производството по чл. 587 ГПК не е „лесен заместител“ на липсващ нотариален акт.

Нотариусът извършва правна преценка на всички представени документи и свидетелски показания, а ако прецени, че правото не е доказано, може да откаже издаването на акта. Законът предвижда специален ред за обжалване на отказа.

Констативен нотариален акт въз основа на писмени доказателства

Първата хипотеза по чл. 587, ал. 1 ГПК е приложима, когато собственикът няма самостоятелен документ за правото си, но разполага с достатъчно писмени доказателства, от които нотариусът може да изведе правото на собственост.

Такива доказателства могат да бъдат например:

стари нотариални актове на наследодател;
съдебни решения;
договори, вписани актове и удостоверения;
документи за наследници;
скици, схеми, данъчни документи;
административни актове;
архивни документи, доказващи придобивното основание.

Важно е да се подчертае, че нотариусът не е длъжен механично да приеме всяка представена хартия. Той трябва да прецени дали именно тези документи надлежно доказват правото. Ако доказателствата са непълни или не позволяват сигурен правен извод, преминаването към втората хипотеза — обстоятелствената проверка — може да се окаже единственият възможен път.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка

Най-известната форма в практиката е констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка. Той се издава, когато собственикът не разполага с достатъчно писмени доказателства и твърди, че е придобил имота по давност.

В този случай нотариусът извършва проверка чрез разпит на трима свидетели, които се посочват от кмета на общината, района или кметството, съответно от оправомощено длъжностно лице.

Законът изисква свидетелите по възможност да бъдат съседи на имота.

След събиране на доказателствата нотариусът се произнася с мотивирано постановление, а ако признае правото на собственост, издава нотариалния акт.

Тук е важно да се отбележи нещо съществено: при обстоятелствената проверка нотариусът не „създава“ право на собственост, а преценява дали са налице предпоставките за придобиване по давност.

Това означава, че централният въпрос е дали молителят е упражнявал владение, а не просто държане, за необходимия от закона срок.

Какво е владение и кога води до придобиване по давност ?

Законът за собствеността определя, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето държи като своя.

Това е ключово, защото не всяко ползване на имота е владение.

Ако например държите имота за другиго — като наемател, ползвател, пазач или със съгласието на собственика — обикновено не става дума за владение в смисъла на закона.

Съгласно чл. 79 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива:

с непрекъснато владение в продължение на 10 години – общата хипотеза;
с непрекъснато владение в продължение на 5 години, ако владението е добросъвестно.

Следователно, за да бъде издаден констативен нотариален акт по давност, не е достатъчно само да кажете, че „ползвате имота от години“.

Нужно е да се установи, че сте упражнявали непрекъсната фактическа власт, че сте държали имота като свой, и че това състояние е продължило в изискуемия законов срок.

Що е 5-и 10-годишна придобивна давност

В практиката често се прави твърде опростено обяснение, че „ако 5 години владеете имота, ставате собственик“.

Това не е напълно точно.

Петгодишната давност е приложима при добросъвестно владение, което по правило предполага и наличие на годно правно основание, макар да е опорочено от гледна точка на вещнопрехвърлителния ефект.
Десетгодишната давност е общата хипотеза на придобиване при обикновено владение.

Затова при подготовката на обстоятелствена проверка един добър адвокат недвижими имоти не трябва да се ограничава до това да събере свидетели.

Нужно е да анализира:

от кога започва владението;
на какво основание е започнало;
има ли данни за прекъсване;
имало ли е противопоставяне от собственика;
става ли дума за владение или само за държане;
има ли спор със съсобственици, наследници или трети лица.

Тези детайли често решават дали нотариусът ще издаде акта или ще постанови отказ.

Има ли констативният нотариален акт неоспорима доказателствена сила ?

Това е един от най-важните въпроси. В продължение на години в практиката е имало противоречия дали констативният нотариален акт „доказва окончателно“ собствеността.

Именно по този въпрос ВКС постановява Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК, с което приема, че нотариалният акт по чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК.

Това означава, че:

констативният нотариален акт легитимира лицето като собственик;
но при съдебен спор той не прави собствеността неоспорима;
насрещната страна може да води исков процес и да оспорва правото;
съдът не е обвързан от извода на нотариуса относно това кой е собственик.

С други думи, констативният нотариален акт е силен легитимиращ документ, но не е абсолютна гаранция срещу бъдещ спор.

Именно поради това в практиката при спор за собственост често се съединяват искове за собственост с искане за отмяна или изменение на издадения акт.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Когато издаденият акт засяга правата на трети лица, спорът се решава по исков ред. Това следва от чл. 537, ал. 2 ГПК.

При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. ВКС приема и че на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове, но не и нотариалните актове, удостоверяващи сделки.

Това е изключително важно в практиката.

Ако някой се е снабдил с констативен нотариален акт за Ваш имот, не означава, че сте „загубили“ собствеността автоматично.

Това означава, че е възникнал спор за право, който следва да бъде решен от съда.

Какво се случва, ако нотариусът откаже да издаде акта ?

Отказът подлежи на обжалване.

В общите правила на охранителното производство ГПК предвижда, че отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването, като жалбата може да се основава и на нови факти и доказателства.

Отделно, за отказ да се извърши нотариално удостоверяване ГПК предвижда и обжалване с частна жалба пред окръжния съд.

На практика това означава, че отказът не е край на процедурата.

Но преди да се стигне до жалба, обикновено е разумно да се направи задълбочен преглед на всички документи, защото много откази се дължат не на липса на право, а на непълна или неправилно подготвена документация.

Защо е важно да ангажирате адвокат при констативен нотариален акт ?

Производството за издаване на констативен нотариален акт изглежда формално „несъдебно“, но в действителност е едно от най-рисковите имотни производства.

Причината е, че още на този етап трябва да се предвиди как биха изглеждали фактите в евентуален бъдещ съдебен спор.

Опитният имотен адвокат ще провери:

идентичността на имота по стари и нови планове;
вписвания, тежести и възбрани;
наследствени връзки;
наличие на съсобственост;
възможни възражения на трети лица;
дали се касае за годно владение по смисъла на закона;
дали е по-подходящ нотариален ред или направо иск за собственост.

Тази преценка е особено важна, защото не всеки проблем с липсващи документи трябва да се решава чрез обстоятелствена проверка.

В някои случаи правилният път е съдебен иск, а не производство пред нотариус. Това е въпрос на правна стратегия, а не само на събиране на свидетели. Изводът, че нотариусът в това производство извършва решаваща, а не само свидетелстваща дейност, е изрично развит и от ВКС.

Въпроси при констативен нотариален акт

В практиката най-често възникват следните затруднения:

1. Липса на достатъчно писмени доказателства
Много собственици разполагат само с данъчни документи, скица или бележки за плащани сметки. Те може да са полезни, но често не са достатъчни сами по себе си за доказване на собственост.

2. Смесване на владение и държане
Фактът, че някой живее в имота, не означава автоматично, че го владее като собственик. Законът изисква фактическата власт да се упражнява като своя, а не за другиго.

3. Спорове между наследници и съсобственици
При наследствени имоти именно тук възникват най-сериозните конфликти. Наличието на фактическа власт от един наследник не винаги означава, че той е придобил по давност и частите на останалите. Това изисква много внимателна правна оценка и често води до съдебен спор. Аз не мога да потвърдя конкретен изход по отделен казус без преглед на фактите и документите.

4. Издаден акт, който по-късно се оспорва в съда
Дори след успешно издаване на констативен нотариален акт, трети лица могат да предявят иск и да поискат неговата отмяна или изменение, ако твърдят, че техни права са засегнати.

Нашият съвет …..

Констативният нотариален акт е важен правен инструмент за удостоверяване на собственост върху недвижим имот, когато липсва или не достига необходимата документация.

Той може да бъде издаден въз основа на писмени доказателства или след обстоятелствена проверка по давност, но не представлява абсолютна и неоспорима гаранция за собствеността. ВКС изрично приема, че такъв акт няма материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на собственост, макар да има легитимиращо действие.

Ето защо при липса на документ за собственост, при наследствен спор, при владение от дълги години или при подготовка на бъдеща сделка с имота, най-разумният подход е да се направи предварителен правен анализ.

Правилната стратегия може да Ви спести години съдебни спорове, отказ от нотариус или издаване на акт, който по-късно да бъде успешно оспорен.

Свържете се с нас за консултация относно констативен нотариален акт, обстоятелствена проверка, придобивна давност, наследствени имоти и оспорване на нотариални актове.

Ние ще Ви помогнем да се справите с този проблем. За целта се обърнете към нас на следните телефони: 0897 904391 или на mail: info@lawyer-bulgaria.bg

Как се издава Нотариален акт по обстоятелствена проверка ?

При обстоятелствената проверка нотариусът трябва да установи факта на владението, неговия animus и corpus, вида на владението /добросъвестно или недобросъвестно/. За целта се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството, в чийто район се намира недвижимият имот.

Как се издава констативен нотариален акт ?

Съгласно чл. 587, ал. 1 от ГПК нотариусът, след като разгледа представените писмени доказателства издава акта или отказва. Възможност по чл. 587, ал 2 ГПК предвижда ако молителят не разполага с документи за собствеността си или те са недостатъчни, нотариусът да проверява дали молителят е придобил собствеността чрез давностно владение.

Как се оспорва констативен нотариален акт ?

Оспорването на Констативен Нотариален акт става по съдебен ред по реда на чл. 537 ал.2 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК самата констатация в КНА за принадлежността на правото на собственост не се ползва с материална доказателствена сила, За да отпадне легитимиращото действие на акта, съгласно друго ТР No 11/21.03.2013 г. по тълк. д. No 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, тежестта за оспорване на признатото с акта право на собственост се носи от оспорващата страна . Това означава ,че в едно исково съдебно производство, титулярът на констативния нотариален акт трябва да не е бил или е престанал да бъде собственик.

Може ли да се заведе производство по оспорване на Констативен Нотариален акт ?

Да, във всеки един момент, до изтичане срока на придобивната давност, може да се заведе съдебно дело за оспорване на действието на издаден констативен Нотариален акт пред съда.

Кой може да оспори издаден констативен Нотариален акт ?

Правно легитимиран да оспори издаден констативен нотариален акт е бившият собственик на имота, както и всяко трето лице с правен интерес от оспорването по чл. 537 ал.2 ГПК пред съответният Районен съд.

26.07.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Иск за собственост по чл.108 ЗС

Иск за собственост по чл.108 ЗС

Това представлява иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, т.е искът за собственост по чл. 108 ЗС.

Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца, като Иск за собственост по чл.108 ЗС.

Иск с правно основание чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. По своя характер – като осъдителен иск се цели осъждане на ответника да върне неоснователно ползваната от него вещ на собственика.

Ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС може да се води и от съсобственик, независимо каква е квотата му в съсобствеността

Законът в тази част съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда:

A/ Искане да бъде установено, че ищецът е собственик на процесния имот;

Б/ Искане да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота;

Предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на обикновено уплавляние на съсобствения имот.

Всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице, иск за ревандикация на цялата вещ.

При съсобственост, съсобственикът е легитимиран да предяви ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху съсобствената вещ без правно основание

Съсобственикът може да иска връщане владението на цялата вещ, така и само за своята идеална част от вещта.

В случай, че не съществува правно основание ответникът да владее или държи имота, то е без правно значение, каква идеална част от имота е собствеността притежава

В този случай ищецът може, макар да притежава само ид. част от този имот, да го ревандекира целия от третото лице, което го държи и владее без основание.

Предпоставки за Иск за собственост по чл.108 ЗС

В съдебната практика е установено, че за да бъде уважен ИСК ЗА СОБСТВЕНОСТ – ЧЛ.108 ЗС, трябва да са налице няколко важни предпоставки по закон:

1) ищецът да е собственик на имота, предмет на иска;

2) ответникът да владее този имот;

3) това владение да е без правно основание;

Важно изискване за редовност на исковата молба е надлежната индивидуализация на спорния имот.

Важно изискване е посочване на правното основание, на което ищецът претендира да е собственик на имота е покупко-продажба, дарение, наследяване, договор за издръжка и гледане, давност и т.н.

Предмета на доказване е правото на собственост на заявеното правно основание по иск за собственост по чл.108 ЗС.

Съдът дължи произнасяне единствено по заявеното от ищеца правно основание.

При разглеждане на делото съдът следва да спази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК

Съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

Наличието на правно основание на владението на ответника е предпоставка за отхвърляне на Иск с правно основание чл.108 от ЗС.

В случай, че се установи че към момента на предявяване на иска за ответника съществува правно основание за владение, но към приключване на съдебното дирене същото е отпаднало.

Този факт следва да се вземе предвид и искът да се уважи в двете негови части – установителна и осъдителна.

Обратното, ако се установи, че и към момента на приключване на съдебното дирене ответникът владее на годно правно основание, следва да се уважи установителната част от иска за собственост – чл.108 ЗС

и да се отхвърли искането за предаване владението върху имота.

Загубването на правното основание за владение на ответника върху вещта не е пречка за предявяване на нов иск.

Какво става с иска за собственост, ако ищецът прехвърли собствеността си по време на делото?

Условие за уважаване на ревандикационен иск е установяване правото на собственост на ищеца върху имота, предмет на иска, на заявеното правно основание.

Когато обаче се установи, че към момента на предявяване на иска ищецът е бил собственик на имота

В хода на делото е прехвърлил правото си на собственост, то въпреки това искът би следвало да бъде уважен, като на основание чл. 226 ГПК

В този случай Съдебното решение ще има сила на пресъдено нещо и спрямо новия собственик.

За допълнителни въпроси обърнете се към нас на тел. 0897 90 43 91 или email : office@lawyer-bulgaria.bg

28.06.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Пълномощно кола в чужбина

Пълномощно кола в чужбина

Често пъти клиентите ни питат как да изготвят двуезично писмено пълномощно кола в чужбина.

Някои клиенти имат доста служебни коли, които понякога се налага да пътуват в чужбина. Затова са им необходим правни услуги и двуезично пълномощно кола в чужбина. Основното което трябва да знаете и имате в предвид е следното:

Писмено пълномощно задължително се заверява нотариално, ако служебен автомобил ще излиза извън територията на страната.
Абсолютно задължителна е нотариална заверка пред Нотариус, с превод на английски или местен език ако служебен или личен автомобил ще пътува в чужда държава.
Ако имате издадено пълномощно с право на преупълномощаване на трети човек, в случай, че автомобилът е лизингов или собственост на трето лице.

Как да получите пълномощно кола в чужбина

Нужно е лизинговото дружество да Ви издаде писмено пълномощно за МПС за движение в чужбина.

Издаденото Ви от страна на лизинговото дружество писмено пълномощно кола в чужбина следва задължително да е нотариално заверено.

Лизинговото дружество издава пълномощно за МПС за движение в чужбина на името на управителя с право да преупълномощава.

Когато се налага служител да бъде командирован в чужбина, заедно със служебен автомобил.

В този случай управителя на компанията трябва да преупълномощи с нотариална заверка служителя си.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се цитира изходящ номер, дата и се описват всички данни от пълномощното, което е издадено от лизингодател.

Оказваме съдействие за командироване на служител по работа в чужбина.

Ако е със служебен автомобил, следва да спазите отново всички горепосочени условия.

Ако желаете да направим всичко това вместо Вас, се обърнете към нас.

Като адвокат по граждански и международни дела ще поемем цялата дейност относно издаване на пълномощно при управление на чужд автомобил.

При пътуване в чужбина с чуждо моторно превозно средство от водача се изисква нотариално заверено пълномощно

Това пълномощно следва да бдъе предоставено от собственика на автомобила.

На граничните пунктове НЕ проверяват или рядко изискват за проверка пълномощно особено ако карате по-скромна кола.

Специално за Гърция нотариално завереното пълномощно може да бъде на английски или гръцки език.

Препоръчително е да е на гръцки, но ще бъде прието и на английски, увериха от ведомството.

Заверка с апостил не е необходима, заявиха от МВнР.

За друга дестинация – Сърбия, която не е член на ЕС, важат същите правила – нотариално заверено пълномощно е нужно. То може да бъде на английски език, като заверка с апостил също не е необходима.

За Турция обаче нотариално завереното пълномощно трябва да е на турски език и заверка с апостил е необходима. (Апостилът представлява заверка (печат) върху самия документ, който удостоверява истиността на подписите и печатите в него.

На документи с нотариална заверка апостилът се поставя в Министерството на правосъдието).

Правила за пътуване със служебен автомобил

В случай, че колата е на лизинг, вие би трябвало да сте записан като ползвател на автомобила.

Тези правила, валидни за страните от ЕС, както и за съседните държави.

Принципно преди да решите да пътувате зад граница с личен или служебен автомобил е добре да потърсите подробности относно изискванията на съответната държава за необходимите документи и регистрационни режими.

Актуална информация можете да получите от дипломатическото представителство на съответната държава

В ЗАПАДНА ЕВРОПА при проверка местните контролни органи не изискват големия талон на автомобила, но въпреки това е препоръчително да го носите

На територията на всяка страна е изключително важно още при първа възможност да си закупите винетка.

В този случай управителят на фирмата, където работите трябва да преупълномощи с нотариална заверка Вас като служителя, който командирова .

За повече информация и справки, моля да се обърнете към нас като адвокат търговски и граждански дела на телефон +359 2 858 10 25 или mail info@lawyer-bulgaria.bg

20.06.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Наказателна защита за отказ от издръжка

Наказателна защита за отказ от издръжка

Като адвокати в София и специалисти във семейни дела , много често клиенти ни задават въпроса за т. нар. отказ от издръжка.

Издръжката се дължи до момента на достигане на пълнолетие на детето (18 г.).

Когато детето учи редовно в средни и висши училища – за определен срок на обучение.

Ако бившият ви партньор спре да плаща издръжката, можете да се обърнете към съдебен изпълнител.

Спрямо него може да се предприеме и наказателна защита за отказ от издръжка.

Основните елементи:

Според Наказателния кодекс, който, като е осъден да издържа своите ненавършили пълнолетие деца, не изпълни задължението си за издръжка

Това задължение може да е в размер на две или повече месечни вноски, НО се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено.

Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка.

В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща.

На последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъществения отказ за издръжка и да е искал тяхното настъпване

Това се отнася и за случаите в който е изпаднал в забава.

При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението при Наказателна защита за отказ от издръжка.

Има немалко случаи обаче, в които въпреки тези механизми пак не се плаща издръжката. Тук действително може да се стигне до наказателно дело.

В Наказателния кодекс е предвиден специален текст

Съгласно законовата разпоредба „който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължение за издръжка, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация“.

Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка, било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си, или по друг начин.

Няма наказание по НК, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Изрично е определено, че тази разпоредба не се прилага повторно.

Както и че ако неплащането се повтори и се стигне до второ наказателно дело, наказанието е вече лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Свържете се с нас

Считаме, че ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години за Наказателна защита за отказ от издръжка

Съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, които водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка.

За повече въпроси и информация , можете да се обърнете към нас на телефон + 0897 90 43 91 и Еmail: info@lawyer-bulgaria.bg

Кога е налице престъпление по чл.183 НК ?

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Предпоставка за наказателна отговорност ?

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Какви са елементите на отгорността по чл.183 НК

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи. На второ място, деецът няма да получи наказание за неплащане на издръжка, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно. На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

20.06.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Отказ от наследство

Като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела, много клиенти ни питат за Отказ от наследство.

Отказът от наследство е доста важен въпрос, с който ние се занимаваме.

Важното в този случай, което ние клиентите, е фактът, че към отказ от наследство следва да се пристъпи едва тогава, когато това наследство е открито след смъртта на наследодателя.

Една от всички правни услуги, които предлагаме е винаги да проверяваме първо дали съответният наследодател вече е починал.

Също и дали е с валиден издаден смъртен акт от компетентните органи.

ВАЖНО: предварителен Отказ от наследство е недействителен и съответно НЕ поражда никакви правни последици.

Наследството се открива със смъртта на наследодателя.

С това възниква и т.нар. „правото на наследяване“. Правната уредба на приемането и отказът от наследство се намира в глава четвърта от Закона за наследството.

Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство.

В случах, че се забави твърде дълго, обаче, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството.

Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието (като следва да имаме предвид, че наследството се смята за прието и ако теглите пари от сметката на своя наследодател).

Не е възможен частичен отказ от наследство

Отказът обхваща и евентуално открити впоследствие права, част от наследствената маса, за които наследникът не е знаел към момента на подаване на заявлението за отказ.

Приемането на наследство е ключов правен акт, чрез който наследниците придобиват имуществото на починалия.

Българското законодателство предвижда няколко начина за приемане на наследство, всеки със своите специфики и правни последици.

1. Изрично приемане на наследство

Този начин се осъществява чрез подаване на писмено заявление до районния съд по мястото на откриване на наследството.

Заявлението се вписва в специална книга и след това не може да бъде оттеглено.

Наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

2. Мълчаливо приемане на наследство

Приемането на наследството може да стане и мълчаливо, когато наследникът извърши действия, които несъмнено показват намерението му да приеме наследството. Такива действия включват:

Разпоредителни действия с наследствено имущество: Продажба, дарение, замяна или други действия, с които наследникът се разпорежда с наследственото имущество.
Предявяване на искове: Предявяване на иск за делба на наследственото имущество или ревандикационен иск за защита на наследствените права.
Укриване на наследствено имущество: Ако наследникът укрие наследствено имущество, това се счита за мълчаливо приемане на наследството, но той губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Важно е да се отбележи, че действия като временно управление или запазване на наследственото имущество не се считат за мълчаливо приемане на наследството.

Ползване на недвижим имот или заплащането на разходи за неговата поддръжка сами по себе си НЕ означават приемане на наследството.

3. Приемане на наследство по опис

Приемането по опис е специална процедура, при която наследникът ограничава своята отговорност за задълженията на наследодателя до размера на полученото наследство.

Това се осъществява чрез подаване на писмено заявление до районния съдия в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството.

Този срок може да бъде продължен от районния съдия до три месеца.

Приемането се вписва в специална книга на районния съд.

Недееспособните лица, държавата и обществените организации приемат наследството само по опис, като за тях не се прилага тримесечният срок.

Приемането по опис ограничава отговорността на наследника пред кредиторите на наследството и заветниците до размера на полученото наследство. Приемането на наследството по опис създава следните задължения за наследника:

Забрана за отчуждаване на движимите вещи: Наследникът няма право да отчуждава движимите вещи от наследството в срок до 3 години и недвижимото имущество до 5 години без разрешение от районния съдия. При нарушение на тази забрана, ограничението на отговорността отпада.
Задължение за управление на наследственото имущество: Наследникът е длъжен да управлява наследственото имущество с грижата на добър стопанин, както би се грижил за собствените си дела.
Отчетност пред кредиторите и заветниците: Наследникът е задължен да предостави отчет на кредиторите и заветниците за управлението на наследственото имущество.

Важно е наследниците да бъдат добре информирани за състоянието на наследството и да предприемат съответните стъпки, за да защитят своите интереси.

Приемането на наследството е неоттегляемо и произвежда действие от момента на откриването му.

Затова е препоръчително наследниците да се консултират с опитен адвокат по наследствени дела преди да предприемат каквито и да е действия.

Отказ от наследство

Някои клиенти, се опитват чрез писмо до другите наследници, да се откажат от своя наследствен дял след като наследството им вече е открито.

Като адвокат по наследствени дела сме длъжни да споменем, че това няма да има правно значение за самото наследство.

Наследник не може да се откаже само от част от наследството.

В този случай знаем, че отказът е за цялото наследство наведнъж, заедно с всички ползи и задължения.

В повечето случаи лицата правят това, за да се откажат от текущи задължения на техният наследодател.

Винаги Ви съветваме да се консултирате с нас, за да избегнете неудобни моменти.

Важно също така е да знаете, че не е възможно да се направи отказ наследство под условие или срок.

Дяловете на Вашите роднини като наследници ще се увеличават с Вашата част от това наследство след направеният отказ наследство.

ВАЖНО: Веднъж направен отказът от наследство има действие и върху вашите наследници.

Кантората разполага с добър адвокат по наследствени дела и имотни спорове и ще подготви всички документи и заявления за отказ от наследство.

След това ще получим от Ваше име официално решение за отказа от наследство.

Ние знаем в кой район е починал наследодателят и съответно откриваме производството пред съответния Районен съд.

Важни документи, за отказ наследство:

препис-извлечение от акт за смърт. В случай, че не разполагате с такъв, можем да Ви помогнем да го извадите, като заплатим от Ваше име и съответната административна такса.
Важен документ, който Ви е необходим е Удостоверение за наследници. Можем да Ви помогнем да го извадите и да го представите, ако ни упълномощите с писмено пълномощно предварително.

Консултирайте се нас

Таксата за самото производство се доказва с вносна бележка за платена държавна такса по сметка на Районен съд.

Ще движим цялата процедура вместо Вас. Въз основа на тези първоначални документи Районен съд издава удостоверение за отказ от наследство

Винаги, когато приключи производството по отказ от наследствени права, съветваме нашите клиенти за важните последици от този отказ. А именно:

За Вас като наш клиенти, отпадат всички финансови задължения, които до този момент са тежали върху откритото наследство;
Въпреки направеният от Вас отказ от наследство, често се случва, някой да Ви поиска изплащане на задълженията на наследодателя.
Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника.Този конститутивен иск се предявява в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа и за да бъде уважен не се изисква субективен елемент – знание за увреждането.
В случай, че получите препис от искова молба на това основание, следва веднага да потърсите адвокатска помощ!

За допълнителни въпроси, можете да се обърнете към нас, като добър адвокат по наследствени дела и адвокат по имотни дела на следните телефон: 0897 90 43 91 или E-mail info@lawyer-bulgaria.bg

06.06.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

Полезни статии, News, Personal

Как се делят наследствени имоти ?

Как се делят наследствени имоти ?

Един от често задаваните въпроси в нашата практика е Как се делят наследствени имоти ?

Практиката ни по граждански дела за съдебна делба на недвижим имот е доста разнопосочна в последните няколко години. Като адвокати по наследствени дела отчитаме конкретната специфика на въпроса Как се делят наследствени имоти ?

Често пъти се свързват с нас хора от малките населени места, които заедно с други хора са наследници на земя.

Питат ни за различните трудности при разпределението на отделните имоти, които срещат помежду си.

Какво се случва при делба наследствени имоти ?

При наследяване на земеделска земя, често пъти поради големия брой наследници, земеделската земя се притежава в идеални части от няколко сънаследника в рода.

Дали поради възрастовите различия или заради стари кавги и разправии, повечето от тях са на коренно противоположни позиции.

Те не могат да постигнат консенсус, дори ако това би довело до запазване на нормалните отношения между тях.

Повечето добри адвокати по съдебна делба на наследствен имот и земя знаят, че делбата им е доста сложно занимание. Тя често пъти е свързана с трудни преговори между роднини.

В частната практика се срещат ситуации, в които дори семейства не общуват поради липса на разбирателство относно делбата на наследствени имоти.

От една страна, съсобствеността създадена и обусловена от кончината на техен наследодател поражда нуждата от общо решение на делбата на наследствен имот.

В такива ситуации е необходима намесата на добър адвокат за съдебна делба на наследствени имоти и земя.

Той би могъл да Ви помогне проблемът да се разреши, съдействайки за намирането на най-правилното решение при подготовката на всички необходими документи и образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот.

В повечето случаи, когато се налага образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот , законът ясно и точно дефинира особеностите, поради което се налага да се намери ясно и точно решение на всеки конкретен казус.

Преди да се пристъпи към образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот, съветваме всички наши клиенти си за намиране на най-правилното решение. Добре е да се извадят и подготвят всички актуални документи за това.Делба на наследствени имотие

Документи, необходими за съдебна делба

В повечето случаи, най-необходимите документи за образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот са следните:

данъчна оценка на имота;
скица проект за делбата;
удостоверение за наследници /ако е необходимо/;
нотариален акт за собственост на сънаследниците;
договора за делба / респ. протокол за бъдещата делба/.

Нашата дейност като адвокати по имотни и наследствени дела е преди да образуване на гражданско дело за съдебна делба на недвижим имот да намерим адекватно решение на проблема.

Прилагането на законовите норми зависи до голяма степен от техническата възможност на самите имоти, както и от готовността и желанието на сънаследителите да постигнат решение

С него ще ликвидират идеалната си съсобственост, превръщайки я в реална, като образуват дело за съдебна делба на недвижим имот.

Изхождайки от практиката си досега, бихме Ви предложили най-чистия вариант за решение на проблемите.

А именно – трансформиране на идеалните части в реални имоти.

За съжаление обаче, това не винаги е възможно и затова ни задават въпроса Как се делят наследствени имоти ?.

Въпреки това, ние считаме, че това е най-лесният и най-бързият начин да се постигне желания резултат.

Това е идеално решение и съответно възможност за икономическо реализиране на тези наследствени имоти и земи.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА

Доброволната делба е възможна, само ако са спазени изискванията за минимална големина на парцелите по чл.19 от ЗУТ, а именно:

за градовете – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;

курортни зони – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
във вилни зони – лице на парцела най-малко 18 метра и 600 м² повърхност;
села с равен терен – лице на парцела най-малко 16 метра и 500 м² повърхност;
при специфични терени, стопански условия и главни улици – лице на парцела най-малко 14 метра и 300 м² повърхност;
села със стръмен терен – лице на парцела 12 метра и площ 250 м².

Консултацията с адвокат по делба на наследствени имоти във връзка с наследствена земя ще Ви помогне за решаването на проблема.

Делба на поземлените имоти по реално обособените части могат да бъдат намалени най-много с 1/5.

Когато се делят ниви, ливади, лозя и овощни градини се спазват изискванията в чл. 72 от Закона за наследството. Съгласно него не се допуска разделянето на:

ниви на части по-малки от 3 декара;
ливади на части по-малки от 2 декара;
лозя и овощни градини на части по-малки от 1 декар.

В повечето случаи, сънаследниците не желаят това да се случи и тогава се прибягва до други способи, за да решите този проблем.

Ние сме насреща при нужда от намиране на решение при възникнал спор за идеална съсобственост.

Телефон за връзка с нас +359 897 90 43 91 , E-mail : info@lawyer-bulgaria.bg

28.02.2016/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

News, Personal, Полезни статии

Нотариална заверка договор за наем

Голяма част от фирмите и търговските дружества, които обслужваме се интересуват нотариална заверка договор за наем

Нотариална заверка на Договор за наем на търговски обекти, наети от тях. Това е един от най-честите проблемни случаи на клиенти.

Всеки адвокат с опит в сделки с недвижими имоти и имотни дела ще Ви каже истината.

Идеята на тази нотариална заверка е осигуряване на пълна защита на клиента и неговите права.

С цел – избягване на неудобството да попаднете на некоректни наематели, респ. наемодатели. (Ако наемателят е търговско дружеството – фирма или физическо лице).

Като адвокати по имотни дела и сделки с недвижими имоти съветваме нашите клиенти, че в случая, чисто технически ролята на нотариуса е да положи подпис и нотариална заверка под частен, писмен договор

Целта е да се гарантира съдържанието и достоверността на подписите на двете страни.

Защо е нужна нотариална заверка ?

Целта на тази заверка е в случай, че наемателят се окаже некоректен или недобросъвестен.

Ако спре да си плаща наема, откаже комуникация и преустанови заплащането на сметки за ток, парно, вода, телефон, интернет, др. комунални услуги, собственикът ще поиска с молба до Районния съд, да му се плати

Това той може да направи с искова молба по местонахождение на имота, като се снабди с изпълнителен лист

Вследствие писмената нотариалната заверка на писмения договор се спестяват разходи за дълъг съдебен процес.

Следваща стъпка при Нотариална заверка договор за наем е пристъпване към изпълнително дело за събиране на просрочените задължения и суми.

Съветите ни често пъти спестяват на нашите клиенти доста неприятности при бъдещи наемни отношения. Особено, ако направят всичко, което сме ги посъветвали.

Какво може да направи наемателя ?

В ситуацията на Нотариална заверка договор за наем Наемателят спокойно би могъл да използва нотариална заверка на подписите на страните.

С това ще поиска от Наемодателя да изпълни всичките си задължения, по Договор за наем, съобразно описаната процедура.

Същата тази процедура спестява време и средства на страните.

Тя дава легална възможност за бързо въздействие върху всеки неизряден, сключил писмен Договор с нотариална заверка на подписите.

Освен, ако в същия не е уговорено друго при спазване условията за достоверност на датата. Срокът се определя свободно от страните, но не може да бъде за повече от 10 години.

Как се вписва Договор за наем на имот ???

Всеки договор за наем със срок над една година по желание на страните може да бъде вписан по смисъла на Закона за собствеността.

Това е с цел да се защити Наемателя при евентуална продажба на имота.

Вписания за по-дълъг от едногодишен писмен договор ще защитава наемателя, докато не изтече този срок.

Договорът за наем поражда задължение за наемодателя да предостави държането на вещта през целия срок на договора

Законът не създава ограничения за пределите на разпоредителната му власт относно наетия недвижим имот или земеделска земя.

Когато е налице валидно сключен и нотариално заверен договор за наем лесно може да упражните правата си по съдебен ред.

Открива се възможност да се издаде изпълнителен лист, която процедура е много по-бърза и реална.

В случай, че Договорът за наем не е нотариално заверен, трябва да се образува гражданско дело срещу страната по Договора по общия ред.

Наличието на нотариално заверен договор дава възможност на страните да си търсят по-лесно правата.

Това зависи до голяма степен и от отношенията между страните по сключения писмен договор за наем.

За повече информация, се обадете на нашия тел. 0897 90 43 91 или пишете на info@lawyer-bulgaria.bg

Какво е предимството на нотариалната заверка на Договор за наем ?

Когато е налице нотариално заверен договор за наем, възможността за издаване на изпълнителен лист и събиране на суми е много по-бърза и реална. Ако не е нотариално заверен договорът за наем, трябва да се съди неизправната страна по общия ред. Наличието на нотариално заверен договор дава възможност на страните да си търсят по-лесно правата.

Как се заверява Договор за наем ?

Страните се съгласяват да подпишат договора за наем пред нотариус, който ще удостовери дата на сключване и подписите на страните, за да не възникне спор в последствие относно автентичността на договора или неговата дата.

Кой следва да плати нотариалната заверка Договора за наем ?

Тук разходите за заверка на Договор за наем пред Нотариус не са високи, така, че всяка от страните би могла да си позволи да плати за тази заверка, след като й дава правна сигурност за целия срок на наем. Страните могат да уговорят и разделят по равно разноските за заверка пред Нотариус на Договора за наем

25.05.2015/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

News, Personal, Полезни статии

Спиране предварително действие ПАМ

Все по-често става актуален въпросът за спиране предварително действие ПАМ.

Временното отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство може да причини тежки последици за водача.

Най-често наказанията са свързано със отнемане на шофьорската книжка и след това до

загуба на работа,
прекратяване на трудов договор,
невъзможност за упражняване на професия,
загуба на доходи
затруднения при полагане на грижи за деца или болни членове на семейството.

При издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, известна като ЗППАМ, подаването на жалба невинаги е достатъчно.

По силата на Закона за движението по пътищата жалбата срещу заповедта по правило не спира нейното изпълнение, освен ако административният съд изрично разпореди спиране.

Затова водачът трябва да предприеме две отделни процесуални действия:

Какво представлява ПАМ по Закона за движението по пътищата?

Принудителната административна мярка не е административно наказание.

Нейната законова цел е да осигури безопасността на движението и да преустанови извършването на нарушения.

Една от най-често налаганите мерки е временното отнемане на свидетелството за управление на МПС по чл. 171, т. 1 ЗДвП.

Тази мярка може да бъде приложена, включително когато водачът:

е управлявал с концентрация на алкохол над 0,5 промила;
е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози;
е отказал проверка с техническо средство или тест;
е отказал да даде биологични проби;
е извършил друго нарушение, за което законът предвижда временно отнемане на СУМПС.

При хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП срокът на мярката е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.

Когато е извършено изследване на кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор, установените чрез него стойности са определящи.

Публикуваната от Министерството на транспорта и съобщенията консолидирана редакция на ЗДвП включва измененията до ДВ, бр. 55 от 16 юни 2026 г.

Спира ли жалбата изпълнението на ПАМ?

Подаването на жалба срещу заповедта не означава автоматично връщане на шофьорската книжка.

Чл. 172, ал. 6 ЗДвП допуска незабавно изпълнение на заповедта.

Това означава, че водачът може да остане без СУМПС през цялото време, докато административният съд разглежда жалбата.

Именно поради това към жалбата трябва да бъде включено отделно и подробно мотивирано искане за:

спиране на предварителното изпълнение на заповедта до окончателното решаване на спора.

Предварителното изпълнение може да бъде спряно само от съда. Полицейският орган, който е издал заповедта, не е длъжен да изчака приключването на делото.

Правно основание за спиране на ПАМ

Основното правно основание е:

чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК;
във връзка с чл. 172, ал. 6 ЗДвП;
във връзка с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, когато то би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда.

Когато предварителното изпълнение е допуснато директно от специален закон, какъвто е ЗДвП, чл. 166, ал. 4 АПК позволява то да бъде спряно при същите условия, освен ако законът изрично забранява съдебния контрол.

Искането се разглежда в закрито заседание, а съдът се произнася незабавно с определение.

Определението може да се обжалва с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му.

Какви условия трябва да бъдат доказани?

За да бъде уважено искането, не е достатъчно водачът просто да заяви, че се нуждае от автомобила си.

Необходимо е да бъдат установени едновременно няколко предпоставки.

1. Наличие на обжалвана заповед

Искането за спиране е свързано с висящо производство по обжалване на ЗППАМ.

По правило жалбата срещу индивидуален административен акт се подава в 14-дневен срок от съобщаването му.

Жалбата се адресира до компетентния административен съд, но се подава чрез органа, който е издал заповедта.

Искането за спиране може да бъде направено:

още с жалбата срещу ЗППАМ;
с отделна молба след образуване на административното дело;
при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение.

Практически най-правилният подход е искането да бъде подадено още с жалбата, за да не се допусне продължително действие на мярката.

2. Значителна вреда

Значителната вреда обикновено има конкретно икономическо или имуществено отражение.

Такава вреда може да бъде:

загуба на трудово възнаграждение;
прекратяване на трудов договор;
невъзможност за изпълнение на търговски договори;
загуба на клиенти;
преустановяване на самостоятелна професионална дейност;
невъзможност за плащане на кредити, наем или издръжка;
опасност от неплатежоспособност на семейство или търговско дружество.

Твърденията трябва да бъдат конкретни.

Следва да се посочи размерът на дохода, който ще бъде загубен, характерът на трудовите задължения и причинната връзка между отнемането на СУМПС и настъпването на вредата.

3. Трудно поправима вреда

Трудно поправима е вредата, която не може да бъде напълно преодоляна чрез последващо парично обезщетение или чрез отмяна на заповедта.

Примери са:

трайна загуба на работно място;
прекъсване на професионална кариера;
загуба на транспортен или търговски бизнес;
невъзможност за лечение или рехабилитация;
затрудняване на грижите за малолетно дете;
невъзможност за транспортиране на лице с увреждане;
сериозно засягане на правото на труд.

Съдилищата приемат, че при професионален шофьор невъзможността да упражнява трудовите си функции и реалната опасност да загуби работата си могат да представляват както значителна, така и трудно поправима вреда.

4. Нови обстоятелства

Чл. 166, ал. 2 АПК изисква искането да бъде основано на нови обстоятелства.

Това могат да бъдат обстоятелства, които:

са възникнали след издаването на заповедта;
не са били известни при издаването ѝ;
не са могли да бъдат съобразени от административния орган;
са настъпили вследствие на започналото изпълнение.

Примери за нови обстоятелства са:

писмено предупреждение от работодателя за прекратяване на договора;
издаден отрицателен лабораторен резултат;
новонастъпило заболяване;
необходимост от ежедневна рехабилитация;
прекратени трудови или търговски правоотношения;
доказана загуба на основен доход;
продължително забавяне на лабораторното изследване;
отпадане на фактическото основание, поради което е наложена мярката.

Съдебната практика поставя доказването на тези обстоятелства в тежест на водача, който иска спиране на изпълнението.

Вредата трябва да бъде реална, конкретна и с висока вероятност да настъпи, а не хипотетична.

Може ли професионален шофьор да поиска връщане на книжката?

Да, но самото твърдение „работя като шофьор“ обикновено не е достатъчно.

Необходимо е да бъдат представени:

трудов договор;
длъжностна характеристика;
доказателство за действително регистрирано трудово правоотношение;
служебна бележка от работодателя;
писмено предупреждение за прекратяване на трудовия договор;
доказателство, че няма свободна длъжност без управление на МПС;
фишове за заплата или банкови извлечения;
доказателства, че водачът е основният източник на доход за семейството.

През 2026 г. Административен съд – Варна е уважил искане за спиране, след като водачът е представил трудов договор и длъжностна характеристика за професионален шофьор.

Съдът е приел, че невъзможността да изпълнява трудовите си функции създава висока вероятност от загуба на работа и доход, което надхвърля обичайното неудобство от отнемането на книжката.

Съдът може да отхвърли искането, когато:

длъжността не изисква задължително управление на МПС;
не е представено предупреждение от работодателя;
не е доказана реална опасност от уволнение;
водачът може да бъде преназначен;
вредите са изложени само като общи твърдения;
няма нови обстоятелства.

Какво значение има отрицателната кръвна проба?

При ПАМ за алкохол или наркотични вещества резултатът от кръвната проба може да има решаващо значение.

ЗДвП изрично предвижда, че когато е извършено изследване на кръвна проба или с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи.

Ако полевият тест е положителен, но последващото химико-токсикологично изследване е отрицателно, този резултат трябва незабавно да бъде представен:

пред административния съд;
пред органа, издал ЗППАМ;
пред наблюдаващия прокурор, когато има досъдебно производство.

Отрицателната лабораторна проба може да бъде едновременно:

основание за отмяна на ЗППАМ;
ново обстоятелство по чл. 166 АПК;
доказателство, че продължаването на предварителното изпълнение е несъразмерно.

В съдебната практика се приема, че когато водачът е дал кръвна проба, нейният надлежно изготвен резултат следва да бъде съобразен, тъй като законът го определя като водещ спрямо първоначалния полеви тест.

Не всеки частен или медицински „бърз тест“ обаче представлява надлежно химико-токсикологично изследване по Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.

Поради това документът трябва да бъде проверен според лабораторията, използвания метод и процесуалния ред, по който е взета и изследвана пробата.

Какви доказателства трябва да бъдат приложени?

Към искането за спиране могат да бъдат приложени:

Документи по ПАМ

заповедта за прилагане на ПАМ;
АУАН;
талонът за медицинско изследване;
протоколът за проверка;
разпечатката от техническото средство;
протоколът за вземане на биологични проби;
лабораторният резултат;
документи от досъдебното производство.

Документи за трудова дейност

трудов договор;
длъжностна характеристика;
служебна бележка;
предупреждение за уволнение;
заповед за временно отстраняване;
доказателство за размера на възнаграждението;
договори с клиенти;
счетоводни документи при самостоятелна дейност.

Документи за семейни и здравословни обстоятелства

удостоверения за раждане на деца;
доказателства за дължима издръжка;
експертни решения на ТЕЛК или НЕЛК;
медицински документи;
график за лечение или рехабилитация;
доказателства за липса на подходящ обществен транспорт;
доказателства, че няма друго лице, което да осигурява транспорта.

Само подробно документираното искане дава възможност на съда да извърши реална преценка между обществения интерес от безопасност на движението и личните права на водача.

Как протича съдебното производство?

Искането се разглежда от административния съд в закрито заседание.

Това означава, че страните обикновено не се призовават и съдът се произнася въз основа на представените писмени доказателства.

Поради това всички аргументи и документи трябва да бъдат приложени още при подаването на молбата.

Съдът може:

да спре предварителното изпълнение;
да отхвърли искането;
да остави искането без разглеждане, когато е процесуално недопустимо;
да даде указания за отстраняване на нередовности.

Определението по искането подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването.

Какво следва при уважаване на искането?

Когато съдът спре предварителното изпълнение, заповедта не се отменя автоматично.

Спирането означава, че изпълнението на мярката временно се преустановява до окончателното решаване на спора или до посочения от съда момент.

След влизане в сила или незабавното изпълнение на съдебното определение следва да се поиска:

заверен препис от определението;
незабавното му изпращане до съответната структура на МВР;
отразяване на спирането в информационната система;
фактическо връщане на СУМПС.

В съдебното искане е препоръчително изрично да се поиска определението да бъде незабавно съобщено на сектор „Пътна полиция“.

Спирането на ПАМ означава ли, че делото е спечелено?

Не. Производството по спиране на предварителното изпълнение е отделно от основното дело по законосъобразността на заповедта.

При разглеждане на искането съдът проверява основно:

дали има опасност от значителна или трудно поправима вреда;
дали са налице нови обстоятелства;
дали личният интерес може да бъде противопоставен на обществения интерес;
дали искането е подкрепено с доказателства.

В основното производство съдът проверява самата ЗППАМ за:

компетентност на издателя;
спазване на административнопроизводствените правила;
наличие на фактическите основания;
съответствие с материалния закон;
съответствие с целта на закона;
достатъчна мотивираност;
спазване на принципа на съразмерност.

Следователно е възможно съдът да спре изпълнението, но впоследствие да отхвърли жалбата.

Възможна е и обратната хипотеза — искането за спиране да бъде отхвърлено, а самата заповед впоследствие да бъде отменена.

Връзка между ПАМ и наказателното производство

При управление с концентрация на алкохол над 1,2 промила може да бъде ангажирана наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК.

Управлението след употреба на наркотични вещества или техни аналози е уредено в чл. 343б, ал. 3 НК.

При осъждане съдът постановява и лишаване от право да се управлява МПС по чл. 343г НК.

Наличието на досъдебно производство обаче не изключва възможността да бъде поискано спиране на предварителното изпълнение на административната мярка.

ПАМ и наказателното производство имат различен предмет:

административният съд проверява заповедта и предварителното ѝ изпълнение;
наказателният съд решава въпроса за извършено престъпление и вина;
прокурорът ръководи досъдебното производство.

Необходимо е да се направи разграничение и с временното отнемане на СУМПС по чл. 69а НПК.

Когато книжката е отнета с постановление на прокурора при предвидените в НПК предпоставки, защитата се осъществява чрез жалба пред съответния първоинстанционен наказателен съд, а не по реда на чл. 166 АПК.

Въпроси при искане за спиране предварително действие ПАМ

Липса на отделно искане

Подаването само на жалба срещу заповедта не води до автоматично спиране.

Общи твърдения без доказателства

Фрази като „автомобилът ми е необходим“ или „ще имам финансови проблеми“ не са достатъчни.

Липса на нови обстоятелства

Трябва да бъде обяснено кое обстоятелство е настъпило или е станало известно след издаването на заповедта.

Липса на причинна връзка

Необходимо е да се докаже, че вредата ще настъпи именно поради отнемането на СУМПС.

Смесване на спора по същество с искането за спиране

Незаконосъобразността на заповедта е важна, но при искането по чл. 166 АПК акцентът трябва да бъде поставен върху конкретните вреди и новите обстоятелства.

Непредставяне на оригинални или официални документи

Когато се твърди опасност от уволнение, трябва да има писмен документ от работодателя, а не само устно твърдение на водача.

Правна защита при предварително изпълнение на ПАМ

Успешното искане за спиране на предварителното изпълнение изисква бърза реакция и правилно подбрани доказателства.

Адвокатът по административно и наказателно право следва да извърши проверка на:

ЗППАМ;
АУАН;
талона за медицинско изследване;
резултатите от техническото средство;
лабораторните изследвания;
компетентността на издателя;
заповедта за оправомощаване;
спазването на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.;
трудовите и семейните последици за водача;
наличието на паралелно досъдебно производство.

При отнета шофьорска книжка е важно защитата да бъде организирана незабавно.

Забавянето може да доведе до загуба на работа, доходи и възможност за ефективно противопоставяне на предварителното изпълнение.

Нашият съвет

Спирането на предварителното действие на ПАМ е допустим и ефективен способ за временна съдебна защита при отнета шофьорска книжка.

За да бъде уважено искането, водачът трябва да докаже:

висящо оспорване на ЗППАМ;
значителна или трудно поправима вреда;
наличие на нови обстоятелства;
реална причинна връзка между ПАМ и очакваните вреди;
превес на засегнатия личен интерес в конкретния случай.

Най-силните искания са тези, които са подкрепени с трудови, финансови, медицински и семейни доказателства, а не само с общи твърдения.

Важно: Всеки случай се преценява индивидуално.

Не може да бъде гарантирано спиране на ПАМ без анализ на заповедта, АУАН, лабораторните резултати, административната преписка и доказателствата за конкретните вреди.

Адвокатска защита при предварително изпълнение на ПАМ

Адвокатът по административно и наказателно право следва да извърши проверка на:

ЗППАМ;
АУАН;
талона за медицинско изследване;
резултатите от техническото средство;
лабораторните изследвания;
компетентността на издателя;
заповедта за оправомощаване;
спазването на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.;
трудовите и семейните последици за водача;
наличието на паралелно досъдебно производство.

При отнета шофьорска книжка е важно защитата да бъде организирана незабавно.

Нашият съвет

За да бъде уважено искането, водачът трябва да докаже:

висящо оспорване на ЗППАМ;
значителна или трудно поправима вреда;
наличие на нови обстоятелства;
реална причинна връзка между ПАМ и очакваните вреди;
превес на засегнатия личен интерес в конкретния случай.

Важно: Всеки случай се преценява индивидуално. Не може да бъде гарантирано спиране на ПАМ без анализ на заповедта, АУАН, лабораторните резултати, административната преписка и доказателствата за конкретните вреди.

Може ли книжката да бъде върната преди приключване на делото?

Да. Това е възможно, ако административният съд спре предварителното изпълнение на ЗППАМ.

Достатъчно ли е да подам жалба срещу ПАМ?

Не. Жалбата по правило не спира изпълнението. Необходимо е изрично искане по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 ЗДвП.

Има ли срок за подаване на искането за спиране?

Искането може да бъде направено при всяко положение на висящото дело до влизане в сила на решението. Жалбата срещу самата заповед обаче по правило трябва да бъде подадена в 14-дневен срок от съобщаването.

Гарантира ли трудовият договор спиране на ПАМ?

Не. Трудовият договор е важно доказателство, но съдът проверява дали управлението на МПС е основна трудова функция и дали съществува реална опасност от загуба на работа и доход.

Какво става при отрицателна кръвна проба?

Отрицателният надлежно изготвен лабораторен резултат може да бъде основание за спиране на изпълнението и за отмяна на заповедта. Той трябва незабавно да бъде представен по административното дело.

Може ли отказът за спиране да се обжалва?

Да. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването.

Може ли да се подаде повторно искане?

Повторно искане е възможно при настъпване на нови обстоятелства — например получен отрицателен лабораторен резултат, предупреждение за уволнение или нови здравословни последици.

02.08.2026/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

News, Personal, Полезни статии

Зарядна станция в етажна собственост

Все по-често с настъпване на електрическата мобилност, ни задават и въпроси относно поставянето на Зарядна станция в етажна собственост.

Причината за това е, че

Все повече собственици на електрически автомобили желаят да изградят собствена зарядна станция в етажна собственост, подземен гараж или върху прилежащо към жилищната сграда паркомясто.

На пръв поглед монтажът на една зарядна точка изглежда като обикновена техническа дейност. В действителност обаче той може да засегне едновременно:

правото на собственост върху гаража или паркомястото;
общите части на сградата;
общата електрическа инсталация;
мощността, предоставена на сградата;
правилата за пожарна и електрическа безопасност;
строителния режим по Закона за устройство на територията;
отношенията с електроразпределителното дружество;
разпределението на разходите между етажните собственици.

Поради това изграждането на зарядна станция трябва да бъде предшествано от правна и техническа проверка на конкретния обект.

Какво мнозинство е необходимо за зарядна станция в етажната собственост?

Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на етажната собственост общото събрание приема решение за изграждане на зарядни точки за електрически превозни средства с мнозинство повече от 50% от идеалните части от общите части.

Текстът е въведен изрично със законодателна промяна през 2023 г. и поставя зарядните точки наред с решенията за технически съоръжения и присъединяване на сградата към електроснабдителната и другите технически мрежи.

Това означава, че:

не са достатъчни точно 50%;
необходимо е да бъдат събрани гласове, представляващи поне 50,01% от идеалните части;
мнозинството се изчислява спрямо идеалните части от общите части, а не просто спрямо броя на присъстващите собственици;
един собственик не означава непременно един глас;
собственикът на по-голям обект обикновено притежава по-голям процент идеални части.

Следователно решение, подкрепено от десет собственици и отхвърлено от петима, не е непременно прието.

Решаващ е не броят на лицата, а процентът на представените от тях идеални части.

Кога решението на общото събрание е задължително?

Решение на общото събрание по правило следва да бъде получено, когато зарядната станция или необходимата за нея инфраструктура засяга общи части на сградата.

Това е особено относимо, когато:

кабелът преминава през общ коридор, рампа, стълбище или техническо помещение;
използва се общо електрическо табло;
поставя се нов предпазител или друго съоръжение в общо табло;
пробива се обща, външна, носеща или гаражна стена;
зарядното устройство се закрепва върху обща стена или колона;
поставят се кабелни скари или тръби върху общи части;
заема се част от общ проход или маневрена площ;
изгражда се ново общо електрозахранване;
увеличава се мощността на общата сградна инсталация;
използва се електроенергия от общата партида;
изгражда се обща система за няколко зарядни точки;
зарядната точка се разполага в общ двор или върху общо паркомясто.

По силата на чл. 38 ЗС общи са не само стълбищата, покривът и дворът, но и главните линии на всички видове инсталации, централните им уредби и всичко, което по естеството или предназначението си служи за общо ползване.

Следователно дори зарядното устройство да се намира върху лично паркомясто, трасето до него може да преминава през общи части и да изисква решение на общото събрание.

Зарядна станция в самостоятелен частен гараж

По-различна може да бъде ситуацията, когато собственикът разполага със:

самостоятелен гараж, представляващ отделен недвижим имот;
отделно електрическо захранване;
отделен електромер;
достатъчна предоставена мощност;
възможност цялото оборудване и кабелното трасе да останат в границите на гаража;
липса на пробиване, закрепване или преминаване през общи части.

В този случай могат да бъдат изложени аргументи, че собственикът упражнява правомощията си единствено в рамките на своя самостоятелен обект и не изменя обща част или обща инсталация.

Този извод обаче не следва да се прилага автоматично.

Трябва да се проверят:

нотариалният акт;
кадастралният статут на гаража;
строителните книжа;
границите между самостоятелния обект и общите части;
собствеността върху стените и електрическото табло;
произходът на електрозахранването;
необходимостта от допълнителна мощност;
правилата за пожарна безопасност;
правилникът за вътрешния ред на етажната собственост.

Публично достъпно решение на Софийския районен съд приема, че общото събрание е компетентно да разглежда изграждането на зарядни точки, които ще бъдат разположени „в обсега на общите части на сградата“.

Този извод предполага, че при действително пълна липса на засягане на общите части правната оценка може да бъде различна.

Паркомясто и гараж не са едно и също

Преди започване на процедурата трябва да се установи юридическият статут на мястото, върху което ще се зарежда автомобилът.

Възможно е то да представлява:

самостоятелен гараж;
гаражна клетка;
самостоятелен обект в подземен паркинг;
идеална част от общ гараж;
реално разпределено за ползване място;
обща част, предоставена за ползване;
част от дворно място;
паркомясто, описано единствено в архитектурен проект.

Обстоятелството, че върху пода има нанесен номер или маркировка, не доказва самостоятелно право на собственост върху отделен недвижим имот.

От статута на паркомястото зависи:

кой може да поиска монтаж;
дали е необходимо съгласие на други съсобственици;
дали стената или колоната са общи;
кой има право да използва зарядната станция;
допустимо ли е да се прокара кабелното трасе;
може ли върху мястото да се учреди право на достъп за други лица.

Необходима ли е техническа документация преди общото събрание?

Общото събрание не следва да гласува само абстрактно предложение от вида:

„Да се разреши на собственик Х да постави зарядна станция.“

Такова решение не дава достатъчна яснота относно начина, по който ще бъдат засегнати общите части, нито относно бъдещите разходи и рискове.

Преди събранието е препоръчително да бъдат представени:

схема на местоположението;
точно кабелно трасе;
данни за мощността на зарядната точка;
еднофазно или трифазно захранване;
становище на електроинженер;
проверка на наличната мощност;
проект за електрическата част, когато е необходим;
начин на измерване на потреблението;
предвидени електрически защити;
противопожарно становище при необходимост;
конструктивно становище при намеса в стена, плоча или колона;
проект на решение на общото събрание;
декларация, че всички разходи ще се поемат от заявителя;
предложение за възстановяване на общите части при демонтаж.

Софийският районен съд е посочил именно необходимостта преди решението „за“ или „против“ да бъдат събрани мнения на компетентни специалисти, а не отказът да се основава само на предположения или общи опасения.

Какво трябва да съдържа решението на общото събрание?

Законосъобразното решение трябва да бъде конкретно, изпълнимо и достатъчно ясно.

Препоръчително е то да урежда поне следните въпроси:

1. Място на зарядната станция

Следва да се посочат:

номерът на гаража или паркомястото;
етажът или нивото;
стената, колоната или стойката, върху която се монтира;
разположението спрямо проходите и евакуационните изходи.

2. Точно кабелно трасе

Трябва да бъдат описани:

началната точка на захранването;
електрическото табло;
общите части, през които преминава трасето;
начинът на закрепване;
защитните тръби или кабелни скари;
местата на пробиване.

3. Собственост върху оборудването

Решението трябва да определя дали зарядната станция е:

лична собственост на конкретен собственик;
обща собственост на етажната собственост;
собственост на външен оператор;
предоставена за общо ползване срещу заплащане.

4. Източник на електрозахранване

Трябва да се посочи дали зарядната точка ще бъде захранвана:

от индивидуалната партида на собственика;
от отделна нова партида;
от общата партида на сградата;
от специално изградено общо табло;
чрез система за динамично управление на натоварването.

5. Измерване на електроенергията

В решението следва да се предвиди:

отделно търговско измерване;
индивидуален електромер;
контролен под-електромер;
дистанционно отчитане;
периодичност на отчетите;
право на проверка от управителя.

6. Плащане

Трябва да бъде ясно кой заплаща:

електроенергията;
мрежовите услуги;
увеличаването на мощността;
проекта;
присъединяването;
монтажа;
последващите проверки;
ремонта и поддръжката.

Основният принцип следва да бъде, че останалите собственици не поемат разходи за частна зарядна точка, освен ако изрично не е решено да се изгражда обща инфраструктура.

7. Поддръжка и технически контрол

Следва да бъдат определени:

лицето, което отговаря за поддръжката;
периодичните проверки;
редът за отстраняване на повреди;
задължението за незабавно изключване при опасност.

8. Отговорност за вреди

Решението трябва да урежда отговорността при:

късо съединение;
пожар;
повреда на общата инсталация;
претоварване;
повреда на чужд автомобил;
проникване на вода;
механично увреждане на кабела;
временно прекъсване на електрозахранването.

9. Възстановяване на общите части

При демонтаж собственикът трябва да възстанови за своя сметка:

пробитите стени;
мазилката и боята;
настилката;
кабелните отвори;
защитните конструкции;
всички други засегнати общи части.

10. Достъп до съоръжението

Следва да бъде уредено кога управителят, електротехник или аварийна служба може да получи достъп до:

зарядната точка;
таблото;
предпазителите;
трасето;
средството за измерване.

11. Право на аварийно изключване

При непосредствена опасност управителят или определено техническо лице трябва да може временно да прекъсне захранването до отстраняване на проблема.

12. Ползване от други собственици

Трябва да се посочи дали съоръжението е:

само за лична употреба;
достъпно за конкретни съседи;
част от обща система;
достъпно срещу възстановяване на направените разходи.

13. Бъдещо присъединяване на други зарядни точки

Решението трябва да предвиди дали нови собственици могат впоследствие да използват същото трасе, табло или система за управление на натоварването.

14. Разпределение на бъдещите разходи

Първият собственик не трябва непременно да финансира инфраструктура, която впоследствие ще бъде използвана безвъзмездно от останалите.

Може да бъде въведено правило, според което всеки следващ присъединяващ се собственик възстановява пропорционална част от разходите за:

общото табло;
кабелните скари;
проекта;
системата за управление;
увеличаването на мощността.

15. Срок за изпълнение

Добре е съгласието да бъде обвързано със срок, например монтажът да започне до шест или дванадесет месеца. Така се избягва изпълнение години по-късно при вече променени технически условия.

Как се свиква общо събрание за зарядна станция?

Собственикът трябва първо да отправи писмено искане до управителя, като приложи техническата документация и конкретен проект за решение.

Когато собственици с най-малко 20% идеални части поискат писмено свикване на общо събрание, управителят трябва да го свика в 10-дневен срок.

Ако не го направи, поискалите събранието собственици могат сами да го свикат по реда на ЗУЕС.

При неотложен случай или когато повече от една година не е провеждано събрание, то може да бъде свикано и от всеки собственик или ползвател.

Как трябва да се проведе гласуването?

При гласуването трябва да бъдат установени:

самоличността на всеки участник;
качеството му на собственик или представител;
самостоятелният обект;
притежаваните идеални части;
начинът на гласуване – „за“, „против“ или „въздържал се“;
наличието на валидно пълномощно.

Протоколът трябва да съдържа дневния ред, присъстващите лица, идеалните части, номерата на обектите, начина на гласуване, подписите, направените предложения и точния текст на приетото решение. Той се изготвя в седемдневен срок.

Само отбелязване, че „мнозинството е за“, без посочване на процентите и индивидуалните гласове, създава сериозен риск решението да бъде отменено от съда.

Електрозахранване на зарядната точка

В практиката са възможни няколко основни варианта.

Захранване от индивидуалната партида

Това обикновено е най-чистият вариант, когато:

индивидуалният електромер е достъпен;
има техническа възможност за отделно трасе;
предоставената мощност е достатъчна;
общата инсталация не се претоварва.

Дори тогава може да е необходимо решение на общото събрание, ако кабелът преминава през общи части.

Увеличаване на предоставената мощност

Когато наличната мощност не е достатъчна, собственикът може да поиска проучване и увеличаване на присъединената мощност.

Наредба № 6 от 28 март 2024 г. урежда присъединяването на нови обекти, промените в начина на присъединяване на съществуващи обекти и увеличаването на присъединената мощност. Искането се подава до съответния мрежови оператор, който определя техническите условия.

Получаването на съгласие от етажната собственост не задължава автоматично електроразпределителното дружество да предостави желаната мощност.

Обратно, положително становище на мрежовия оператор не замества необходимото решение на общото събрание.

Отделна партида за зарядната точка

В зависимост от конкретната конфигурация може да се проучи възможността за:

нов обект на потребление;
отделно средство за търговско измерване;
отделни присъединителни съоръжения;
самостоятелна партида.

Допустимостта зависи от техническата схема, собствеността и условията на съответния мрежови оператор.

Захранване от общата партида

Този вариант изисква особено подробно решение относно:

начина на измерване;
сроковете за плащане;
цената, по която се възстановява потреблението;
мрежовите такси;
загубите;
отговорността при неплащане;
правото на прекъсване;
контрола върху отчетените количества.

Не е приемливо останалите собственици неволно да финансират зареждането на частен автомобил чрез общите разходи на сградата.

Какво може да се направи при отказ на електроразпределителното дружество?

Мрежовият оператор може да откаже присъединяване или увеличение на мощността, когато не са изпълнени техническите условия или когато се създава риск за надеждната работа на мрежата, качеството на снабдяването, живота, здравето или чуждата собственост.

Отказът обаче трябва да бъде конкретен, мотивиран и съобразен с приложимата процедура.

Лице, поискало проучване или присъединяване, може да обжалва действията или бездействията на оператора пред Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на чл. 22 ЗЕ и чл. 6 от Наредба № 6.

В зависимост от случая могат да бъдат оспорени:

немотивиран отказ;
непроизнасяне;
неспазване на сроковете;
технически условия, които не съответстват на нормативната уредба;
изискване за несъразмерни съоръжения;
неправилно определена граница на собственост;
необосновано прехвърляне на чужди инвестиционни разходи върху заявителя.

Изисквания за пожарна безопасност

Монтажът в подземен или закрит гараж трябва да бъде съобразен с Наредба № Iз-1971 за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Съгласно действащия чл. 658:

зарядните точки в гаражи се монтират върху повърхности с клас по реакция на огън не по-нисък от А2;
когато гаражът има пожароизвестителна система, трябва да бъде предвидена блокировка за автоматично изключване на електрозахранването към зарядните точки при задействането ѝ;
в гаражи за повече от десет автомобила без отделни гаражни клетки разстоянието между паркомясто с зарядна точка с голяма мощност и евакуационен изход трябва да бъде не по-малко от пет метра.

Това означава, че общото събрание не трябва да приема нито разрешение, нито отказ само въз основа на общи твърдения като:

„електрическите автомобили винаги се запалват“;
„зарядните станции са опасни“;
„в подземен гараж са напълно забранени“.

Рискът трябва да бъде оценен от компетентен проектант или специалист по пожарна безопасност според конкретния тип гараж, зарядна мощност, конструкция и противопожарни системи.

Необходимо ли е разрешение за строеж?

На този въпрос не може да се даде универсален отговор за всички зарядни станции.

Правният режим зависи от:

начина на закрепване;
характера на съоръжението;
извършваните строителни работи;
необходимостта от фундамент;
изграждането на нови външни електропроводи;
намесата в конструкцията;
местоположението върху частен или общински имот;
това дали съоръжението е постоянно или преместваемо.

В становища на ДНСК от 2025 г. се разграничават няколко режима:

определени зарядни станции и външни съоръжения могат да представляват строежи и елементи на техническата инфраструктура;
преместваемите станции с обслужваща функция могат да подлежат на разрешение за поставяне;
когато са необходими нови външни електропроводи и съоръжения, те могат да изискват одобрени строителни книжа и разрешение за строеж.

Тези становища са издадени по конкретни запитвания и не означават, че всяка домашна стенна зарядна точка е строеж от определена категория.

При съмнение следва да бъде поискано писмено становище от главния архитект на съответната община, особено когато:

се изгражда външно захранване;
се разкопава дворът;
поставя се свободностояща конструкция;
засяга се носещ елемент;
съоръжението се разполага извън самостоятелния гараж;
зарядната точка ще бъде публично или търговски достъпна.

Изисквания при нови и основно ремонтирани жилищни сгради

Българската нормативна уредба предвижда изграждане на тръбопроводна инфраструктура за бъдещи зарядни точки при определени нови жилищни сгради и при реконструкция, обновяване или основен ремонт на съществуващи жилищни сгради с повече от десет паркоместа.

За нови жилищни сгради с повече от десет паркоместа такава инфраструктура се проектира за всички паркоместа.

При съществуващи жилищни сгради изискването се прилага при определени ремонтни дейности, засягащи паркинга или електрическата инфраструктура.

Предвидено е изключение, когато съответните разходи надвишават 7% от общите разходи за строително-монтажните работи.

Това не означава, че всяка съществуваща сграда е длъжна незабавно да изгради зарядна точка.

Изискванията са свързани с вида на сградата, броя на паркоместата и извършването на определени строителни дейности.

Какво предвижда правото на Европейския съюз?

Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите предвижда при нови жилищни сгради с повече от три паркоместа и при определени основни ремонти:

предварително окабеляване за най-малко 50% от паркоместата;
тръбна инфраструктура за останалите места;
поне една зарядна точка в новите жилищни сгради с повече от три паркоместа.

Особено важно е, че чл. 14 от директивата изисква държавите членки да премахват пречките пред монтирането на частни зарядни точки и предвижда искането на наемател или съсобственик да може да бъде отказано само при наличие на сериозни и легитимни основания.

EUR-Lex посочва 36 национални мерки, съобщени от България във връзка с транспонирането на директивата.

Самата база данни изрично уточнява, че публикуването на национални мерки не удостоверява автоматично тяхната пълнота и правилност.

Въпреки това директивата е важен аргумент при тълкуването на националното право и при преценката дали даден отказ е обективен, пропорционален и технически обоснован.

Кога отказът на общото събрание може да бъде основателен?

Отказът може да има обективно основание, когато е доказано например:

че електрическата инсталация няма необходимия капацитет;
че проектът създава реален риск от претоварване;
че не са предвидени необходимите защити;
че се нарушават противопожарни изисквания;
че кабелът препятства евакуационен маршрут;
че се засяга носещ конструктивен елемент;
че зарядното устройство навлиза в чужд обект;
че се ограничава достъпът до чуждо паркомясто;
че липсва начин за индивидуално измерване и плащане;
че заявителят отказва да поеме разходите и отговорността;
че е необходимо разрешение, но такова не може да бъде получено;
че предложеното решение пречи на бъдещо общо изграждане на зарядна инфраструктура.

Тези обстоятелства трябва да бъдат подкрепени с документи и технически становища.

Кога отказът може да бъде незаконосъобразен или необоснован?

Съмнения за незаконосъобразност възникват, когато отказът се основава единствено на:

лично неодобрение към електрическите автомобили;
общи и недоказани опасения;
неверни твърдения за абсолютна законова забрана;
различно третиране на собственици в еднакво положение;
отказ да бъде разгледан технически проект;
решение извън дневния ред;
липса на необходимия кворум или мнозинство;
неправилно изчисляване на идеалните части;
неотразяване на гласовете в протокола;
участие на лица без представителна власт;
формулиране на постоянна забрана за всички бъдещи зарядни точки, без оценка на конкретните проекти.

Общото събрание разполага с управленска компетентност, но решенията му не могат да бъдат произволни, противоречащи на закона или приети при нарушение на задължителната процедура.

Как се обжалва отказът на общото събрание?

Всеки собственик може да поиска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по реда на чл. 40 ЗУЕС.

Искът се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването или съобщаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

Подаването на иска не спира автоматично изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

Съдът може да проверява:

редовността на поканата;
законосъобразността на свикването;
дневния ред;
кворума;
представителната власт;
изчисляването на идеалните части;
необходимото мнозинство;
съдържанието на протокола;
компетентността на общото събрание;
съответствието на решението със закона;
наличието на злоупотреба с мнозинство.

Това разграничение е съществено: отмяната на отказа не винаги означава автоматично разрешение за монтаж.

Възможно е да бъде необходимо ново общо събрание и ново произнасяне по надлежно представен проект.

Какво да направи собственикът, ако управителят отказва да включи въпроса?

Препоръчителните стъпки са:

подаване на писмено искане с входящ номер;
прилагане на технически проект и проект за решение;
искане въпросът да бъде включен като отделна точка в дневния ред;
събиране на подкрепа от собственици с поне 20% идеални части;
искане за свикване на събрание по чл. 12 ЗУЕС;
самостоятелно свикване от поискалите собственици, ако управителят не изпълни задължението си в законовия срок;
надлежно документиране на поканата, поставянето и протокола.

Не е препоръчително зарядната станция да бъде монтирана самоволно само защото управителят бездейства.

Какви са рисковете при монтаж без решение?

Самоволното изграждане може да доведе до:

искане за демонтаж;
прекъсване на захранването;
иск за възстановяване на общите части;
претенция за обезщетение;
сигнал до общината, ДНСК или пожарната;
спор с електроразпределителното дружество;
отговорност при причинен пожар или повреда;
съдебен иск по чл. 109 ЗС от засегнат собственик.

ВКС приема, че иск по чл. 109 ЗС може да бъде използван за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части, когато конкретен собственик защитава правото си и докаже съответното неоснователно препятствие.

Отделно, когато има решение на общото събрание, неговата законосъобразност се атакува по специалния ред на чл. 40 ЗУЕС.

Може ли да се използва обикновен контакт вместо зарядна станция?

Използването на мобилно зарядно устройство или обикновен електрически контакт не премахва автоматично правните и техническите изисквания.

Проблем може да възникне, когато:

удължител преминава през общи части;
кабелът създава опасност от спъване;
контактът не е проектиран за продължително високо натоварване;
използва се обща електроенергия;
заобикалят се средствата за измерване;
съществува риск от претоварване или нагряване;
кабелът преминава през врати, евакуационни маршрути или пожарни сектори.

Правната оценка се извършва според реалното въздействие, а не според търговското наименование на устройството като „мобилно“ или „преносимо“.

Индивидуална или обща зарядна инфраструктура?

За по-големи жилищни сгради често е по-разумно да се изгради обща базова инфраструктура, вместо всеки собственик да прокарва отделен кабел.

Общата система може да включва:

централно зарядно табло;
общи кабелни скари;
система за динамично разпределение на мощността;
индивидуална идентификация на потребителите;
отделно отчитане;
дистанционно управление;
възможност за постепенно включване на нови точки.

Предимствата са:

по-малка намеса в общите части;
по-добра пожарна безопасност;
контрол върху общото натоварване;
по-ниски разходи при бъдещо разширяване;
избягване на множество несъвместими инсталации;
равнопоставеност между собствениците.

Решението трябва да определи дали първоначалната инфраструктура се заплаща от етажната собственост, от заинтересованите собственици или от външен оператор.

Изграждането на зарядна станция в етажна собственост не е само въпрос на закупуване и монтиране на техническо устройство.

Необходимо е да бъдат съгласувани:

правото на собственост;
режимът на общите части;
решението на общото събрание;
необходимото мнозинство;
електрическата мощност;
измерването и плащането;
пожарната безопасност;
устройствените и строителните изисквания;
бъдещото развитие на зарядната инфраструктура.

Най-сигурният подход е пред общото събрание да бъде представен завършен технически и правен модел, който ясно доказва, че:

няма да бъдат натоварени финансово останалите собственици;
общите части ще бъдат засегнати минимално;
електрическата инсталация е достатъчна и безопасна;
потреблението ще бъде измервано индивидуално;
заявителят поема поддръжката и отговорността;
проектът няма да възпрепятства бъдещо присъединяване на други собственици.

При отказ, нарушение на процедурата или самоволно изграждане е препоръчителна предварителна правна оценка на решението, протокола, собствеността и техническата документация.

Настоящият материал има информационен характер. Конкретната процедура зависи от статута на гаража или паркомястото, проекта, начина на електрозахранване и степента на засягане на общите части.

Колко процента са необходими за зарядна станция?

Необходими са повече от 50% от идеалните части от общите части, а не просто половината от присъстващите собственици.

Нужно ли е единодушие?

По правило не. Законът изисква квалифицираното мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗУЕС. Единодушие може да стане необходимо при отделна намеса в чужда индивидуална собственост или в друга специфична вещноправна хипотеза.

Може ли домоуправителят сам да разреши монтажа?

Домоуправителят не може да замести решението на общото събрание, когато то е необходимо по закон.

Може ли домоуправителят сам да забрани зарядната станция?

Управителят може да възрази срещу самоволни действия, но не може еднолично да замени компетентността на общото събрание по чл. 17 ЗУЕС.

Кой плаща електроенергията?

При индивидуална станция електроенергията и свързаните разходи следва да се поемат от ползвателя, освен ако общото събрание изрично не е приело друг модел.

Може ли кабелът да преминава през общите части?

Да, но само при надлежно решение, техническа безопасност и точно определено трасе, без неоправдано препятстване на останалите собственици.

Може ли общото събрание да забрани всички бъдещи зарядни станции?

Постоянна и абсолютна забрана, приета без разглеждане на конкретните технически възможности, може да бъде оспорена като несъразмерна или незаконосъобразна. Всеки случай обаче се преценява индивидуално.

Какъв е срокът за обжалване?

Искът по чл. 40 ЗУЕС се подава в 30-дневен срок от надлежното уведомяване за решението.

16.07.2026/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори

News, Personal, Полезни статии

Отнета книжка за гражданска отговорност

КАТ не може да основава административнонаказателната отговорност единствено на компютърна справка, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. За налагане на санкцията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП трябва да бъдат доказани: надлежно проведена процедура по чл. 574 КЗ; действително прекратяване на регистрацията; управление на автомобила след прекратяването; знание или виновно незнание на водача; законосъобразно съставени АУАН и наказателно постановление; материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Когато собственикът не е бил уведомен, водачът не е знаел за дерегистрацията, регистрационните табели и талонът са останали в автомобила и липсват доказателства за фактическо узнаване, са налице сериозни основания за оспорване. Същевременно липсата на уведомяване не освобождава автоматично собственика от отделната отговорност за липсваща застраховка „Гражданска отговорност“. Поради измененията от 2025 г., противоречивата практика през 2026 г. и висящото конституционно дело № 12/2026 г., защитата трябва да бъде изградена индивидуално въз основа на пълната преписка от КАТ и Гаранционния фонд. Отнета книжка за гражданска отговорност

Отнета книжка за гражданска отговорност

Все по-често към нас се обръщат пострадали с Отнета книжка за гражданска отговорност.

Става дума за служебно прекратена регистрация по гражданска оттоговрност и спрени водачи на МПС, с отнети книжки на пътя.

КАТ продължава да налага глоби и да отнема свидетелства за управление на водачи, които са управлявали автомобили със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

В немалко случаи собственикът не е получил съобщение от Гаранционния фонд или от Пътна полиция и не знае, че автомобилът вече е дерегистриран.

Регистрационните табели продължават да са поставени, свидетелството за регистрация се намира в автомобила и по нищо видимо не личи, че в информационната система на МВР е извършено служебно прекратяване.

Кратък отговор

Самото установяване в системата на КАТ, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, не е достатъчно във всички случаи за законосъобразно наказание.

За налагането на глоба и лишаване от право на управление по чл. 175, ал. 3 ЗДвП трябва да бъде доказано виновно поведение на водача.

Когато собственикът не е бил уведомен, а водачът не е знаел и обективно не е могъл да знае за дерегистрацията, съществуват сериозни основания за отмяна както на наказателното постановление, така и на заповедта за временно отнемане на книжката.

Този извод се основава на Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. на ВКС и ВАС и се поддържа в редица съдебни решения и през 2026 г.

След законодателната промяна от 7 септември 2025 г. обаче вече има и противоречива съдебна практика, поради което всеки случай трябва да бъде защитен с конкретни доказателства.

Какво означава „служебно прекратена регистрация“?

Служебното прекратяване на регистрацията не е равнозначно на обикновеното изтичане на застраховката „Гражданска отговорност“.

Това са два различни юридически факта:

изтичане или прекратяване на застрахователния договор;
последващо административно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Регистрацията не се прекратява автоматично в минутата, в която изтече застраховката.

Законът предвижда отделна процедура между Гаранционния фонд и Министерството на вътрешните работи.

Процедурата преминава през няколко етапа

Когато Информационният център към Гаранционния фонд установи, че за определено моторно превозно средство няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“, той изпраща уведомление до собственика за Отнета книжка за гражданска отговорност.

Собственикът разполага с 14-дневен срок, който по действащия текст на чл. 574, ал. 10 КЗ тече от датата на изпращане на уведомлението, за да представи доказателства за сключена застраховка.

Ако в този срок не бъде удостоверено наличието на валидна полица, Гаранционният фонд уведомява МВР.

Едва след получаването на това уведомление регистрацията се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Следователно КАТ трябва да установи не само, че към датата на проверката не е имало валидна застраховка, но и:

кога е изпратено уведомлението на Гаранционния фонд;
на какъв адрес или електронен адрес е изпратено;
какво точно е било съдържанието му;
изтекъл ли е надлежно 14-дневният срок;
кога Гаранционният фонд е уведомил МВР;
на коя дата е извършено прекратяването в регистъра;
кога и как собственикът е узнал за него.

Липсата на тези доказателства може да постави под съмнение не само вината на водача, но и законосъобразното провеждане на самата процедура по дерегистрация.

Трябва ли собственикът да бъде уведомен от КАТ?

До 7 септември 2025 г. чл. 143, ал. 10 ЗДвП изрично предвиждаше, че след служебното прекратяване на регистрацията собственикът се уведомява.

С изменение, обнародвано в ДВ, бр. 64 от 2025 г., думите, предвиждащи изрично уведомяване от МВР, бяха премахнати.

Това изменение обаче не означава автоматично, че уведомяването е станало напълно без значение.

Уведомяването продължава да е уредено в Наредба № I-45

Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45, при прекратяване на регистрацията поради уведомление от Гаранционния фонд се уведомява собственикът, посочен в регистъра.

Прекратяването на регистрацията и ситуацията на Отнета книжка за гражданска отговорност засяга непосредствено правата на собственика и поради това подлежи и на съобщаване по общия ред на чл. 61 АПК, освен ако законът изрично не предвижда друго.

Тази аргументация е особено важна след промяната от 2025 г., защото показва, че заличаването на няколко думи от ЗДвП не премахва:

принципа на виновната административнонаказателна отговорност;
задълженията по Наредба № I-45;
общите правила за съобщаване на административните актове;
правото на защита на засегнатия собственик;
необходимостта водачът да знае факта на дерегистрацията.

Какво постановиха ВКС и ВАС?

С Тълкувателно постановление № 2 от 5 април 2023 г. по тълкувателно дело № 3/2022 г. върховните съдилища приеха, че не се наказва водачът, управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация, когато собственикът не е бил уведомен.

Основният правен въпрос не е дали собственикът е длъжен да има застраховка. Такова задължение безспорно съществува.

Същественият въпрос е дали водачът е знаел за отделния факт, че регистрацията вече е прекратена в информационната система на МВР.

ВКС и ВАС разграничават:

знанието, че застраховката е изтекла;
знанието, че е проведена процедура пред Гаранционния фонд;
знанието за точната дата, на която КАТ е прекратил регистрацията.

Това разграничение е решаващо.

Изтичането на полицата не води веднага и само по себе си до прекратяване на регистрацията.

Собственикът не може да знае точния момент на дерегистрацията, когато не е получил съобщение и няма публично достъпен регистър за проверка на статуса на регистрацията.

Незнание на закона или незнание на факта?

КАТ често поддържа, че всеки собственик е длъжен да знае закона и последиците от липсата на „Гражданска отговорност“.

Този аргумент смесва две различни категории.

Правилото, че незнанието на закона не извинява, не означава, че администрацията може да предполага знание за конкретен факт, който е настъпил единствено в нейната информационна система.

Водачът може да знае, че липсата на застраховка води до неблагоприятни последици, но да не знае:

дали Гаранционният фонд вече е изпратил уведомление;
дали срокът е изтекъл;
дали МВР е получило последващо уведомление;
дали регистрацията действително е прекратена;
на коя дата е извършено прекратяването.

Според тълкувателното постановление това е незнание на факт от обективната действителност, а не непознаване на закона за Отнета книжка за гражданска отговорност.

Ако незнанието е причинено от неизпълнено задължение на администрацията за уведомяване, може да липсва както умисъл, така и непредпазливост.

Действа ли Тълкувателно постановление № 2/2023 след промяната от 2025 г.?

Тълкувателното постановление не е отменено.

Въпросът за Отнета книжка за гражданска отговорност е доколко неговото разрешение продължава да се прилага след премахването на изричното уведомяване от текста на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Практиката през 2026 г. не е напълно еднаква

В публикувани решения от 2026 г. се очертават две линии.

Първа линия: уведомяването и действителното узнаване остават решаващи

Според тази практика:

административно нарушение има само при виновно поведение;
Наредба № I-45 продължава да изисква уведомяване;
изтичането на застраховката не доказва знание за дерегистрацията;
собственикът не може да знае точната дата на служебното прекратяване;
Тълкувателно постановление № 2/2023 продължава да има значение;
при липса на доказано узнаване не е установено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Втора линия: водачът е длъжен да следи за застраховката и последиците от липсата ѝ

В друго решение от 11 март 2026 г. състав на Административен съд приема, че възражението за липса на уведомяване е неотносимо, тъй като водачът трябва да следи за наличието на валидна застраховка и да знае последиците от липсата ѝ.

Същият съд обаче отменя конкретната ПАМ поради несъразмерност, тъй като регистрацията е била възстановена още в деня на издаване на заповедта и продължаването на ограничението не е обслужвало превантивна или преустановителна цел.

Следователно не може да се твърди, че съдебната практика след изменението от 2025 г. е напълно уеднаквена.

Конституционният съд ще се произнесе по режима на уведомяване

На 26 май 2026 г. Конституционният съд образува конституционно дело № 12/2026 г. по искане на Административен съд – Силистра.

Оспорени са:

изразът „от датата на изпращане на уведомлението“ в чл. 574, ал. 10 КЗ;
действащият текст на чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП след премахването на изричното задължение за уведомяване на собственика.

Искането поставя въпроси за съответствието на режима с принципа на правовата държава и правото на защита по чл. 4 и чл. 56 от Конституцията.

Какви санкции налага КАТ през 2026 г.?

Управление на автомобил със служебно прекратена регистрация

След изменението на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в сила от 7 септември 2025 г., санкцията вече не е в диапазона от 6 до 12 месеца и от 200 до 500 лв.

Тя е фиксирана:

Нарушение	Санкция
Управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред	6 месеца лишаване от право на управление
Парична санкция	500 лв. законов номинал
Равностойност след въвеждането на еврото	255,65 евро

Поради въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. сумата от 255,65 евро.

При повторно нарушение законът предвижда по-тежка санкция.

Незабавно временно отнемане на книжката

От 7 септември 2025г. е въведена нова принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, подбуква „гг“ ЗДвП.

КАТ може да издаде заповед за временно отнемане на свидетелството за управление:

до решаване на въпроса за отговорността;
за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Това означава, че книжката може да бъде отнета още при проверката или непосредствено след съставянето на АУАН, преди да има влязло в сила наказателно постановление и преди съдът да се е произнесъл.

ПАМ не е административно наказание

Заповедта за ПАМ и наказателното постановление при Отнета книжка за гражданска отговорност са два различни акта:

ПАМ временно ограничава правото на управление;
наказателното постановление налага окончателната административна санкция.

Затова обичайно са необходими две отделни жалби.

Отмяната на наказателното постановление не заличава автоматично заповедта за ПАМ, ако тя не е била своевременно оспорена.

Жалбата срещу ПАМ не връща автоматично книжката

Подадената жалба срещу заповедта не спира нейното изпълнение.

Административният съд може да спре предварителното изпълнение по отделно мотивирано искане, когато са доказани значителни или трудно поправими вреди.

Тези вреди трябва да бъдат конкретни, например:

невъзможност водачът да упражнява професията си;
загуба на трудов договор;
невъзможност за извършване на служебни пътувания;
необходимост от ежедневно транспортиране на лице с увреждане;
други последици, надхвърлящи обикновеното неудобство от липсата на книжка.

Решението на административния съд по жалбата срещу ПАМ не подлежи на последващо обжалване.

Липса на „Гражданска отговорност“ и служебна дерегистрация не са едно и също нарушение

Това разграничение е от основно значение.

Първо нарушение: автомобилът няма валидна застраховка

Кодексът за застраховането предвижда самостоятелни санкции за липса на задължителна „Гражданска отговорност“.

По законовия номинал санкциите са:

Нарушител	Санкция
Собственик – физическо лице	250 лв.
Собственик – юридическо лице или ЕТ	2000 лв.
Водач, който не е собственик и управлява автомобил без валидна застраховка	400 лв.
Повторно нарушение на физическо лице	800 лв.
Повторно нарушение на юридическо лице или ЕТ	4000 лв.

Това са отделни състави по чл. 638 КЗ.

Второ нарушение: автомобилът е със служебно прекратена регистрация

Санкцията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се налага просто защото няма застраховка.

Тя се налага за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Следователно:

Липсата на уведомяване може да изключи вината за управление на служебно дерегистриран автомобил, но не заличава автоматично отделното нарушение за липса на задължителна застраховка.

Точно поради това в жалбата трябва внимателно да се разграничат двата административнонаказателни състава.

Аргументи срещу наказанието на КАТ

1. Липса на виновно поведение

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е само деяние, което е извършено виновно.

Не съществува обективна административнонаказателна отговорност на водача само защото в регистъра на МВР е извършено определено отбелязване.

КАТ трябва да установи, че водачът:

е знаел за прекратената регистрация; или
при конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да узнае за нея.

Когато водачът не е собственик на автомобила, доказването на знание е още по-съществено. Административен съд – Пазарджик отменя ПАМ именно защото несобственикът не е знаел и не е могъл да предполага, че автомобилът е дерегистриран.

2. Няма доказателства за уведомяване от Гаранционния фонд

Не е достатъчно в преписката да има общо твърдение, че уведомление е изпратено.

Следва да се провери:

точният адресат;
използваният адрес;
датата на изпращане;
начинът на изпращане;
идентификацията на автомобила;
съдържанието на уведомлението;
дали уведомлението е върнато;
дали адресът е актуален;
дали е изпратено на лице, което вече не е собственик.

Особено спорен е въпросът дали 14-дневният срок може да започне да тече единствено от изпращането, когато адресатът изобщо не е узнал за съобщението.

Именно тази част от чл. 574, ал. 10 КЗ е предмет на висящия контрол пред Конституционния съд.

3. Няма доказателства за уведомяване от МВР

Когато собственикът не е получил съобщение за извършеното служебно прекратяване, не може автоматично да се предполага, че знае за дерегистрацията.

Следва да се изиска от КАТ:

копие от уведомлението;
изходящ номер;
дата на изпращане;
известие за доставяне;
електронна разписка;
справка от системата за сигурно електронно връчване;
доказателства кой е получил съобщението;
пълното съдържание на съобщението.

Едно вътрешно отбелязване в информационна система, че лицето е „уведомено“, не винаги доказва реално съобщаване на конкретния акт.

4. Изтичането на застраховката не доказва датата на дерегистрацията

Собственикът може да знае кога изтича полицата, но не може сам да установи:

кога Гаранционният фонд ще извърши проверка;
кога ще изпрати съобщение;
кога ще изтече административният срок;
кога ще уведоми МВР;
кога КАТ ще въведе прекратяването в регистъра.

Затова знанието за липсваща полица не е равнозначно на знание за прекратена регистрация.

Този извод е изрично застъпен както в тълкувателното постановление, така и в практиката от 2026 г.

5. Липсва публичен регистър за проверка на регистрацията

Водачът може да извърши онлайн проверка дали съществува валидна застраховка.

Тази проверка обаче не показва непременно дали и на коя дата КАТ е прекратил регистрацията.

Справката за „Гражданска отговорност“ и справката за регистрационния статус не са едно и също.

През 2026г. Административен съд – Варна изрично приема, че липсата на полица и прекратяването на регистрацията са различни факти с различни правни последици.

6. Регистрационните табели и талонът остават у собственика

Обикновено до полицейската проверка:

регистрационните табели са поставени;
свидетелството за регистрация се намира в автомобила;
автомобилът външно изглежда редовно регистриран;
собственикът не е канен да предаде табелите и документите.

Тези обстоятелства не доказват сами по себе си липса на вина, но подкрепят твърдението, че водачът не е знаел за промяната в информационния регистър.

7. Непълно описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление

АУАН и наказателното постановление трябва да съдържат конкретно и разбираемо описание на всички релевантни факти.

Не е достатъчно да бъде записано единствено:

„Управлява МПС със служебно прекратена регистрация.“

Следва да бъдат посочени поне:

датата на прекратяване;
основанието за прекратяване;
датата на уведомлението от Гаранционния фонд;
собственикът на автомобила;
доказателствата за уведомяване;
фактите, от които органът извежда знание или непредпазливост на водача;
дали водачът и собственикът са едно и също лице.

Когато тези факти липсват, административното обвинение може да се окаже непълно и да ограничи правото на защита по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

8. ПАМ изисква извършено нарушение, а не само регистрационна справка

Чл. 171, т. 1, буква „з“ ЗДвП позволява отнемане на книжката на водач, който е извършил нарушение.

По смисъла на ЗАНН нарушение има само при виновно деяние. Поради това не е достатъчно КАТ да представи разпечатка, че регистрацията е прекратена.

Следва да има доказателства и за субективния елемент – че водачът е знаел или е могъл да знае за прекратяването.

В решение от 26 юни 2026 г. Административен съд – Варна приема, че при липса на доказано знание не е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ и отменя заповедта.

9. Мярката може да е несъразмерна

Дори когато към момента на проверката автомобилът е бил дерегистриран, следва да се установи дали продължаването на отнемането на книжката действително обслужва целите на закона.

Особено значение имат случаите, когато:

веднага е сключена застраховка;
регистрацията е възстановена служебно;
автомобилът вече отговаря на всички изисквания;
не съществува продължаващо нарушение;
ПАМ фактически се превръща в предварително изтърпяване на бъдещото наказание.

Съдебната практика приема, че ПАМ не трябва да придобива чисто санкционен характер и подлежи на проверка за съразмерност по чл. 6 АПК.

Кога защитата с липса на уведомяване може да не бъде уважена?

Липсата на формално писмо от КАТ не гарантира автоматична отмяна.

Наказващият орган може да доказва действителното знание и с други доказателства, например:

собственикът е получил уведомлението на Гаранционния фонд;
съобщението е връчено електронно;
водачът е бил спрян при предходна проверка и е уведомен;
табелите са били иззети по-рано;
водачът е подписал документ, съдържащ данни за прекратяването;
собственикът е подал заявление за възстановяване на регистрацията;
водачът е признал, че знае за дерегистрацията;
автомобилът е управляван след изрично предупреждение на полицейски орган.

Тълкувателното постановление допуска знанието да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства. Формалното неуведомяване не помага, когато фактическото узнаване е доказано.

Какво да направи водачът при проверката?

1. Да не признава непроверени факти

Водачът не трябва да подписва декларации, че е знаел за прекратената регистрация, когато това не отговаря на истината.

В графата за възражения в АУАН може да бъде записано:

„Не съм бил уведомяван и не съм знаел, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Моля да бъдат представени доказателства за уведомяване на собственика и за датата на узнаване.“

2. Да получи копия от всички документи

Следва да се поискат копия от:

АУАН;
заповедта за ПАМ;
протокола за изземване на СУМПС;
протокола за изземване на регистрационните табели;
документите за изземване на свидетелството за регистрация;
справката, на която се позовава полицейският орган.

3. Незабавно да се сключи валидна застраховка

Сключването на застраховката не заличава автоматично твърдяното минало нарушение, но:

позволява възстановяване на регистрацията;
преустановява незаконното състояние;
подкрепя възражението за несъразмерност на продължаващата ПАМ;
ограничава риска от ново нарушение.

4. Да се извърши проверка за възстановяване на регистрацията

По действащия чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрацията се възстановява служебно при постъпване на данни от Гаранционния фонд за сключена застраховка или по искане на собственика след представяне на валидна полица.

Как се обжалват актовете на КАТ?

Възражение срещу АУАН

Самият АУАН по правило не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване.

Водачът може да представи писмено възражение в 7-дневен срок от подписването или връчването му по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Към възражението могат да се приложат:

декларация на собственика;
справка за адресната регистрация;
доказателства, че уведомление не е получено;
полица „Гражданска отговорност“;
данни за възстановяване на регистрацията;
договор за покупко-продажба;
доказателства, че водачът не е собственик;
искане за събиране на преписката от Гаранционния фонд и МВР.

Обжалване на наказателното постановление

Наказателното постановление се обжалва в 14-дневен срок от връчването чрез наказващия орган пред компетентния районен съд.

Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд.

Обжалване на заповедта за ПАМ

Заповедта за временно отнемане на книжката се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването пред административния съд.

Производството е отделно от делото срещу наказателното постановление. Решението на административния съд е окончателно.

Подадената жалба не спира автоматично изпълнението на мярката.

Какви доказателства трябва да се изискат от КАТ и Гаранционния фонд?

За пълноценна защита трябва да се поиска цялата административна преписка, включително:

уведомлението по чл. 574, ал. 10 КЗ;
доказателството за изпращането му;
използвания адрес на собственика;
известието за доставяне или върнатата пратка;
електронните данни за съобщаването;
уведомлението на Гаранционния фонд до МВР;
датата и часа на постъпването му;
справка за точната дата на прекратяване на регистрацията;
документа или електронния запис за уведомяване от МВР;
доказателства за действително узнаване от водача;
справка за датата на възстановяване на регистрацията;
заповедта за оправомощаване на служителя, издал ПАМ;
всички докладни записки и полицейски протоколи;
снимков или видеозапис от проверката, когато съществува;
данни дали регистрационните табели са били изземвани по-рано.

При непредставяне на тези документи може да се поддържа, че административният орган не е доказал всички елементи на твърдяното нарушение.

Може ли КАТ да ми вземе книжката веднага?

Да. След 7 септември 2025 г. КАТ може да наложи ПАМ за временно отнемане на книжката до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.Заповедта подлежи на отделно обжалване пред административния съд.

Какво е наказанието през 2026 г.?

За управление на автомобил, който не е регистриран по надлежния ред, чл. 175, ал. 3 ЗДвП предвижда 6 месеца лишаване от право на управление и глоба с номинал 500 лв., равностойни на 255,65 евро.

Отпада ли наказанието, ако собственикът не е уведомен?

Не автоматично, но липсата на уведомяване е съществен защитен аргумент. Трябва да бъде установено и че водачът не е знаел и не е могъл да знае за служебното прекратяване.

Длъжен ли съм да знам, че застраховката е изтекла?

Собственикът е длъжен да следи за наличието на валидна „Гражданска отговорност“. Това обаче не означава непременно, че знае точната дата, на която МВР е прекратило регистрацията.

Може ли КАТ да докаже знанието без писмено уведомление?

Да. Знанието може да бъде доказано с електронно връчване, предходна проверка, подписан документ, признание или други доказателства.

АУАН обжалва ли се пред съда?

По правило не. Срещу АУАН се подава писмено възражение в 7-дневен срок. На съдебно обжалване подлежат наказателното постановление и отделно заповедта за ПАМ.

Жалбата връща ли автоматично книжката?

Не. Обжалването на ПАМ не спира нейното изпълнение. Може да се подаде отделно искане до съда за спиране на предварителното изпълнение при доказани значителни или трудно поправими вреди.

Ако сключа застраховка веднага, делото приключва ли?

Не автоматично. Новата полица позволява възстановяване на регистрацията, но не заличава непременно твърдяното предходно нарушение. Тя обаче е важна за аргумента, че продължаването на ПАМ е несъразмерно.

Ако не съм собственик на автомобила, но съм го управлявал?

КАТ трябва да докаже Вашата лична вина. Самото обстоятелство, че собственикът е пропуснал да сключи застраховка, не доказва автоматично, че друг водач е знаел за дерегистрацията.

Може ли да бъдат отменени и глобата, и отнемането на книжката?

Да, но наказателното постановление и заповедта за ПАМ се обжалват в различни производства. Трябва да бъдат спазени сроковете и за двата акта.

12.07.2026/by Адвокатска кантора Д. Владимиров и Партньори