Съпружеска имуществена разделност

Съпружеска имуществена разделност, СИО, Адвокат семейни дела, бракоразводен адвокат, определяне на по-голям дял и принос в семейството, Родителски права

С въвеждането на режима на съпружеска имуществена разделност се въведоха нови положения в устройството и регулацията на отношенията между съпрузите.

Досега бе валиден и общоприет само режимът на т.нар. съпружеска имуществена общност. Този режим определяше до скоро през голям период от време – трайно взаимодействието между съпрузите при регламентацията на брачните им, имуществени отношения.

Изборът на режим е по общо съгласие на встъпващите в брак. Такъв избор могат да направят и съпрузите през време на брака. Това право е предоставено и на съпрузите по заварените бракове. Когато няма избор, прилага се режимът на законовата съпружеска имуществена общност, който в основните си положения следва сегашната правна уредба, но е със стеснено приложно поле – от общността отпадат паричните влогове. Те са лично притежание на съпруга – титуляр на влога. Съпружеската имуществена общност обхваща само вещните права, така както беше уредена в СК от 1968 г. Определено е, че вещните права, придобити от съпруга – едноличен търговец, за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие, са негово лично притежание (чл. 22, ал. 3 СК – нов).
Изборът на имущественобрачен режим се вписва в акта за сключване на граждански брак (чл. 10, ал. 2 СК – нов) и в регистър, който е публичен (чл. 19, ал. 4 СК – нов). Така се дават гаранции и защита на интереса на съпрузите и на третите лица. Избор не могат да правят непълнолетните и ограничено запретените.

Режимът на законовата имуществена разделност се установява с обща декларация с нотариална заверка на подписите на встъпващите в брак, депозирана пред длъжностното лице по гражданското състояние при сключването на брака (чл. 9, ал. 2 и чл. 10, ал. 2 СК – нов). Декларацията се отбелязва в акта за сключване на брак и когато изборът на режима на разделност се прави през време на брака (чл. 18, ал. 4 СК – нов).

Въвеждането на брачния договор е съществена част на реформата в правната уредба на съпружеските отношения. Институтът отговаря на разнообразието и динамиката на живота. Брачен договор може да се сключи при встъпването в брак, както и от съпрузи през време на брака (чл. 37, ал. 3 СК – нов), независимо от това какъв законов режим се прилага до сключването му. Сключеният брачен договор може да бъде променян, както и да бъде прекратен през време на брака по взаимно съгласие или по исков ред при съществена промяна на обстоятелствата (чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 СК – нов).
Кодексът съдържа правила относно всички основни положения на договора – допустимост, сключване, форма, съдържание, действие, изменение, прекратяване и дори недействителност. Брачният договор може да бъде съчетан с прилагане на законовите режими на общност или на разделност. За неуредените отношения се прилага законовият режим на общност.
В защита на интересите на третите добросъвестни лица, освен вписване на брачния договор (и на промените в него) в регистъра към Агенцията за вписване (чл. 19 СК – нов), в чл. 40 е посочено, че с договора не могат да се засягат правата, придобити от трети лица преди неговото сключване, респективно промяна.

Преуреден е и разводът. Запазени са двете форми на развод – по взаимно съгласие и развод по исков път на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Но и в двете уредби има важни нови положения. Взети са предвид и промените, извършени с Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 59 от 2007 г.), на производството по брачни дела. Между новите моменти се открояват: премахване на тригодишния срок за допустимост на развода по взаимно съгласие; премахване на помирителното производство; опростено и по-динамично исково производство за развод, като вината губи значението си на елемент от фактическия състав на развода. По вината съдът се произнася само ако някоя от страните е поискала това. Отпада отдавна отреченото положение съдът да откаже развода, когато виновен е само ищецът, а ответникът настоява за запазването на брака. Отдава се по-голямо значение на съгласието на съпрузите за прекратяване на брака им и за уреждане на последиците от развода. Допуска се споразумяване между съпрузите при всяко положение на делото.
По-пълно, по-прецизно и с редица нови елементи са уредени последиците от прекратяването на брака, като се държи сметка за уговореното в брачния договор, ако съпрузите са сключили такъв. Осигурен е приоритет на уговореното в брачния договор за последиците на развода (чл. 58 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 5 СК – нов). Допълнени и уточнени са разпоредбите относно ползването на семейното жилище след развода. Установено е изискване съпругът, който претендира ползването, да има жилищна нужда. По силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на съпруга – несобственик, възниква наемно отношение (чл. 57 СК – нов). По нов начин е уреден въпросът за отмяната на даренията, направени на съпруг по повод и през време на брака (чл. 55 СК – нов). Детайлно и единствено в интерес на децата е уредено упражняването на родителските права след развода. Акцентът е поставен върху общото съгласие на съпрузите, като съдът определя мерките по упражняването на правата и личните отношения само ако не е постигнато споразумение между тях.

Осигурено е изслушването на децата и гарантирано изпълнението на решението на съда относно родителските права (чл. 59 СК )

За допълнителна информация, можете да се обърнете към адвокат по семейни дела в кантората, за да Ви даде нужното съдействие на телефон 0897 90 43 91 или mail : office@lawyer-bulgaria.bg

Всяко Ваше запитване ще бъде разгледано с нужното внимание и с оглед спецификата на съответния казус.

tags  

адвокат семейни дела международни, Дело за развод при малолетни деца в чужбина, Дело за родителски права, дело за родителски права без брак, дело за родителски права на бащата, добър адвокат за родителски права, Заместващо съгласие от съда, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, Имуществен режим в брака, Имуществени отношения между съпрузите, искова молба за развод, Кодекса на международното частно право, Конвенция   за компетентността, международни дела развод, Обжалване искова молба развод при постоянен адрес чужбина, Ограничаване или лишаване от родителски права, право на упражняване на родителски права и лични отношения с детето, пребиваващи в чужбина, прехвърляне на родителски права, при деца, признаването, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, приложимото право, Развод при дете в чужбина, Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕО относно компетентността, Регламент ЕО №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, родителска отговорност, родителски права, родителски права в полза на бащата, Родителски Права и издръжка на малолетно дете, Родителски права и режим на лични отношения, родителски права извън Европейски съюз, родителски права на бащата без брак, Родителски права на дете без брак, родителски права на майката без брак, родителски права при раздяла без брак, свързани с родителска отговорност, СПОРОВЕ ЗА РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ИЗДРЪЖКА, Съдебно дело чл.49 ал.1СК при малолетно дете чужбина, съпружеска имуществена общност, Съпружеска имуществена разделност, Упражняване на родителски права при разделени родители, Упражняване на родителските права при разделени родители, цена на дело за родителски права закон за родителски права
Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1 Web Statistics