Съдебни искове за бащинство

Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат

Съдебни искове за бащинство

Всички искове за произход се разглеждат по реда на особените искови  производства по дела за гражданско състояние (чл. 331-335 ГПК) и са родово  подсъдни на окръжен съд.

Съдебните искове за установяване на произход, са от категорията на положителните установителни искове за установяване на факт с правно значение.  Предпоставките за предявяването им са следните :

  1. Детето трябва да е родено, тъй като е недопустимо да се установява произход на човешки ембрион, защото той не е правен субект;
  1. Да е налице установен произход от майката иСъдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат
  2. Неустановен произход от бащата.

Като израз на принципа за стабилност на произхода, е установена императивна  забрана за търсене на нов произход, преди наличният да бъде оборен по съответния ред (чл. 71 СК). Затова искът за установяване на бащинство  може да се предяви при следните предпоставки : 1. В случай, че е налице извънбрачно бащинство;

2. при оборване на презумпцията за бащинство;

3. при оспорване или унищожаване на припознаване;

4. при отпадане на неправилно  вписване в акта за раждане на даден мъж, като баща на детето.

Редът за оборване на презумпцията за бащинство е само съдебен, като искът е отрицателен установителен, а производството се развива по същите процесуални  правила.

Законът посочва, че в конкретният случай, при предявяване на съдебни искове за установяване на бащинство активно легитимирани лица са:

А/ Майката на детето –  в срок до 1 година от раждането;

Б/ предполагаемият баща –  в срок до 1 година от узнаване за раждането и детето или до 1 година от навършване на пълнолетие.

За оспорване на припознаването е предвиден поначало административен ред, а само в случай, когато детето е  малолетно при припознаването, е предвидено съдебно производство при условията  на чл. 66, ал. 4 СК.

С изменение на СК 2018 е уредена още една възможност – припознаването да се оспори по съдебен ред в 1-годишен срок от извършването му  от Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето и от страна на прокуратурата.

Възможно е обаче в акта за раждане на детето неправилно да е вписан даден  мъж като баща.

В този случай производството следва да се развие по реда на  чл.124, ал.4 ГПК, във вр. с чл.34, ал.2 ЗГР, с което да се оспори презумпцията за  истинност на отразени данни в акта за гражданско състояние, като се установи, че  детето не произхожда от него. Решението ще има действие erga omnes, като след отпадане на неправилното вписване в акта за раждане, детето ще е с неустановен  произход от бащата. Ако в акта за раждане са сгрешени имената на бащата, производството  е по чл. 547 във вр. с чл. 542 и сл. ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4, предл.3  ЗГР, с което да се поправят вписани в него неверни данни.Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат

Също така са регламентирани преклузивни срокове за предявяване на исковете  за произход, както и ограничена легитимация на лицата, които могат да бъдат  страни по тях. Самите съдебни искове за оспорване на бащинство а обусловени от личната преценка на лицата (intuitu  personae, вж. ТР 46/1960 ОСГК, ВС).

Тези искове не са наследими, като те могат само да продължат един започнал процес по предявен от наследодателя им иск за

произход. Няма обаче пречка да се предяви иск за произход срещу наследниците на твърдян баща (чл. 72, ал. 2 СК). Ако бъдат уважени от съда, проявяват правните си последици с обратно действие – т.е. от момента на раждането, а не от влизане в сила на решението, а установеният вече произход има действие спрямо всички (erga omnes).

1.2. Овластените от закона лица да предявяват иск за установяване на бащинство по чл. 69 СК са само майката и детето. Бащата няма правен интерес, тъй  като разполага с друга възможност – припознаването по реда на чл. 64 СК.

Ако  припознаването бъде оспорено, той разполага с друг иск за установяване на произход – този по чл. 66, ал. 2 СК.

Съгласно чл. 69, изр.1, предл.1 СК майката на детето може да предяви иска за  дирене на бащинство в 3-год. преклузивен срок от раждането. Съответно лицето, което тя твърди, че е баща на детето, родено от нея, ще бъде пасивно легитимирания ответник.

Активната процесуална легитимация на детето да търси бащинство е уредена в разпоредбата на чл. 69, изр.1, предл.2 СК, като преклузивният срок, който е посочен там, е 3-години от навършване на пълнолетие.

От материалноправната норма, която се съдържа в тази разпоредба, е видно, че не е предвиден начален, а само краен срок за предявяване на иска. Следователно срокът започва да тече от раждането на  детето, откогато и съгласно чл. 1 ЗЛС то става правоспособен правен субект. От този момент обаче детето все още е напълно недееспособно, следователно правата му до навършване на непълнолетие, ще се упражняват от неговата майка, като  законен представител.

Какво гласи съдебната практика……..

Още при действието на първия СК от 1968 г., безспорно се приема, че практиката на съдилищата да допускат иска, предявен от майката, като представител на детето, е правилна, тъй като тя не противоречи на точното, логично  тълкуване на закона.

В случай, че като легитимирани майката и детето имат противоречиви интереси, то на него следва да му се назначи особен представител по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК. В този случай тя също следва да бъде ответник в производството, заедно с бащата.

В практиката често биват съединявани двата иска – майката на детето го предявява лично от свое име и в качеството си на законен представител на малолетното дете.

Подобен подход обаче може да накърни интересите на детето, ако исковете бъдат отхвърлени, тъй като ще е процесуална пречка за детето да  предяви самостоятелно иска.

Затова в 3-годишния срок от раждането на  детето е безсмислено съединяването на исковете от майката и детето (чрез нея,като законен представител). А след този срок е невъзможно съединяването на исковете, тъй като лично за нея правото е преклудирано.

Непълнолетните и ограничено запретените имат специална процесуална дееспособност в тези производства, като могат да ги предявяват и отговарят по тях  без попечителско съдействие (чл. 331, ал. 2 във вр. с чл. 319 ГПК).  Когато искът за оспорване на бащинство се предявява от непълнолетно или пълнолетно дете, то за ответници следва да бъдат призовани както претендираният баща, така и майката.

Предмет на доказване по иска е, че тя е заченала детето от мъжа, сочен за  баща. Затова трябва да се установи на първо място вероятния период на зачеване и наличието на съответните връзки между майката и ответника през  този период.Съдебни искове за бащинство, Оспорване на бащинство, Предявяване иск за бащинство, Съдебни дела оспорване бащинство адвокат

Това се установява с помощта на гинекологична и други  съдебномедицински експертизи, с гласни доказателствени средства и други  допустими от ГПК доказателствени средства.

На следващо място трябва да се  установи биологичната съвместимост между детето и претендираният баща чрез назначаване на медицински експертизи и изслушване на вещи лица (ДНК,кръвно-групови, хромозомни, антропологични и др.).

Според практиката на ВКС медицинските експертизи са самостоятелно доказателство, което следва да се преценява заедно с останалите доказателства по  делото.

Напълно достатъчно е по една от тях категорично да се изключи мъжът като вероятен баща на роденото от майката дете, за да бъде отхвърлен искът по чл. 69 СК.

Ако ответникът откаже да даде биологичен материал за изготвяне на  експертизите, съдът може да приеме за доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за събирането му (чл. 161 ГПК). Но не може да се приеме за доказан иска само при наличие на признание на ответника – чл. 334 ГПК.

Също така не може да бъде постановено и неприсъствено решение.

При уважаване на иска съгласно чл. 70 СК съдът служебно постановява при кого от родителите да живее детето, определя мерките за упражняване на  родителски права, режима на лични отношения между детето и родителя, както и неговата издръжка.

Служебното начало изглежда обезсмисля предвидената в чл.332 ГПК възможност искът за издръжка да се съединява с иска за установяване на произход, ако бъде направено обаче, може да се претендира и за минало време, но  най-много за 1 година преди завеждане на иска съгласно чл. 149 СК.

Приложими са и правилата на чл. 59 СК относно родителските права след развода.

В съдебното решение съдът определя името на детето при спазване изискванията на чл. 12 и сл. ЗГР, а длъжностното лице по гражданско състояние  отбелязва промяната в акта за раждане. Бащата придобива родителско качество по отношение на детето, което е свързано и с родствени връзки, право на издръжка, пречки за брак, наследствени правоотношения и др.

За допълнителна информация, можете да се обърнете към нас за съвет или правна консултация на + 359 897 90 43 91 или чрез писмено съобщение на office@lawyer-bulgaria.bg

Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1
error: ВНИМАНИЕ - ЗАЩИТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ !!
Web Statistics