Срок оспорване на бащинство

Срок оспорване на бащинство, Искове оспорване бащинство, Срок за оспорване на бащинство от майката, оспорване бащинство от дете

Срок оспорване на бащинство

Голяма част от личните въпроси, касаещи произход на едно лице са правно уредени в закона, тъй като те засягат най-пряко конкретният човек. Като адвокат по семейни и бракоразводни дела, следва да отбележим, че произходът е биологичната връзка между две лица, от които едното е баща или майка на другото. В своята практика и самите бракоразводни адвокати, занимаващи се със семейни дела, следва да бъдат много добре подготвени теоретически, за да могат да помогнат на клиента, относно въпросът, който е възникнал.

Новия Семеен кодекс от 2009г. регламентира и въведе възможността и право на детето да оспори презумпцията за бащинство. В свое Тълкувателно решение №2 на ОСГК, от 2015г. ВКС на РБ излиза с тълкуване относно задължителната съдебна практика по приложение на чл.62, ал.4 СК, която дава право на детето да оспори презумпцията за бащинство в срок от 1г. след навършване на пълнолетие.

По правната си същност произходът представлява биологична връзка на детето с жената, която го е родила, съответно с мъжа, от когото то е заченато. Разгледана от позицията на родителите, биологичната връзка се нарича майчинство или бащинство, а от позицията на детето – произход. Майчинството, бащинството и произходът са корелативни понятия и изразяват едно и също отношение, наблюдавано от различни аспекти[.

Бащинството е биологичната връзка между детето и мъжа, от когото то е заченато. Произходът е юридически факт с правопораждащо действие. То се изразява, на първо място, в това че неговите правни последици засягат правоотношения, обхванати от гражданскоправния статус на физическите лица, а именно: съставя се акт за раждане; родителите определят собственото име на детето, а бащиното и фамилното име се оформят на основата на бащиното и фамилното име на бащата; придобиват се правните качества „майка“, „баща“ и „дете“.

Докато произходът от майката се определя от раждането, за произхода от баща е определящо зачеването (арг. от чл. 62, ал.1, 2 СК). За разлика от майчинството, което се манифестира външно чрез видимия за околните факт на бременността и раждането („mater sеmper certa est“ – майката винаги е сигурна) зачеването е интимен и необозрим за обществото факт, чието доказване е трудно. Раждането е акт на жената, в който мъжът е чужд, и затова не може да се говори за бащинство на базата на раждането. Изхожда се от житейски нормалното, от това, което обикновено се случва – че детето, което съпругата е родила през време на брака или до изтичането на определен срок след прекратяването му, е заченато в съпружеско съжителство от нейния брачен партньор.

Оспорване на презумпцията за бащинство 

Прилагайки принципа на истинност на произхода, законодателят е уредил презумпцията за бащинство като оборима презумпция (единството изключение е 62, ал. 5 СК). Оборването й може да стане само по исков ред, чрез предявяване на специалния иск за оспорване на бащинство, но не и чрез възражение. С иска за оспорване на бащинство по чл. 62 СК не може да се оспорва произход от бащата, когато той е установен чрез припознаване, защото има специален административен ред за извършено такова, а ако при припознаването детето е било малолетно, то може да оспори припознаването по съдебен ред, уреден в чл. 66, ал 4 СК.

Искът за оспорване на бащинство е недопустим и в случаи, при които мъжът е бил вписан погрешно в акта за раждане като баща на детето без да са налице презумпционните предпоставки по чл. 61 СК. Актът следва да бъде оспорен по административен ред при условията на чл. 81 ЗГР, а другата възможност е грешката (ако представлява техническа грешка или неточност в изписването на името) да бъде поправена по административен ред при спазване на чл. 76, ал. 1 ЗГР.

Искът не може да се предяви и преди раждането на детето, защото той би бил безпредметен. ППВС №5/78г. в т. 3 се изтъква, че е допустимо предявяване на иск за оспорване на презумпцията за бащинство на рождения баща и когато детето е било осиновено. В този случай е налице правен интерес от предявяване на този иск, тъй като съществува възможност за прекратяване на осиновяването.

При оспорване на презумпцията за бащинство се използват всички доказателствени средства]. Ищецът трябва да докаже две главни неща, а именно: момента на зачеването и неучастието на съпруга. Самият момент на зачеването може да се установи само приблизително. Той се намира в границите на един възможен период, който се определя от биологичната наука за най-кратка (180 дни) и най-дълга бременност (300 дни).

Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1 Web Statistics