Родителски права баба и дядо

Родителски права баба и дядо, упражняване на родителски права, Конвенция родителска отговорност, Регламент 2201/2003 изпълнение брачни дела

„Понятието „право на лични отношения“ се отнася не само до правото на лични отношения на родителите с тяхното дете, но и на други лица, с които е важно това дете да поддържа лични отношения, по-специално със своите дядо и баба“, се посочва в решението.

За да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същ съд да се произнася по правата на лични отношения, и по принцип компетентен е този съд, където е обичайното местопребиваване на детето/ децата. В случай на развод, освен родителите, право на упражняване на родителски права имат и бабата и дядото на едно дете. Двамата имат право на личи контакти по отношение на своето внуче. Не са редки случаите в които бабата и дядото са възпрепятствани да се срещат и осъществяват лични контакти внуците, предоставени на единият или другият родител.


Право да искат постановяване на такъв режим са както бабата и дядото /независимо дали действат заедно или всеки за себе си/, така и самото дете чрез законните си представители.
Ответници са и двамата родители /в качеството им на задължителни другари в процеса/, което означава, че искът винаги следва да е насочен и към двамата едновременно. Основният инструмент с който имат в този случай да реагират е подготовка на документи и образуване на съответното дело. Техният иск следва да се насочи и срещу двамата родители, независимо, че обикновено пречки за осъществяването на лични контакти създава само единият от тях.

Все по-често срещаната ситуация е проблеми по отношение на виждане и осъществяване на режим на лични контакти с внуците на възрастни баба и дядо на единият или другият родител, като често пъти за това децата се намират в чужбина, което обстоятелство рязко ограничава възможностите на бабата и дядото.

Съгласно действащата правна регламентация въпросът относно воденето на такива дела е предоставен на КОНВЕНЦИЯ за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18 януари 2006 г. – ДВ, бр. 9 от 2006 г. В сила за Република България от 1 февруари 2007 г.) (Обн., ДВ, бр. 15 от 16.02.2007 г.) когато бабата и дядото, респективно родителите се намират в държава, извън рамките на Европейският съюз и желаят да упражнят тези свои права, респ. децата живеят в тази държава и същите не виждат своите баба и дядо, като хипотезата е приложима, както в ситуация, в която родителите на детето са разделени и детето е останало да живее при единия от тях, така и при липса на развод между тях и отказ и нежелание да осигурят съответният достъп до децата.

Другият случай, който регламентира въпроса е Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, с което се обхващат всички случай и казуси за осъществяване на родителски контакти с детето, както от страна на бабата и дядото, така и от страна на всеки един от двамата родители при положение, че постоянното местопребиваване на децата е на терориторията на Европейския съюз. В нашата практика, като адвокат по съдебни и бракоразводни дела, както и работещи по случай за упражняване на родителски (семейни) права на всеки един член от семейството не са редки и случаите родителят при когото детето живее възпрепятства майката и бащата на другия родител да осъществява лични контакти с детето.

В повечето от случаите отношенията между самите родители на детето са влошени до такава степен, което е наложило да се определи по съдебен ред кой от тях ще упражнява родителските права по отношение на детето и кога другият родител ще има право да осъществява личи контакти с детето.

Поставя се въпросът дали бабата и дядото имат право да осъществяват лични контакти със своето внуче във времето, което е определено за осъществяване на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права по отношение на детето.

Като адвокат по семейни дела, следва да отбележим, че от голямо значение за всеки един отделен казус са конкретните факти и обстоятелства във всеки отделен въпрос на упражняване на тези родителски права. Законът допуска личните отношения между бабата и дядото от една страна  и внукът от друга страна  да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между родителя, който не упражнява родителските права и детето.

Необходимо на родителя, който не упражнява родителските права спрямо детето да е определен широк режим на лични отношения, а също той да живее на едно и също място с дядото и бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти.

Само наличието на тези условия подлежи на установяване по всяко конкретно дело. Ако се докаже, че посочените условия са налице, се приема, че е  в интерес на детето да има контакти с бабата и дядото едновременно с осъществяването на лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права.

За да се отговори на този въпрос, трябва да се вземе предвид в коя държава е местоживеенето на детето. Ако става въпрос за страна от ЕС, тогава делото следва да се заведе пред компетентния съд в страната, в която се намира детето. Ако детето има обичайно местопребиваване в държава, която не е членка на ЕС са приложими разпоредбите на международното частно право. Същата е компетентността на съдилищата и когато се касае за спорове между самите родители, свързани с родителската отговорност.

Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1 Web Statistics