Режим на лични отношения

 Режим на лични отношения

 Режим на лични отношения

Често пъти при развод и прекратяване на брака се стига до изясняването на въпросите около родителските права и виждането на детето от другия родител. В голяма част от случайте това са казуси с много емоционален елемент и разбира се с чиста житейска логика, освен правните основания за регламентация на режима на лични отношения.

Съгласно чл. 59, ал. 3 СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата представлява система и определяне на периодичност, цикличност за срещи или посещения, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време.

Определеният режим не ограничава страните в процеса на изпълнение да постигнат съгласие и за друг режим, по-чести, респ. по-продължителни контакти. Целта на определеният режима на личните отношения между родителите и децата е да гарантира възможност на отсъстващия от ежедневието на детето да поддържа и развива емоционалната си връзка с детето.

В дългогодишната ни съдебна практика се е наложил принципът, че е добре, режимът на лични отношения следва да бъде подробно и ясно разписан, така, че да не буди последващи конфликти между страните по повод изпълнението му.

Устното уговаряне и изявления на единият или другият родител, че са наясно с тази ситуация, не е достатъчна, за да може ясно и точно всеки един от родителите да осъзнае съдържанието на сключеното между тях писмено Споразумение по смисъла на чл. 51 Ск, както и да се очертаят ясно и точно условията при които ще се реализират срещите.

 Режим на лични отношения

Режим на лични отношения

Съдът е задължен да следи за т.нар. изпълняемост на споразумението, което той именно проверява.

Това е много важно и съществен момент в регулацията на отношенията между съпрузите, за да може в случай на конфликт да бъде ясно как следва да бъде процедирано.

Подготовка на документи и определяне на режим на лични контакти

В съдебната практика са налице различни видове условия за определяне на  режима на личните отношения между родителите и децата, но най-голямо значение за това имат личните особености на двамата бивши вече съпрузи – вид на работата, отсъствие от града, свободно време за срещи с децата и др.

Обичайно се посочва правото на неотглеждащия родител да прекарва с детето няколко дни през лятото, който не следва да съвпадат с годишния отпуск на отглеждащия родител.

Тук  става въпрос за платен годишен отпуск (лимитиран като брой дни в Кодекса на труда), тъй като в противен случай отглеждащият родител може да ползва и неплатен отпуск и да препятства осъществяването на режима.

Официалните празници обичайно се „поделят“ между родителите, като определеният режим е различен съответно в четна и нечетна година (напр. Коледните празници всяка четна година и Великденските празници всяка нечетна година).

Добре е да се посочва конкретен часови интервал за официалните празници.

Освен лични празници на детето може да се включат и лични празници на неотглеждащия родител – рожден ден, имен ден. Добре е да се посочат конкретно, за да не възниква спор напр. когато родителят се казва Ива дали личният му празник е на Ивановден или на Цветница.

Важное да се посочи как ще бъде осъществяван режимът на лични отношения – взимане, разходи – извеждане извън страната и др. 

Прецизирането следва да е определено по начин, който да води до практическо улеснение за родителите. Напр. формулировка „ще взима и връща детето до дома на майката“ буквално погледнато означава, че само от това място детето може да се предава и на това място да се връща. По-удачно е да такъв текст въобще да не се вписва или да се добави „или на друго място по взаимно съгласие на страните“.

При малки деца или бебета, режимът следва да се уговори по начин, който да отчита и израстването на детето- без преспиване до навършване на 3-годишна възраст, след този период – с преспиване.

Когато по една или друга причина между неотглеждащия родител и детето не е изградена емоционална връзка  е добре да се уговори плавен преход при осъществяване на личните контакти.

Няма пречка напр. да се постигне съгласие първите 5 срещи да се проведат в присъствието и на отглеждащия родител или на трето пълнолетно лице, определено от отглеждащия родител (вторият вариант е препоръчителен, особено при конфликтни страни).

Не съществува вариант, дори при хипотезата на лишаване от родителски права, при който неотглеждащият родител по принцип да бъде лишен от възможност за осъществяване на лични отношения с детето.

Ето защо ако отглеждащият родител има притеснения за протичането на срещите между детето и неотглеждащия родител (последният напр. злоупотребява с алкохол, упражнявал е физическо/психическо насилие над детето и т.н.) – горепосочените модалитети се явяват вариант за осъществяване на личните контакти. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 59, ал.8 СК:

При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо – и на лицето, което го придружава.

Като адвокати по семейни и бракоразводни дела, не  препоръчваме изготвянето на режим на лични отношения да зависи от желанието на детето (напр. чрез уговаряне: всяка четна седмица от 9:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, ако детето даде съгласие).

Това е неправилно, защото не винаги може да бъде отразено възможностите на двамата родители, а подобна уговорка поставя изграждането на емоционална връзка родител-дете изцяло на волята на детето, което към този етап не съзнава своите интереси и често мени мнението си (включително и под чуждо влияние), като на практика, това може да доведе до отчуждаване на детето от родителя.

tags  

бракоразводните производства, дирекция “Социално подпомагане”, Доклад на дирекция „Социално подпомагане, дълбоко и непоправимо разстройство на брака, задълженията за плащане на издръжка, запазване на фамилното име, издръжката между съпрузите, Издръжката на децата, Иск за изменение на местоживеенето, иск за определяне на лични отношения с детето, искове за определяне на местоживеенето на детето, искове за упражняване на родителските права, исковете за издръжка, исково производство за прекратяване на брак, легални стъпки и процедури по чл. 127 СК, Личните отношения, Местоживеенето на децата, Местоживеенето на децата;Упражняването на родителските права, определяне на режим на лични контакти, Ползването на семейното жилище, правни последици от развода, предпоставка за допускане на развода, прекратяване на брачната връзка, прекратяването на фактическото съжителство, развод по взаимно съгласие, районен съд по настоящ адрес на дете, Режим на лични отношения, режима на лични отношения на родителите с детето, режима на личните отношения между родителите и децата, споразумение чл.127 СК, Споразумение чл.51 СК, съгласие относно местоживеенето на детето, съдебен иск за издръжка, съдебен иск за определяне на режим на лични отношения, съдебен иск за ползването на семейното жилище, съдебен иск за упражняване на родителски права, съдебен иск за фамилното име, съдебни дела за уреждане на отношения между родители, съдебни искове за издръжка на децата, Упражняването на родителските права, фактическата раздяла, фактическо съпружеско съжителство
Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1
error: ВНИМАНИЕ - ЗАЩИТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ !!
Web Statistics