Заповедно производство чл.410 ГПК

Заповедно производство чл.410 ГПК

Видове заповедно производство.

В законодателството съществуват два вида заповедно производство

1.Заповедно производство по чл. 410 от ГПК

2 Заповедно производство въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.

В настоящата статия, ще разгледаме внимателно същността и особеностите на първият вид- обикновено заповедно производство,което се провежда само и единствено при доказано наличие на задължение въз основа на финансови документи. В практиката на съдилищата масово използвано е прилагането на фактури за удостоверяване размер и основание на дължимост на определено задължение.наследствени дялове. Адвокат наследствени дела

Заповедно производство по чл. 410 от ГПК.

Съдебната практика и законът допускат, че Заповедно производство може да се иска с издаване на заповед за изпълнение само за сума  до 25 000 лева /арг. чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК/. Но ако исковата претенция надвишава установеният праг от 25 000 лв., същата може да се предяви само в исково производство.

Съществена особеност на т.нар. Заповедно производство е, че при установеното Заповедното производството по чл. 410 ГПК няма специално изискване за доказателства. Приложенията към Заявлението са пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Естествено, това не важи за заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, при което съответният документ по чл. 417 от ГПК следва да бъде приложен към заявлението.

Следващо предимство на Заповедното производство, , гарантиращо бързина и ефективност на гражданското правораздаване, е съкратеният 3 (три) дневен срок за издаване на заповед за изпълнение – чл. 410, ал.2 ГПК. Този съкратен инструктивен срок, който въвежда закона, е обусловен от опростения и стандартизиран вариант на заявлението в сравнение с молбата за издаване на изпълнителен лист и липсата на приложени към него доказателства, които да се обсъждат от съдебния състав.

Съществен момент в Заповедното производство е  връчването на препис от заповедта за изпълнение на лицата, срещу които се иска издаване на изпълнително основание.  На пръв поглед това действие може сериозно да усложни цялата процедура и засегне интересите на Кредотора. Но то създава следните предпоставки за законност на самата процедура, а именно :

А/ длъжникът бива уведомен за претенциите на заявителя представлява своеобразна проекция на принципите на състезателното начало и равенството на страните в гражданския процес

Б/Предоставя се възможност длъжникът да изгради своята защита., предоставяйки му правни възможности за това, чрез плащане в двуседмичният срок от връчването на заповедта за изпълнение или чрез подаването на обикновено възражение срещу същата тази Заповед.

Възражение, подадено в срок и в законоустановена форма дава право на Кредитора да предяви иск относно вземането си в месечен срок, довнасяйки дължимата държавна такса съгласно условията на чл. 422 ГПК вр. чл.415 ГПК.

В исковия процес родовата подсъдност се определя от предявения размер на иска, а не от размера на цялото вземане. Това правило следва да  намери приложение и в заповедното производство както по аналогия, така и с оглед изричните разпоредби на чл.410, ал.1 ГПК, които обуславят компетентността на заповедния съд от подсъдността на съответния иск за вземането или за заместимата вещ, а не от размера на вземането. Следва да се има предвид и това, че целта на заповедното производство е създаване на съдебно изпълнително основание за безспорно вземане, което не се изпълнява от длъжника. Ако възражение обаче не бъде подадено срещу заповедта, вземането, следва да се счита за безспорно и заповедното производство ще е постигнало целта си- установяване безспорността на вземането и удовлетворяване на кредитора по облекчен ред.

Разбира се това правило има и редица изключения, като например : някой специални закони може да предвидят възможността по този ред да се събират и вземания, надвишаващи сумата от 25 000 лв., например чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ – за дължимите такси и разноски на ЧСИ; чл. 37 от Закона за адвокатурата – за неизплатени възнаграждения и разноски на адвоката; чл. 89, ал. 3 от ЗННД – за неплатените нотариални такси; чл. 107 от Закона за енергетиката (ЗЕ) – за вземанията на доставчиците на електроенергия; чл. 154 от ЗЕ – за топлоснабдителните дружества; чл. 184 от ЗЕ – за газоснабдителните дружества; чл. 203 от Закона за водите – за водоснабдителните дружества; чл. 210 от КТ – за вземания на работодателя при ограничена имуществена отговорност на работника и др.Заповедно производство

Според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава 7 вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. Съображенията са, тъй като в заповедното производство по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства /целта на производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото е спорно/, и следователно от приложените към заявлението документи не могат да се правят изводи както за съществуване на вземането, така и за основанието, на което същото се претендира.

Важна съществена особеност производството по чл. 410 ГПК, е че на длъжника е предоставена допълнителна възможност за защита – да обжалва разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение на заповедта.Освен чрез подаване на възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК длъжникът може да защити правата и законните си интереси и при хипотезите на чл. 423 и чл. 424 ГПК. Длъжникът може да иска отмяна на заповедта за изпълнение, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането при наличие на предпоставките, изрично изброени в чл. 423, ал.1 ГПК.

Родова и местна подсъдност в заповедното производство 

Разпоредбите на закона (ГПК) посочват, че цялото т.нар. Заповедно производство се развива пред районния съд по постоянния адрес (ако е физическо лице) и седалището на дружеството (ако длъжникът е юридическо лице).

Заповедният съд разполага с възможността при постъпване на заявлението служебно да провери дали е местно компетентен да се произнесе по него – чрез справка за регистрирания постоянен адрес на длъжника по реда на чл.385, ал.2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население”/, респ. чрез справка в Търговския регистър, като на това основание изпрати заявлението за произнасяне на съответния местно компетентен съд. Това е така, тъй като уредбата на местната подсъдност в заповедното производство е императивна, а същевременно промяната на избраната от заявителя подсъдност не е обусловена от възражение на длъжника, който не участва в производството преди връчване на издадената срещу него заповед.

Липсата на служебна проверка, заедно с издаване на Заявлението по чл. 410 ГПК води до стабилизиране на местната местната подсъдност.След този момент, вече не може да се измени нито подсъдността нито основанието, тъй като законът не е предвидил правомощие на съда в тази хипотеза нито за обезсилване на издадената заповед, нито за изпращане на заповедното производство по подсъдност. Фактът, че длъжникът по задължението, срещу който е издадено Заповед по чл. 410 ГПК има постоянен адрес или седалище в района на друг съд, ще следва да бъде съобразено в евентуалния исков процес за установяване на вземането.

Share
Share
Share
Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1 Web Statistics