Конституиране заинтересована страна

срок за отговор на жалба по апк

КОНСТИТУИРАНЕ НА СТРАНА ПО АПК. ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ ПРЕД СЪД.

При развитието на административното производство с оглед правилното изпълнение на задължението си за участие на всички страни при разглеждане и оспорване на административни актове пред Административен съд, същият е длъжен на осноеание чл. 153 АПК служебно да конституира страните, които са заинтересовани от развитието на делото.

За целта Административният съд трябва да разполага с данни за тези заинтересовани страни, а данни за тях се съдържат в подадената от  оспорващия административният акт, писмена жалба съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1, т. 2, 3 и 4 АПК.Конституиране страна по АПК

Настоящата статия има за цел да предостави справка относно процедурата по конституиране на заинтересована страна при оспорване на индивидуални административни актове пред съд. Въпросът се разрешава чрез въведеното с чл. 152, ал. 2 АПК задължение за административния орган да приложи към преписката, която изпраща в съда, списък на страните в осъщественото пред него производство с посочване на адресите, на които те последно са били призовани.

В случай, че  някои от страните са с неизвестни адреси, органът ги включва в списъка като посочва само имената им, респ. наименованията, и представя доказателства, че им е съобщил издадения от него акт по реда на чл. 61, ал. 3 АПК.

Задължението е за изготвяне на списък на страните в производството по издаване на административния акт, а не за списък на лицата, които са участвали в административното производство. Следователно, административният орган е длъжен да включи в списъка по чл. 152, ал.3 АПК  всички страни в развилото се пред него производство, дори и тези които не са участвали в това производство. Когато административният орган не е изпълнил това си задължение, съдът определя срок за изпълнението му – чл. 154, ал.2 АПК. Едновременно с това той може да наложи на длъжностното лице, което изпълнява функцията на неизправния административен орган, административно наказание по чл. 305 АПК.

При административните дела, образувани по оспорване на административни актове, основните страни са оспорващият и органът, издал оспорения административен акт. Те неизменно присъстват във всички административни дела от посочената категория. Съществуват обаче и немалък брой дела, при които оспореният административен акт, респ. оспореният отказ да бъде издаден административен акт, е благоприятстващ за други лица, различни от оспорващия. Ако оспорването бъде отхвърлено, създадените от акта благоприятни за тези лица правни последици, няма да бъдат накърнени. Но ако оспореният акт бъде отменен, всички породени от него правни последици ще отпаднат, независимо дали са благоприятстващи или негативни. Именно отпадането на негативните за него последици на акта цели оспорващия и затова той има интерес от отмяната на оспорения акт.

Всички лица, за които оспореният индивидуален административен акт е благоприятстващ, имат интерес той да не бъде отменяван, за да не отпаднат възникналите от този акт благоприятни за тях правни последици. Затова кръгът от тези лица биха били засегнати по смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК от едно съдебно решение, отменящо благоприятстващия ги административен акт, съответно отказ да бъде издаден такъв акт. Това ги прави заинтересовани лица и те трябва да бъдат задължително конституирани като страни (пак заинтересовани) в съдебния процес.

В случай, че не бъдат конституирани като такива, постановеното съдебно решение, с което се отменя оспорения, благоприятстващ за тях административен акт, ще бъде порочно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и ще подлежи на отмяна при касационно оспорване или в производство по раздел ІІ на глава ХІV, ако междувременно е влязло в сила.

Най-голям интерес от това има ищеца при позитивното за него съдебно решение, с което се отменя оспорения административен акт, да не бъде порочно.

Както е известно в правото съществува едно старо правило, приложимо както в материалноправните отношения, така и в процесуалните – комуто ползите, нему и тежестите. В съдебното производство по оспорването на този административен акт, респ. отказ, нещата са променени поради обстоятелството, че се цели вече издаването на друг по своя правен характер акт – съдебното решение – и единствено оспорващият има интерес, ако това решение е позитивно за него, то да бъде валидно, допустимо и правилно.

Задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да „приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт“. А отговор на въпроса кои са страните в производството по издаване на административния акт дават правилата по чл. 26, ал. 1, изр. 1-во и чл. 27, ал. 1 АПК, според които за започването на това производство се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации, които с получаване на съобщението стават страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Следователно, задължението на административния орган, установено с чл. 152, ал. 3 АПК, е да приложи списък на известните заинтересовани лица, които при условията на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 са придобили качеството на страни в производството по издаване на административния акт.адвокат арбитражни дела, Търговски арбитраж

Терминът – конституиране на „известните заинтересовани граждани и организации“ (чл. 26, ал. 1, изр. 1-во) означава тези граждани и организации, за които административният орган има данни или предполага, че биха били засегнати от административния акт или за които той би породил права или задължения по смисъла на чл. 15, ал. 1.

Несъмнено е, струва ми се, че изготвянето на списък с тези лица не би представлявал никаква фактическа трудност за административния орган и евентуалното му нежелание да изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК ще бъде едно недопустимо процесуално бездействие, обусловено от чужди на АПК обстоятелства. Затова административният орган трябва да бъде мотивиран към акуратност. На този етап единственият начин за такова мотивиране законодателят е приел, че е административнонаказателната отговорност.

Дали това негово решение ще бъде ефикасно, ще покаже бъдещата съдебна практика. Но във всички случаи отказът на законодателя да „наказва“ лицата, за които оспореният административен акт е благоприятстващ, когато административният орган не изпълни задължението си по чл. 152, ал. 3 АПК, следва да бъде приветстван.

Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1 Web Statistics