Давност задължения и вземания

ДЕКЛАРАЦИЯ продажба недвижим имот при брак, Съгласие продажба на недвижим имот през брака, Декларация -съгласие продажба на недвижим имот в СИО, Декларация по чл.26 Семеен кодекс

Давност задължения и вземания

Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред.

Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане.

Давност задължения и вземания

Давност задължения и вземания

Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения. 

Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тези задължени и вземания са следните :

Публични вземания за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;

Публични вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания.

Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и вземанията на всички останали физически и юридически лица.

Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания – в ДОПК. За глобите и имуществените санкции давността се урежда в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ ПО ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Давността по ЗЗД

  1. Обща давност за частни вземания е петгодишна. Разбира се от това правило обаче има някои изключения:
  2. Срокът на давността за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, включително и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ е тригодишна .
  3. Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишен.
  4. Срокът за предявяване на претенции и искове за вреди при възникнали такива от превоз на товари и пътници, съгласно изискванията на закона е едногодишна от датата на настъпването на вредата за пострадалото лице.

Важно е да се знае, че давността се спира и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането, както и по време на изпълнителното дело за събиране на вземането.

Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давността по ДОПК

Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) – до издаването на акта (включително и за издаване на ревизионен акт, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Давност задължения и вземания

Давност задължения и вземания

Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Давност по ЗАНН

За задълженията за глоби (наложени на физически лица) или имуществени санкции (наложени на еднолични търговци или юридически лица) давността е двегодишна.

Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок.

Ако обаче е образувано изпълнително дело за събиране на глобата/имуществената санкция при публичен изпълнител или при ЧСИ, давността е общата петгодишна, респективнодесетгодишна давност по ДОПК.

Подаване на възражение за давност

ВАЖНО :  Особено съществено е да се разбере, че по закон давността не се прилага служебно. За да можете да се позовете на тази давност, е нужно като длъжник по едно парично задължение, след изтичането на срока да възразите писмено пред органа или Вашият кредиторът, за да се заяви изрично пред съответния орган, че Вашето финансово задължение вече е погасено поради изтичане на погасителна давност.

Verification: 2ffa71596f275d90 UA-75110722-1
error: ВНИМАНИЕ - ЗАЩИТЕНО СЪДЪРЖАНИЕ !!
Web Statistics